Тръгнах с дълъг списък от очаквания. Погледнах какво ми се предлага и за да не изпадна във внезапна и дълбока депресия, реших да се спра върху няколко ключови критерия, които ще определят избора ми.
Предварително казвам, че нямам никакви предразсъдъци за кого да гласувам и съм активен и рационален избирател.
Надявам се читателите да направят свой собствен списък от "ключови" репери - за да изберат за кого да гласуват. Нека ползват написаното по-долу като "пищов".
Първият критерий
е най-висшата ценност, която имаме - свободата. По-младото поколение не знае какво е да си лишен от свободата да пътуваш, да се изразяваш и да избираш. Тази свобода е застрашена от вън и от вътре при пряка свързаност на вътрешните и външни фактори. Това заплашва нашата с вас свобода.
Ще гласувам за партия, която признава и е заявила, че Русия е агресор с окупацията на Крим, с пряката военна намеса в Източна Украйна и представлява заплаха за сигурността на Европа, в това число и на България. Това не е русофобство - правя разлика между режима на Путин и Русия, а утвърдена оценка за заплахата на съюзите в които членуваме - ЕС и НАТО.
Няма да гласувам за хора, които имат комплекс да признаят фактите такива каквито са и в съответствие с тях да действат в защита на българските национални интереси. Както казваше сенатора Даниел Патрик Мойнихън - "имате право на ваше мнение, но не на ваши факти".
Австрийският президент, който въпреки критиките в Европа и САЩ, покани Владимир Путин на посещение във Виена, за да демонстрина "добра воля" и най-вече да получи "бизнес" аргументи, рязко смяни тона и заяви еднозначно - "свободата струва много повече от рублите, които ще получим".
Не мога да вярвам на български политици, които се гърчат в опитите да лавират и намират някаква измислена, но не съществуваща "златна среда" и баланс. Това ни поставя в поза "между двата стола" - Русия и НАТО и не е проява на дипломатичност, а на липса на трезва преценка, на слабохарактерност и на външна зависимост.
В сто процента от случаите, които познавам добре - става въпрос за пряка материална и финансова зависимост, а не за идеи, принципи или идеали. Много от тези политици дори нямат елементарни познания за Русия, за руската култура и история. Именно затова не вярвам, че подобни политици могат да защитят моята и Вашата свобода. За тях няма граници на "гъвкавостта" и "компромисите" които могат да направят, за да останат на власт.
Ето защо и поради ангажиментите ни към НАТО, към колективната и национална сигурност настоявам бюджета на армията да се вдигне до 2% - именно защото е налице реална външна заплаха, която е устойчива и непосредствена.
Увеличението може да стане за сметка на бюджета на МВР - защото видяхме какви огромни средства се хвърлят в опазване на сградата на Парламента и удобството на управляващите. По време на протестите дори често си мислех, че полицаите са повече от протестиращите - толкова голям беше страха. Това ли е националната доктрина в областта на сигурността, а именно, че вътрешния враг е по-важен от външния?!
Второ,
ще гласувам за всяка партия, която прояви характер и се заеме с реформите - във всички сфери. Тук изборът е особено труден, защото на думи всички обещават да бъдат храбри и да преместят Планината със Сизифовия труд, най-вече на избирателя. Съществува добър тест за истинност на казаното от партийните лидери - и това е историята на собственото им поведение и дела. Ако един човек си мени мнението от сутрин до вечер и при първия полъх на съпротива или дискомфорт се огъва, ако той лесно вдига бял байрак или обратно става ненужно агресивен - такъв политик не може да даде гаранция, че ще бъде истински реформатор.
Изборът, който имаме, не е лек - защото всички традиционни партии имат кусури. Колчем работата опре до саможертва, правила, принципи и посветеност на Делото - веднага на преден план излиза груповия или личен интерес пред общия, солидарния. Затова при равни други условия е добре да преценим качествата на първите партийни лица по отделните реформи. Отделянето на печелившия в процеса на нашия избор въз основа на критерия почтеност и приличие е трудна работа. Отново, щом свестен човек стъпи в политическото блато или заболява от височинна болест, или корист или още по-лошо наложената му отвън партийна дисциплина "гипсира" креативността и инициативата му. Затова моя циничен принцип е да търся професионалиста и експертизата, но не тази набрана на партийната скамейка, а в реалния живот. Дори да не е безгрешен подобен политик, професионалистът в него има голяма вероятност да го принуди да желае да успее, а това е ключов фактор за успешната реформа.
