Сив подлез и изкуствено осветление. Сред забързаните хора млада дама с китара (в ролята - Марияна Добрева от група "Силует") пее тъжна песен. Пред нея - отвореният калъф на музикалния инструмент, вътре левчета и стотинки. Тъжната песен събира тълпа от хора, в това число и майка (или леля) с дете. От множеството се откъсва мъж с вид на юпи, който - с лек срам, си взема малко пари от калъфа на китарата. Постепенно цялата публика се включва в обира, а хлапето събира накрая стотинките.
Това е клипът на новата кампания за защита на авторските и сродни права "За да има музика и утре". Паралелно други музиканти като Милена Славова и Орлин Павлов се появиха на серия от снимки в ролите на пилоти, чистачки, бизнесмени и готвачи, за да покажат, че "Да си музикант не е хоби".
Нека на първо време си спестим разсъжденията за това доколко адекватно е приравняването на наказуемо по смисъла на Наказателния кодекс действие със свалянето на музика от Интернет (т.е. това, което взаимстваният от американска кампания клип може би не нарочно внушава). За защитаващата интересите на изпълнителите и продуцентите организация ПРОФОН, кампанията "За да има музика и утре" е успешна.
Това не се дължи на дебата в следствие на провокативното видео, а на това, че инициативата "обединява за първи път артисти и музиканти от всички музикални жанрове, разпространява се във всички водещи радио- и ТВ медии (членове на АБРО), подкрепена е и на институционално ниво, в лицето на Министерството на културата и община София", както посочват от организацията, която си партнира със защитаващата текстописци, композитори и аранжори "Музикаутор".
Повечето кампании в защита на авторските права да са насочени към пиратството под формата на отделен потребител, свалящ филм или песен от Интернет. ПРОФОН обясняват това с факта, че "в една силно дигитализирана среда, в която връзката между създателя на музикално съдържание и потребителя е максимално скъсена, ролята на бизнеса избледнява и започва да се припокрива с тази на крайния потребител".
Въпреки това, даже в организацията са на мнение, че "пазарният избор и употребата на музика са суверенно право на потребителя. Той решава сам дали да сваля безплатно музика или да я купува, дали да я ползва с цел - лична употреба или да я разпространява нелегално". В този смисъл, те могат единствено да насърчават потребителите да си купуват оригинални носители с музика или друго съдържание. Човекът пред компютъра не им е длъжен с нищо.
Големият отсъстващ
Съвсем различно обаче е положението с големия отсъстващ в тъжния клип - българският бизнес. По закон всички медии, клубове, магазини, фризьорски салони, заведения и т.н., които използват музика за повишаване качеството на своите услуги и търговска среда, трябва да сключат договори с ПРОФОН и "Музикаутор" и да плащат годишна такса, според размера на обекта, местата в него или други негови характеристики.
Според управителя на заведение Петър Иванов, исканите от праводържателите пари са относително адекватни на условията у нас - за клуб с 200 седящи места на двете организации се плаща сума, възлизаща общо на не повече от 0,03% - 0,06% от оборота. Макар заради забраненото тютюнопушене на закрито сега приходите да са по-малки и Иванов да настоява за процентна ставка за авторски права, не може да се каже, че плащането за музика само по себе си задушава бизнеса.
Въпреки това, мнозина "забравят" да си платят. От ПРОФОН посочват, че макар да са успели да сключат споразумения с различни браншови организации, "пазарът на публично изпълнение крие огромен потенциал, от който по наши преценки сме разработили едва 10-15 %".
Същото впечатление има и Петър Иванов, който не е виждал стикерите на праводържателите на твърде много места извън собственото си заведение. За трите години, откакто то съществува, са му правени 30 проверки и нито една от тях не се е интересувала от това дали правата на музиката са уредени. Въпреки желанието си да бъдaт изрядни, фактът че толкова други не го правят, кара хората като Иванов да се чувстват "рекетирани". Според него, ПРОФОН и "Музикаутор" „стоят и чакат доброволно всички да дойдат, а няма орган, който да контролира това събиране".
