Столичният булевард "Васил Левски" често е огласян от неговата музика. Но не защото свири на улицата, както е правил едно време, а заради ежеседмичните джаз вечери в бар "Синтезис" - място, което вече нарича "у дома", и където с останалите музиканти свирят така, че могат да ти отвеят главата.
Той е Вили Стоянов и е от хората, посветили живота си на джаза. Музиката е в неговите минало, настояще и бъдеще.
Талантливият тромбонист е познат на българската публика от многобройните проекти, в които участва. Част от тях са групите Уикеда, Дърти Пърчис, Хиподил и Каффе, чиито парчета бяха ужасно модерни и не бяха пропускани на нито един купон в началото на хилядолетието. Днес обаче музикалните му търсения го отвеждат в съвсем различна посока - към творбите на покойния му дядо.
С Вили се срещаме в дъждовен следобед, но въпреки че е мрачно, разговорът ни за музика прави деня по-ведър.
Познаваме се вече няколко години. Обикаляйки по различни събития в София, съм имала възможност да го слушам в най-различни музикални формации, понякога облечен с официален костюм, друг път с широки дънки и бейзболна шапка, свирейки фънк, латино или джаз стандарти.
Но без значение какъв е стилът, след музиката, която той и останалите музиканти създават на сцената, някак винаги си тръгваш с усещане за душевна пълнота, а дни след това си тананикаш някоя мелодия.
Пътят на Вили Стоянов към музиката започва по обичайния начин - с уроците по пиано и солфеж. Внук е на великия български музикант и композитор Йосиф Цанков и семейството му избира да го насочи по стъпките на неговия дядо.
"Даже не съм сигурен, че точно някой в този момент е имал цел за мен да стана музикант, макар че впоследствие се оказа, че майка ми със сигурност много е искала да бъда такъв", споделя Вили. "И всъщност благодарение на нейната упоритост и постоянство продължих да бъда музикант, тъй като имаше момент, в който музиката много слабо ме интересуваше."
Това е период, в който губи интерес към всичко, а това драстично се отразява и на оценките му в училище. Тогава майка му, отчаяна от слабия му успех, казва: "Добре, в музикалното е по-лесно. Ще пробваме там". Свързва се с композитора и пианист Ангел Заберски - баща, който ги насочва към проф. Димитър Момчилов - един от най-видните български тромбонисти.
"Виждам, че имаш дълги ръце. Искаш ли да свириш на тромбон", казва той на Вили, след като разбира каква е ситуацията. Стоянов веднага се съгласява без да знае за какво става въпрос.
"В началото [тромбонът] също не ме грабна особено, но в един момент много се отъждествих с този инструмент. Страшно много ми хареса", споделя Вили.
В този период бързо минава от едната в другата крайност. Дават му да свири концерт за тромбон на композитора Ларс-Ерик Ларсон, който "по принцип не е труден", но нещо не се получава, а това жестоко изнервя Стоянов.
"Започнах да работя всеки такт от този концерт - от най-бавната до най-бързата черта на метронома, за да съм сигурен, че ще намеря начина да го изсвиря и то да го направя хубаво. И това се случи", разказва ми той.
По думите му, когато успееш най-накрая да пресъздадеш музиката без техническите проблеми, то тя започва да ти доставя удоволствие. В онзи момент осъзнава, че трябва да работи здраво, но и че е способен на този труд.
Всичко върви в комбинация със свиренето на улицата, което за музиканта е много топъл спомен - именно там осъзнава как това, което прави, може да радва хората.
Градинката на "Кристал" се превръща в ежедневна сцена за Вили, където свири с "батковците", както той самият ги нарича - Роко, Георги Корназов-Корназа, Стенли, Венци Благоев и много други, познати днес добре на българската музикална сцена. После започва да ходи там, където се събират да свирят Кристиян Александров - първият барабанист на Акага, Киро Македонски, Михаил Йосифов и Сашо Паскалев - голяма банда, от която Вили иска да е част.
По това време свиренето на улицата не е нещо ненормално. То е част от градската среда и сцена за младите тогава музиканти, които търсят място за изява.
"Имаше един клуб на "Кърниградска", в който се събираха впоследствие пък по-големите батковци и свиреха джаз. Васил Петров пееше с Ангел Заберски - син. Кой ли не идваше. Свиренето на музика като че ли страшно ме зариби. Това беше период, в който не съм слушал джаз. Слушах много рап, Queen - и досега знам всичко на групата наизуст. Но рапа като че ли ме прати към фънка, оттам впоследствие нещата вече започнаха да се обръщат и към джаза, до момента, в който вече ми се свири почти всичко", обяснява Вили.