Вижте енергетиката - от години в нея се подвизават хора без особено персонална експертиза, защото моделът е такъв - дошлия от вън човек е зависим и управляем. Това е и общия модел на задкулусието - отпред фасада и управляваеми хора, отзад политически олигарси и бизнес кукловоди. Не са много - вероятно на пръстите на двете ръце. И .... енергетиката се оказа в блатото.
Затова престанах да търся "идеалния" или "неопетнения" човек - гледам експертизата и характера - това което на Запад наричат личностен интегритет. Ако не вярвате, че има такива хора, аз вярвам. Примерно Светослав Гаврийски - ако той беше управител на БНБ нямаше да има криза с КТБ, защото съм го видял в действие - този човек има гръбнак и мнение, което никой не може да промени.
Представям си как точно прокурорите щяха да успеят да го "натиснат", след като много добре знаят, че Управителя на БНБ е като върховен главнокомандващ по време на криза, т.е. битка. И то в най-чувствителната сфера на националната сигурност - банковия и финансовия сектор.
Нали не си представяте Главният прокурор да си помисли, че може да арестува шефа на генералния щаб или началника на отбраната ей така, като прати няколко прокурорски групи. Нека да опита.
Каквито и съмнения да има за Ваньо Танов - със сигурност има много кусури - но този човек има знания и най-вече характер - стои прав при силни течения. Той пипна в сферата на горивата, в която никой не искаше да пипа, въпреки заплахите за него и семейството му?! Помните ли колко души, включително от ГЕРБ на високи позиции се опитваха да го сменят, защото не изпълнява поръченията им?
Трето,
ще търся да дам своя глас за хора, които са отворени към света и осигуряват максимално моята и на моите сънародници право на инициатива и изява. Писна ми от комплексирани хора, които веднага след като се докопат до властта започват да ограничават правата и свободите на другите и да ме поучават как да живея и да се развивам, като издигат собственото си невежество да ранг на държавна политика.
Да вземем технологиите в неконвенционалния газ като припознат символ на "рискова технологии". Технологията е рискова само за невежи и незапознати изобщо с т.н. технологични рискове в индустрията. Иначе са си нормални технологии с по-ниски от средните за индустрията рискове. Но за да ги поставиш в контекст ти трябват знания, информираност и балансиран дебат.
А хора, пълни лаици в сферата, започнаха да поучават геолозите и инженери от индустрията какво е допустим и управяем риск в техния бизнес. От вчерашните и днешни новини научавам за смешното положение на лидери на БСП и от "зелените", които са "скочили" на екоминистърката срещу "използваната" според тях рискова технология при проучване в Добруджанския въглищен басейн.
Такова равнище на посредственост плаши - и това са хора, които имат претенции да ни водят! Те са опасни не толкова за себе си, но за обществото. Не само защото не правят елементарна разлика между газификация на въглища и въглищен метан, но и защото по принцип нямат и понятие от реалните проблеми, рискове и възможности в индустрията която се нарича проучване и добив на минерални ресурси - в частност нефт и газ.
Това, което отключва първичните им реакции е опасността да не би случайно да започнем добив на собствен нефт и газ и да намалим зависимостта от Газпром.
Защото именно руските доставки са свързаващата пъпна връв на съществуване на тези политици, продукт на външен и вътрешен политически инженеринг.
Затова ви съветвам - всеки който ще забранява нещо и има претенции от мое и ваше име да пази Природата, Космоса, Водите, житницата на България, въздуха, а пропуска да забележи човека и неговите свободи и права, в това число да му осигури простор да се развива, да поема рискове и предприема инициативи - моля да го подложите на обикновен тест за достоверност.
