Едва 30% от общата добавена стойност на производството отива в джоба на работника, което означава, че заплатата му е една трета от реалния му принос за съответната фирма.
Това показват данни от анализ на пазара на труда, направен от учени от Икономическия институт на БАН.
Според тях разликата между производителността и заплащането на труда на българския работник става все по-голяма.
Най-широко „ножицата” е отворена в селското стопанство, хотелиерството и ресторантьорството, търговията, текстилната и химическата индустрия. В тези области през последните години се наблюдава рязко покачване на производството, а заплащането остава непроменено или с малки увеличения.
В най-неизгодна позиция като относителен дял на заплащането спрямо постигнатия икономически резултат са наетите в земеделието. За последните десет години те са получавали едва една десета от новосъздадения продукт.
Според икономистите на БАН най-голям дял от новосъздадената стойност получават наетите в държавния сектор - администрация, здравеопазване и образование. Те имат привилегии и по отношение на социалната защита.
Разликата в трудовите възнаграждения в най-високо платената дейност - финансовото посредничество и в най-ниската - хотели и ресторанти, е от 3,2 до 3,7 пъти.
Анализът констатира и че се наблюдава недобро уплътняване на работното време от страна на служителите.
Според икономистите от 8-часовия работен ден, пълноценни са само 5 часа.