Голяма част от хубавите му приятелства днес са от този период, в който прекарва дълго време в свирене на улицата. Там тромбонистът открива и Мишо Йосифов, с когото досега са неразделен тандем.
Познават се още от музикалното училище, но Стоянов припознава тромпетиста като сродна душа по отношение на музиката по време на уличните им изяви. Първата им група носи името Инфинити, а впоследствие стават част от Дърти Пърчис, където изкарват повече от 20 години.
Заедно създават Брас Асоциация и днес Стоянов свири в множество музикални формации, които са част от нея - B.A.Combo, Брас Асоциация Биг Бенд, Михаил Йосифов секстет, RomaNeno Project, BrazzViliDJ, Old School Trombone, Tumbaito и най-новото попълнение - The essential FUNK trombone.
"Стигна се до Брас Асоциация и всичко свързано с нея и още по-голямото разгръщане на всеки от нас било като лидер, било като творец и музикант", обяснява Вили.
С Мишо Йосифов в момента работят и по един от най-важните проекти в живота на тромбониста - "Срещи с деди Йожи".
Става дума за концертна програма за джаз секстет, базирана върху музикалните бисери на дядото на Стоянов - Йосиф Цанков. В програмата са включени едни от най-емблематичните произведения на композитора, но с нови аранжименти.
За жалост Вили не го познава, тъй като Цанков е починал преди раждането на своя внук. Все пак Стоянов успява да си изгради някаква представа, благодарение на разказите на майка си и приятели на Цанков - представя си дядо си като "един много красив, романтичен, изключително авантюристично настроен в много отношения и твърде добър човек".
"Мисля, че и музиката му говори точно за тези неща. Въобще като го слушам всичко е в услуга на романтиката и любовта. Естествено, това, поставено в житейски план, обикновено изкривява живота и прави нещата адски трудни, защото в реалния такъв място за романтика практически няма, особено в количествата, каквито той представя. Такива неща можем да видим единствено във възможно най-красиво направените филми или в романите", обяснява ми Вили.
Ядосва го това, че българите имаме способността да забравяме много бързо хора, допринесли по какъвто и да е начин за историята ни. Отдава го на лошото възпитание по отношение на културата и изкуството, но и не само. Ето защо приема възраждането на музиката на Йосиф Цанков като своя мисия.
Плътно зад него стои и Мишо Йосифов, който е автор на всички нови аранжименти. По думите на Вили тромпетистът подхожда към творбите на Йосиф Цанков така, както само той може да го направи - с целия финес и усет към драматургията на песента и творбата, с присъщото му фино чувство за хумор.
Концертната програма за джазов секстет "Срещи с деди Йожи" вече видя първите свои зрители в София и Бургас, въпреки че пандемията от коронавирус възпрепятства премиерата.
Сега тече усилена работа и по албума "Онзи вятър от първата среща", в който са включени десет произведения на Цанков. Представянето му с биг бендови аранжименти ще бъде на 15 октомври, когато заедно с него ще можем да чуем и програмата "Среща с деди Йожи" - нещо, което със сигурност не е за изпускане.
Междувременно джазвечерите в "Синтезис" с участието на Вили Стоянов продължават. Често тези събития посещават младежи, решили да тръгнат по пътя на професионалната музика. Там те имат възможността да се включат в джем сешъните и да посвирят с вече изявени музиканти.
Нещо, което със сигурност им дава надежда, че и в България има място за таланта им.
Вили не спира да ги насърчава, защото освен изпълнител, той е и преподавател по тромбон в Националната музикална академия в София. Води духовия оркестър и джаз бенда към Националното музикалното училище и се занимава с още няколко неща в педагогическа насока, с които помага на младите изпълнители да се развиват професионално.
"Нещата не се случват тогава, когато някой ти каже как да ги правиш, а когато имаш идея къде искаш да стигнеш. Тогава отиваш при този, който смяташ, че може да ти покаже това, което ти трябва. Взимаш го, абсорбираш го, асимилираш го, прилагаш го в това, което правиш и си още една крачка напред, докато стигнеш там, където искаш", обяснява ми в края на нашия разговор.
Великият Луис Армстронг някога казва: "Какво е джаз? Човече, ако питаш, никога няма да разбереш."
Забелязвам, че днес много хора имат грешна представа за джаза, която според мен се дължи на едно нещо - никога не са се докосвали истински до него. Защото този жанр има хиляди измерения и в тях всеки може да намери нещо за себе си.
А дори когато това се е случило, Вили Стоянов е от хората, които с музиката си успяват да преобърнат представите за това що е то джаз.