Задайте му въпроса - като забранявате Х или У нещо, дайте моля доказателство, че познавате в детайли това, което ще забранявате, както и последствията от вашите действия и второ, моля дайте равностойна и достоверна алтернатива чрез публично проверими аргументи.
Спомняте ли си как забраниха шистовия газ?
Тази кампания беше част от режисирани и платени усилия, които достигнаха своя пик при свалянето на правителството на Бойко Борисов преди година и половина.
Тъй като трудно можеха да го атакуват фронтално по партийна и политическа линия, затова местните му противници сключиха пакт с Газпром и организараха анти-шистовата истерия с апокалиптични сцени, в които знаещите експерти бяха тотално изолирани.
Разбирам решението за мораториума да беше взето след дебат, в който хората да бяха информирани за различните гледни точки, в това число като се опрат на професионалисти, за да се балансира гледната точка на еколозите, много от които с партийна обвързаност.
Кампанията срещу шистовия газ много напомня на руската анексия на Крим - изпратени бяха "зелени човечета" по улицата - не много, но достатъчно за да създадат впечатление за "масов" протест, който след това беше "медийно" усилен чрез натискане на подходящи зависимости в медийната и политическа среда. И хората загубиха представа, кой носи отговорността и за какво става дума изобщо.
Сега се опитват да направят същото - първо да изплащат хората, че ще гръмне Добруджа, пък след това нека експертите да обясняват, че няма никаква опасност.
Именно в такава крачка хванаха Борисов преди мораториума и ..... три години по-късно най-простата сметка какво ни струва това, изчислено през разликата от средно 30 щатски долара в цените за природен газ който плащаме и средноевропейските цени, вече сме загубили 320 милиона долара. Nice, а - както казваше героят от "Мисия Лондон".
И на децата е ясно, че когато преговаряш с Газпром от позиция, че в страната реално работят няколко компании за проучване с вероятност за добив на достатъчни за диверсификацията количества природен газ това означава да принудиш руския газов монопол да се съобразява с достоверна прогноза за свиване на неговия пазарен дял и по-висока конкуренция.
То не бе Южен поток, не бяха мораториуми пред Кремъл - и пак плащаме най-високи цени.
Така е, след като политиците ни нямат гръбнак и позволяват да ни третират като "мека цел".
Да сте чули след налагането на мораториума някъде по света да се сбъднали тежките предсказания за апокалипсис - за масово и тотално замърсени води, загинали хора, отровени почви, въздух и т.н. Всеки ден новинарските емисии бълват куп подобни новини, но не и от полето на добива на неконвенционален газ.
А хората в Северна Америка си реализираха шистовата революция, познаха и управляват рисковете, развиха нови технологии, и дават напред.
Факт - САЩ излезнаха на първо място в света по нефт и газ, а Канада и Мексико последваха техния пример. Сега "екоосъзната" Европа трепери за своята енергийна сигурност и разчита на Северна Америка за евтин нефт и газ.
В пъти по-ниските цени на природния газ и течните фракции рестартираха американската икономика, значително свиха търговския и платежен дефицит, създадоха заетост и благоденствие, което европейците наблюдават от дистанция. Огромните европейски нефтохимически гиганти замразиха на практика инвестициите си в Европа и се местят в Северна Америка.
Преди две седмици в САЩ цените на бензина паднаха под три долара на галон, което преведено в лева означава малко над лев за литър.
Психологическия удар за европееца е не само в зрителния шок от цената на бензиновата колона, а в трагичните последствия за нефтохимията, в разликите в цените на електрическата и топлоенергията, в икономическия застой, безработицата и като цяло липсата на "светлина в тунела".
Да не говорим, че в Северна Америка регистрираха и най-голям спад в парникови емисии.
Да сте чули, някои от европейските и наши войни срещу шистовия газ да са предложили някаква смислена и равностойна алтернатива.
Просто "забраниха" революцията у нас и изчезнаха в своята анонимност.
Затова ще гласувам за хора, които спазват принципа "бъди свободен и осигури свободата на другите". Аман от месии, нови религии и водачи, от самозвани идеалисти.
Искам и съветвам Вас да искате сметката за всяка политика и проповядвана идея.