От ПРОФОН имат свое обяснение за ниската събираемост, даже в сравнение със съседна Сърбия. На първо място, тепърва се създава базата данни с обектите, които следва да плащат за използваната музика, а има и такива, които още не са в обхвата на съответното законодателство. Освен това, правоносителите се оплакват от "абсурдната категоризация", която позволява нощни заведения да се регистрират като кафенета или други обекти с цел да плащат по-малко. От организацията хвърлят вината на корумпираните общини, но и не предлагат какво да се направи, за да започне бизнесът да си плаща не по изключение.
"Организациите винаги парадират, че нищо не изкарват за себе си и работят за музикантите. Аз искам бизнесът да изкарва пари и да си плаща правата. Съответно да има музикален бизнес и искам в ПРОФОН и "Музикаутор" да работят едни хора, които да вземат хубави заплати, но и да събират всички пари", категоричен е Петър Иванов.
Другата страна на медала
Той е не само управител на относително голяма заведение, но и китарист на рок групата Saltriver. Така той е страна и по обратния процес - изплащането на отчисления от праводържателите към музикантите.
Механизмът, по който плащат ПРОФОН и "Музикаутор" е следният: медиите им изпращат редовни отчети за музиката, която са пускали в ефир. Организациите обработват информацията и съобразно ротациите разпределят на всеки изпълнител или група полагащият им се процент от събраните от всички обекти пари. Това би трябвало да е една сигурна сума за артистите в сегашния период на все по-слаби продажби.
За съжаление, приходите от авторски права са твърде скромни. Ако за някого може и да изглежда резонно самоопределящата се като ъндърграунд група Saltriver да "заработи" в относително силна година 9 лева, то надали може да се каже същото за по-разпознаваемо име като "Остава".
Нейният китарист Георги Георгиев посочва, че без групата осезаемо да е напуснала ефира, през последните години паричните отчисления намаляват. "Не смятам, че парите засега отговарят на постигнатото и популярността на групата. Мисля че в страна като Унгария щях да живея нормално добре само от музика. Сега трябва да работя за някой друг, ако искам да си го позволя... и в откраднатото време да мисля за музика", заявява той. Според него, разликата с другите държави е в това, че на Запад се действа безкомпромисно и никой не си помисля да ощетява творците.
За двамата музиканти проблемът с малките отчисления се корени в подаваните от медиите плейлисти. Saltriver се сблъскали "челно" с проблема преди години, когато преговаряли с чуждестранен продуцент. Поискали от "Музикаутор" отчет за една от годините, в които имали добри ротации, но това се оказало изключително трудна задача без реален резултат. Според Петър от Saltriver, липсва достатъчен контрол над медиите и при това положение те нямат никакъв стимул да вършат своята работа съвестно. Той и Георги от "Остава" смятат, че въвеждането на автоматизиран софтуер за разпознаване на песните може и да е скъпа инвестиция, но ще промени ситуацията коренно.
Според ПРОФОН, контролът над информацията от медиите вече е на достатъчно високо равнище, като заради това и организацията е сключила договор с агенция за паралелен мониторинг на ефира.
Милиони, но не за нас
Въпреки проблемите със събираемостта и статистическата информация, праводържателите всяка година разпределят по няколко милиона лева на текстописци, композитори, аранжори и изпълнители или техни представители. За съжаление, тук има една много важна бележка под линия - около и над 80% от събраните от ПРОФОН и "Музикаутор" пари отиват при чуждестранни изпълнители, защото те просто се въртят повече в ефира.
Един от начините това да се промени е въвеждането по законов път на квота за излъчване на български изпълнители по радиостанциите и телевизиите, както е в някои европейски държави като Франция. За ПРОФОН "това е мярка за запазване и промотиране на националната музика и култура с цел гарантиране разнообразието и богатството на генофонда на европейската музикална култура". Според музиканта и управител на заведение Петър Иванов, подобно решение би създало по-конкурентна среда у нас и би задвижило музикалния бизнес.
Тези законодателни промени теоретично биха довели до по-големи отчисления за българските изпълнители, особено ако и събираемостта от бизнеса се повиши. На този етап, обаче, квотата за родни изпълнители е някъде в неясното бъдеще.
