Европейският парламент отхвърли предложението за обща резолюция относно ядрената безопасност в Европа с 264 гласа "за", 300 "против" и 61 "въздържали се". Повод за дискусията стана АЕц "Фукушима-1" и аварията, възникнала там след земетресението и цунамито на 11 март.
Несъгласия възникнаха по редица въпроси, което в крайна сметка доведе до отхвърлянето на текста на резолюцията от мнозинството от европейските депутати.
Проектът беше изготвен съвместно от Европейската народна партия, социалистите, либералите и зелените. Евродепутати обясниха, че една от основните причини за отрицателния вот е предвиденият временен мораториум върху строителството на нови ядрени мощности. Срещу него са били значителен брой евродепутати от различни държави, които са гласували не партийно, а според националния си интерес.
По информация на БНР против мораториума, който можеше да даде отсрочка за "Белене", са гласували и българските представители от ГЕРБ, които са в ЕНП, и групата на социалистите.
"Не сме никак учудени, че не бе приет нито един от внесените за гласуване документи. Вместо мерки за ядрена сигурност, много депутати се опитаха да насочат дискусията към бъдещето на ядрената енергетика", се посочва в съобщение на българската делегация в групата на социалистите и демократите в ЕП.
Подкрепяме безопасността на АЕЦ и смятаме, че тя трябва да бъде абсолютно условие както за вече функциониращи централи, така и за новостроящите се, коментираха българските социалисти. Според тях обаче е било изместено съдържанието на резолюцията и нейните цели - вместо за безопасността на централите, се поставят под съмнение бъдещето въобще на ядрената енергетика, което, според българските социалисти, е против националния интерес на България.
Те обясниха, че проекторезолюцията предвиждала неприемливи текстове за блокирането и развитието на нови реактори и централи до провеждането и оценката от стрес - тестовете. Това би било още един допълнителен аргумент за спиране изграждането на АЕЦ "Белене", се отбелязва в съобщението.
Освен това в резолюцията се настоявало държавите-членки да изготвят свои планове и стратегии за средносрочно и дългосрочно затваряне на ядрените мощности, както и достигане на конкретни проценти електроенергия от възобновяеми източници (например дял от 95 % към 2050 г.), които са нереални.
Българските социалисти са убедени, че трябва да се инвестира в безопасността на централите и свързаните с това високи технологии, а не в ликвидирането на ядрената енергетика.