Четвърто,
ще спра избора си на хора, които "стърчат" и "хвърчат" по Валери Петров-ски.
Не "преразпределят", а са поемали риск, падали са и са се изправяли.
И въпреки средата са успели да оцелеят като личности. В същност ние не избираме хората в Парламента и във властта заради тяхните детайлно разработени програми, титли или партийни постове, а заради усещането си, че могат правилно да оценяват ситуацията и промените, да вземат правилни решения от наше име и да разсъждават рационално, просветено и логично.
Грешките в управлението, заради които всички страдаме, винаги тръгват от неправилна или лоша преценка, която пък зависи от качеството на информираността, на интелекта, на експертизата и на свързаността /екипа/.
Самоизолиралият се и самовглъбен човек няма външен баланс. Куп бели може да направи в своята изолираност, докато за глобално и локално свързания и отворен човек има много по-малка вероятност да сгреши. Той разполага с достъп до знания, има собствен и независим капацитет да усвоява и анализира огромен обем от информация, и нерядко разполага с естествена склонност да се съмнява в собствената си правота и не се срамува да търси друго независимо - второ или трето мнение.
Затова именно е толкова важно хората, на които поверявам своя глас и давам своето доверие е да знаят чужди езици - ако сами не знаят да попитат и споделят, но не през преводач.
И последно
- списъкът може да продължи още дълго - но ще търся за своя избор човек, който е просветен националист или по-скоро глобален патриот. Думата национализъм доста се компрометира напоследък от местните превъплащения на национализма.
Колкото и да се глобализираме, ние си оставаме локални хора и реализираме своите мечти, въжделения, инициативи, общуваме, създаваме, получаваме и ползваме блага - накратко живеем именно в локалната даденост. Трябва да можем да действаме групово - като екип - и да защитаваме локалните си интереси в невинаги приятелския настроен глобален свят.
Защитата на интересите не се изразява в "оградни" политики, а в просвещения за глобалните свободи, рискове и възможности. Незнанието води до ирационални и най-често вредни или самоограничителни като резултат решения.
Тесногръдият национализъм /този, който все гледа в двора на съседа/ или привнесен отвън национализъм ни затварят в клетката на собствените си страхове и неувереност, а това ни прави лесна плячка.
Този тип национализъм ни настройва враждебно към успехите в другия, "външен" свят, като изгражда ментални и ценностни бариери пред усвояване на възможностите на глобалната среда от всеки българин.
Този тип национализъм изгражда стени от недоверие, а често и омраза срещу другия различен по цвят, раса или религия човек, които се пренасят от външните във вътрешните междуличностни отношения.
Тези хора нямат грам идея как да решат демографския проблем и да запълнят растящата етно-културна пропаст, освен със страх, агресия и ограничения.
Едно е, като люксембурците, да решаваш демографския и свързаните с него проблеми чрез съзнателна политика на насърчаваме и направляване на имигрантските потоци, друго е да застанеш в поза на "блестяща" националистическа изолация и да получиш най-лошия вариант от самослучила се миграция навън и навътре.
Едно е да се твърди, че ромите са тежест или проблем на обществото, друго е да признаеш, че нарастването на техния брой е неизбежен и необратим факт и качеството на тяхната образованост, просветеност и интегрираност в обществото е от ключово значение за националната сигурност и развитието ни. Или да си заравяш главата в пясъка по темата за ислямския радикализъм и фанатизъм, както и всеки друг екстремизъм на етническа и религиозна основа.
Едно е да подвикваш расистки лозунги по стадионите и да отричаш различните по цвят и раса, друго е да видиш в тяхното присъствие възможност да се глобализираш на място, като се възползваш от тяхната инициатива, специфичен опит и култура.
Щеше да бъде много по-лесно и по-честно, ако бях казал "Продавам гласа си" срещу договор за изпълнение на посочените по-горе условия. При сделка и двете страни знаят какво получават. Но не мога поради законови ограничения.
Затова единствената ми възможност е отново да го дам "на вяра", но срещу горните условия.
Сигурното е, че ще гласувам. Живот и здраве.