Музиката като промо материал
Така, освен все по-трудно продаващите се дискове, за музикантите остават малко източници на приходи. Един от най-големите са живите участия. В тяхно име доста групи даже и у нас "подаряват" музиката си, за да стигне до възможно най-много хора.
ПРОФОН смятат, че "ако бизнесът се развива според пазарните правила, българските изпълнители няма да зависят до такава степен от участия на живо". Освен това, от организацията посочват, че във времена на криза доходите от права са особено важни за тези от творците, които вече са в напреднала възраст.
„Не искам да печеля от авторски права, искам да печеля от това, че хората ни канят по клубовете. Искам да се създаде една нормална бизнес атмосфера по отношение на музиката в България", посочва Петър от Saltriver. Групата е предоставила за свободно сваляне песните си с идеята, че ако някой хареса музиката им, ще отиде да ги види на живо.
"Хубаво е да сваляш за информация и, ако станеш фен, да купуваш. Radiohead го казаха: "Това е албумът ни, дайте колкото смятате, че струва! Може би това е бъдещето", допълва Георги от "Остава".
Музикантите не са особено очаровани от клипа с момичето, китарата и тъжнотията. "Тези кампании са супер необходими, трябва да се покаже на хората, че това е голям проблем и ако продължава така, утре няма да има кой да прави концерти и записи, няма да има съвременна българска музика", посочва Георги, но и допълва, че "За да има музика и утре" не му изглежда позитивна, модерна и истинска. "Прилича ми на тия надписи едно време по стените: "А ти предаде ли зърното навреме?", посочва той.
На подобно мнение е и Петър от Saltriver: "С тези кампании се втълпява, че всеки човек е престъпник, така излиза, че сме 7 млн. престъпници". Неговият колега от "Остава" изказва и предположението, че с насочването на цялото внимание към свалянето на музика за лична употреба се отклонява дебатът в обществото от по-големите проблеми на сцената, сред които е и отношението на медиите към българските изпълнители.
Вместо епилог
Както вече посочихме, "За да има музика и утре" вероятно е успешна кампания - обединила е музиканти от различни жанрове, тъжният клип върви по голяма част от медиите, а държавата официално е декларирала своята подкрепа. Всички са "за"... на думи. Междувременно клубове с лиценз за кафенета правят десетки хиляди левове оборот със свалена музика всяка вечер, а по радиото се въртят 15-ина вносни хита.
Докато безсърдечната тълпа обира клетата музикантка, тези, които по закон са задължени да хвърлят поне жълти стотинки към БГ сцената, си правят оглушки. И няма изгледи скоро някой да промени това.
Всъщност доста от хората, писали тук въобще не схващат проблемната ситуация. Стига сте мрънкали, че някой иска да се плаща за труда, който е положил. Това е естествено право на всеки. Но, не това е важното. Важно е, че от 50 коментара 2 или 3 схващат, че има едни организации, които разполагат с някакви пари, които не са техни. Тези пари отиват навсякъде, само не й където трябва, а именно - при тези, които са ги изработили. Както загатва материалът - липсва контрол. Очевидно е, че това е един прекрасен начин за вадене на пари. Някой събира под предлог идеална цел "дайте да дадем", но след това тези милиони отиват някъде другаде. Кой прави мониторинг или одит на тези организации? Отговор: никой!! Би трябвало министерство на културата...но то едва ли подозира за тази си отговорност. Втори проблем - защо няма воля за регулиране на този пазар т.е. да се въведе фиксирана такса за ротация на музика? Трети - кой контролира подаването на информация към организациите? Очевидно никой. И най-важният - защо това положение не се променя законово в крайна сметка? Престанете да мрънкате, че някой си иска парите. Никой освен нас не ни е виновен, че сме бедни и прости.....Ние само си го правим, защото поколения наред сме смазвали тези, които са си търсили правата да бъдат това, което искат. Сега у нас е пълно с хора, които не искат нищо..не защото не се нуждаят от нещо, а защото не знаят кои са, какво са и най-вече ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПЛАЩАТ.....независмо дали с пари, с внимание или с аплодисменти.
http://www.youtube.com/watch?v=bBFR7Yu_trE Паяче, След снощния Сабат, поздравявам те с това тази вечер! Да си жива и здрава! Дано да го намериш своевременно... И сполай!
http://www.youtube.com/watch?v=pDhZ1dlQvng За съжаление, трябва да се повтоля! Паяче, съжалавям...Това е толкова Юрайа Хийп, че няма накъде повече! Приятна вечер! Но, все пак ... Глен Хюз...
