Отварям произволен англоезичен сайт на музикална тематика и в рамките само на главната страница почти винаги виждам нещо за дебютен албум на многообещаваща група, малко клюки около записите на най-големите в момента и тук-там някоя статия със заглавие от типа на "90-те - Голата истина. Защо никога не трябва да се връщаме назад".
След това минавам през родните сайтове и забелязвам обзор на чартовете тази седмица, новина за клип на Софи Маринова и Устата, обявления около фестивалите и подгряващо парти на Тома.
После минавам през сайтовете на родните фестивали и виждам еклектична смесица от застаряващи звезди, които бяха на върха когато бях в 5 клас. За разнообразие има и някой още по-дърти персонажи, които са били скучни дори на родителите ми, както и 1-2 млади банди, които записаха най-тъпите си албуми в последните 2-3 години. И едното изключение Chase and Status, които хем са на върха, хем имат яки албуми, хем са на всички големи фестове в Европа.
Само че за разлика от България, из Европа Chase and Status ще свирят с други млади, набиращи популярност и многообещаващи банди, които са любимци на медиите и публиката. Същите тези банди пълнят фестивалите буквално в цяла Европа, дори и в съседните ни държави.
Естествено никой не игнорира старите кучета, които всички познаваме и обичаме, но пък и никой не разчита само на стари кучета, както в България.
Всички тези факти показват, че нещо сериозно е сбъркано в случването на музикалния "бизнес" в България. Като се започне от медиите, които ни обсипват с новини за ревматизма на поредната дядка, радиата, които не пускат друго освен въпросната дядка, мине се през промоутърите, които канят само дядката и остарелите му приятели, и се свърши с "меломаните", които са готови да ти издерат очите, защото не обичаш да слушаш само дядки.
За добро или лошо, това е поредният омагьосан кръг на българската реалност, от който сякаш няма как да се излезе, докато някой не реши да тегли една майна на застарелия вкус на всички ретроградни звена от машината.
Докато това не се случи, ще гнием в дядова музика, сбъдвайки мечтите си отпреди 10-20 години. В това време адекватните на времето си хора харчат пословнични суми по големите европейски фестивали, за да изживеят днешните си мечти днес.
Авторчето, дори не мисля да ти говоря по име, ти извади ли си главата от а* отверстие, когато се събуди сутринта? Какви стари кучета, какви пет лева? До преди 5 години нямахме нито един фестивал у нас, преди 7-8 години имаше по 10 концерта с чужди групи и изпълнители, а преди 12 имаше по 3-4 партита на Метрополис и един концерт (я Металика, я Продиджи). А сега се оплаква нашия. След като не сме ги виждали тези "застаряващи кучета" е напълно нормално да си мечтаем да ги види. Няма да откажа на един лайв на Пърл Джем например, нищо че са застаряващи. Само да не бъркаме, и аз много се кефя на Chase ans Status, но това не означава, че не харесвам музика в десетки други стилове. И не направно хедлайнери са старите кучета по всички големи фестивали, защото ново непознато име, колкото и да е страшно, трудно ще докара тълпата. А колкото до колко си велик ти няколко бързи въпроса: - беше ли на Първия/Втория Park Life Fest, на The Correspondents (1--вия или втория път), снощи на The Subways, на Mellow Festival, на уникалните неща на Jazz+ или на нещо от Аларма Джаз Пънк? И после ми говори за стари кучета, за липса на млади имена. Рядко хейтвам, но теб направо си те псувам!
Неграмотност, субективизъм /но това е оправдано, за музика иде реч/, друго какво да кажем? А, да, евала, авторе, те половината от фестивалите в България още си попълват листите/сцените - примерно за Спирита много от имената все още не са ясни, ти обаче вече знаеш кой ще е тук, нареди "дядките" /думата дядка в българския език е от мъжки род, наемайте си коректори на статиите/, обясни ни колко сме неадекватни в избора си на музика, изобщо ... Как изобщо реши, че ако заменям 5 минути от соло на Ангъс/Фрушианте/Слаш/Сатриани и т.н. за цял концерт на която_ и_да_е_от_новоизгрелите_"адекватни"_групи, то съм меломан, но в кавички? Щом така си решил да обобщаваш, да обобщя и аз – като се намери група, от незастарелия вид, от адекватния, която да създаде нещо, което поне на милиметър да се доближава до това, което е създал и/или изсвирил Джими, примерно, ела, напиши ни една статия и ни обясни какви неща създават хората и какви фестове правят, пък къде сме ние, с нашия „ретрограден” вкус – откровено се заяждам, разбира се. В музиката, по мое мнение, освен за нарочния профан, няма дядки, младежи и т.н., има уникални неща /не просто яки албуми/ или класики, отлични неща, много добри неща и т.н. Съответно невъобразими, добри и т.н. банди и концерти. И всеки, съвсем субективно, си избира какво да слуша, къде какво да гледа /граничните нам страни също имат фестивали, както сам знаеш/ и прочие. Според това, което музиката му носи. П.п. Нищо против Chase and Status, ще ги слушам на Спирита като нещо приятно, но далеч не отлично – субективно мнение, отново.