Майлс Дейвис свири на джаз фестивала в Нюпорт през 1967 г., а Bon Jovi съсичат сцената на две през 1988 г. Не сме в машина на времето, а в скромен офис близо до „Медисън Скуеър Гардън" в Манхатън.
Тук работят специалистите от компанията Concert Vault. Те се състезават с времето, за да дигитализират десетки уникални записи на живи изпълнения. Някои от лентите в архива са толкова стари, че инженерите имат само един опит, преди носителят да се е разпаднал напълно. А на него е записан материал, за който не един и двама меломани биха платили добре.
Развежда ни техническият директор Джордж Хауърд. Той искрено вярва, че може да се печели от музика, стига на хората да се предложи подходящ модел на заплащане.
Записите във вашия архив съществуват ли някъде другаде?
Не, нито един от тях. Това е обратно на логиката на Интернет, където музиката циркулира свободно.
Защо е толкова важно съдържанието ви да е ексклузивно?
Моето фундаментално убеждение е, че от Napster насам, стойността на музиката пада непрекъснато - обратнопропорционално на улеснения достъп. Колкото по-лесен достъп имат хората, колкото по-малко едно нещо е дефицитно, толкова по-ниска е неговата стойност.
Много хора имат вина за това. Всичко започна с музикалните магазини през 80-те. Те осъзнаха, че могат да правят повече пари, като продават пространството на рафтовете си, отколкото като продават албуми. Това беше началото на края, скоро цената на CD-тата удари дъното.
Тоест магазините са отдавали своите площи под наем, а звукозаписните компании са разчитали на печалбите от продажбите?
Беше по-просто. Магазинът казва: „Ако искате да продаваме Вашето CD, трябва да ни платите". В резултат на много места се продаваха само албуми на изпълнителите от Топ 40.
След това дойде друг момент, в който всички си казахме: „Ура! Всичко може да е достъпно по всяко време, защото не ти струва нищо да държиш музиката онлайн". Проблемът е, че всичко стана достъпно през Интернет - имаше някаква конкуренция за това кой какъв каталог ще предложи, но скоро силите се изравниха. След това стана ясно, че хората искат да имат достъп не до музиката, а до технологията, която им създава удобство.
Има ли начин обезценяването да спре?
Борим се. Преди година и половина се срещнах с основателя на Daytrotter, който от 5 години разчита на реклами - като Pandora и Spotify. Казах му, че се променяме. Ще накараме хората да си плащат.
Сайтовете за поточно аудио ваши конкуренти ли са?
Това е съвсем различен пазар. Лесно е да се хвърли камък по тях, но уважавам тези от тях, които се борят достойно за място под слънцето. Просто смятам, че компании като Spotify без да искат убеждават хората, че музиката няма собствена стойност.
Смятате ли, че живеенето от музика ще стане по-лесно за изпълнителите, ако поточните сайтове въведат абонамент?
Изпълнителите трябва да спрат да си мислят за тези отчисления като нещо с каквато и да е материална стойност. Никога няма да бъде. Не казвам, че тези отчисления не могат да бъдат големи. Просто ако си изпълнител, който получава много пари от поточните услуги, вероятно това е много малък процент от това, което общо заработваш.
Съществува т.нар „пътуване на клиента". Чуваш нещо в Pandora или по радиото и си казваш „Това е интересно". Следващата стъпка е опитът и преценката на резултата от него. Отиваш в Spotify, защото можеш да чуеш дадената песен няколко пъти. Отчисленията от Pandora са много малки - 0.003 цента на слушане, например. Интерактивните поточни услуги като Spotify плащат малко повече, например 0.003 цента.
По-важното от гледна точка на изпълнителя е, че следващата стъпка е да си купиш албума, да станеш фен. Малцина стигат до там. Трябва да обясним на изпълнителите, че тяхното място е на върха на пирамидата, при добавената стойност. Принципът „ако достатъчно хора ни преслушват, центовете ще станат купчина пари" просто не работи.
Колко време ще й трябва на музикалната индустрия, за да осъзнае това?
По-малко, отколкото хората си мислят.
Броят на заклетите фенове на музиката расте ли?
Променя се в наша полза и това е видно по плочите, чиято популярност расте. Винилът показва, че хората искат да държат в ръцете си музиката. Преподавам в колеж и виждам това. Те са изморени от превръщането на музиката в ширпотреба, която няма никакво значение. Не че хлапетата искат да дават пари за самите песни - те плащат за другите елементи от албума.
Как влияе пиратството?
Аз също изпращам писма за сваляне на съдържание. Действаме агресивно, защото ценим стойността на музиката. Не искаме песните да се отделят механично от цялостното изживяване. Точно затова и следващото голямо нещо в сайтовете за легално слушане на музика ще бъде организацията на съдържанието. Всеки може да ти предложи търсените песни, но най-добрите ще ти посочват и какво още би ти харесало. Звучи по-лесно, отколкото е всъщност.