Метеора, мерси! Сполай и на теб!
Авторските права и опазването им са един от най-големите препъни камъни на съвремието ни. Виждаме какво се случва в индустриалния дизайн - Ейпъл съди Самнунг, Моторола и който се сетят за това как ти изглежда иконка, как си отключваш смартфона, а последното бе заради формата на телефона (четвъртитата му форма), че дори и кафенета, които имат ябълка в емблемата си и още много абсурди. Абсурден шум, но пък за много пари. В музикалния бизнес не е толкова шумно, но пък за сметка на това е страшно. У нас не по-малко от колкото по света. Помните ли първия албум на Пиф? Когато нашумяха с него редовно слушах RFI София, там пускаха едни френски групи, които бяха направили песни със същата музика и аранжимент, ама 1:1. Ако не слушаш текста не знаеш кара ли някой колело или не и вали ли или цък. А "Кукла" на Атлас? Така и не се разбра откраднали ли са я от швейцарците, платили ли са правата, както и после или предварително. Да продължаваме ли? Има сайтове, в който разни хора са си правили труда да съпоставят "родни" хитове и от кого са "взаимсвали". Ха сега си представете конфузите, които ще настанат ако се въведе софтуер, който автоматично да разпознава авторите на песните. От рокаджиите до чалгаджиите, включително и "естрадата" краде с чужди шепи труда на други музиканти, но скимти, че ги ограбвали. Ходите ли на клуб? Аз много рядко, защото не искам да слушам как певицата на Мастило се мъчи да пее джаз, някой издевателства върху песен на Дайър Стрейтс, а нечия нова песен ми е до болка позната, защото обичам да си търся музиката на групи, които творят езиково и географски далеч от нас. А да, също много се дразня, когато реша да си купя албум (на Влатко Стефановски) след концерта и тъй като не съм някакъв голям почитател открия, че тук си пробутва залежалите дискове с умряла музика.
Преди коло 2 години майка издае стихосбирка и бяха големи разправии за цени и т.н. Издателите те издават само ако си платиш разходите по отпечатването, който са доста ериозни. Когато успееш да стигнеш до книжарниците, те ти искат около 70-80% /не помня вече, мога да питам майка ако трябва/ от цената на книгата за себе си. Реално погледнато майка издаде книжката повече за..репутация да го речем, защото си остана на тотална загуба...
А къде е "Пайнер мюзик" в цялата картинка? Защо твърдите, че българските изпълнители са ощетени? Не мисля, че музиката по заведенията е 80% чужджезична, чалгата си е често българска и не вярвам да се свири само в 20% процента от заведенията в страната. Има нещо доста объркано в тази статия.
Някой може ли да ме изтълкува, дали аз бидявам колега на капитан Флинт, ако слушам музика през интернет без да я "свалям". Тоест възпроизвеждането само през оперативната памет бива ли сваляне и респективно пиратстване на музика?
Делувиан питх майка че на мен ми се губи вече. Значи, ко го отпечата издателтво, то получаваш еднократно някакви пари и толкова. Обаче българки автори в днешно време почти не се издават от нашите издателства. Знам го, защото имам немалко познати пишещи стихове, някои имат по 2/3 книжки. Когато си я издаваш ти, то печатницата не ти ава фактура, защото си физическо лице, а не фирма. А книжарниците отказват да продават книгите ти, ако няма фактура. Има ваариант да си издействаш фактура, но тогава печатането скача почти двойно. Без фактура за 300 томчета платихме 800 евро, доста сериозна сума за всеки бг писател. При тази цена трябва да продаваш книжката по 10лв за да не си на нулата. Ако добавят и фактура скача още. А след това трябва да намериш начин да ги рекламираш и разпространиш сам. А в днешно време колко дават пари за книги...а за поезия да не говорим...Че и над 10 лева... А да не споменаваме, че ако нямаш приятел художник да ти подари картинка за корицата...
Ситуацията е такава - хората в България, които слушат българска музика различна от чалга са малко и поради това приходите на музикантите които правят такава музика са мизерни. Това е толкоз просто и логично. А относно темата понякога си мисля, че интернет трябва просто да спре за година, за да се види дали наиситина търговията със забавления ще отчете някакъв имащ смисъл като величина ръст. Или това е просто мит. Аз поне, ви гарантирам, че ако утре мрежата спре, няма да съм сред хората дето ще се изпотрепят на вратата на киното или музикалните магазини.
Борисе то и филмовите компании се плакват, че пиратството ги крадяло, пък всяка година отчитат все по- големи печалби... Хейтъра- още в предните мнения ти го казаха- в момента, когато купиш хард диск, касетка, диск или какъвто и да е било носитле, то ти вече си платил авторските права. Какво се пънеш толкоз не ми е ясно...
Прочетох внимателно повече от изказаните мнения и за да внеса и своя принос, ще си позволя само да цитирам едно изказване ( БЕЗ да съм платил авторски права! ) =============================================== Дара | 28.09.201214:01 Искам клип , който изглежда така: Дизайнер на мебели мисли денем и нощем какъв още не много употребяван дизаин да предложи за новата колекция . Чертае , къса , драска. Най-после дизайнът е готов. Дизайнерът си получава хонорара. производителят пуска 1000 стола с този дизайн. И ги продава. дизайнерът не получава нито стотинка повече. хората седят на столовете, но не плащат авторски права нито на дизайнера , нито на производителя. Някой си кани гости и ги настанява на столовете. друг изхвърля столовете и някой ги изгаря за отопление, друг слага столовете в кафенето си и клиентите плащат, седейки върху столовете и т.н. Музикантът седи на този стол, докато свири, но не мисли , че дизайнерът има заслуга за това , че днес има възможност да седи и да свири. Никoй не плаща авторски права на бедния дизайнер на столове. И така - по един клип за всяка професия. гинеколгът , помогнал при раждането на музиканта не заслужава ли ? Ако не беше той, музикантът можеше да не оживее, съответно да създава музика. Учителят , който го е научил да пише не заслужава ли? Как щеше да напише текста ? Производителят на лакове за дървени плоскости, с които е намазана китарата? Музикантът пее облечен в дрехи. Продавачката в магазина, откъдето са закупени тези дрехи ... и т.н. Искам да кажа , че е абсурдно да се искат още пари за нещо , което вече е продадено и платено на уговорена цена, само защото " нещото" може да се използва за печалба от купувача. Като на всичкото отгоре само някои професии имат право да им се заплаща при всяка комерсиална употреба на продукта им. ===============================================
Минах да видя до къде стигнаха нещата, но един нов "съюз" ни обещава прекалено много миризми и аз се отеглям! Чудя се само, при толкова голяма популация при прасетата, защо поскъпна свинското?
Проблемите са много, но най-важните са: нужда от ъпдейт на закона прилагане на закона нулева ефективност на организациите липса на контрол върху организациите липса на контрол върху отношенията между организациите и определените ползвателите / кой какво и на кого дава, като отчет/ прозрачност при отчет и разпределение на събраните такси и т.н. Но съвсем по селски тук най-вече се коментира правото на някой да се храни от това, което създава....нелепо е да се издават присъди. Това е работа на пазара, а неговата либерална аргументация /ценообразуване, начини на предлагане, стоки, активи и т.н./ създава правила за крайния потребител, който има избора да купува или не. Понеже всички в България са свикнали "без пари" така се стигна и до момента, в който всичко е без пари - и за самите потребители и за медии и за всеки ползвател. Да, но така не става и това е очевидно. А пускането на нещо за свободен даунлоуд е право на автора, а не на потребителя. Да не коментираме специфичните проблеми за всеки един бранш - музикален, филмов, книжен и т.н. Така че на всички "ценообрауватели" - стига сте мрънкали, кулутра има там, където има финансов просперитет. Бедността създава чалгия - и като музика и като менталност.....Това е схемата на статуквото, което сами сме си създали. Айде със здраве........