Краткият филм "Асансьорът" (The Lift) има ясно послание в себе си: че понякога това да обмисляме твърде много дадено нещо не ни помага да се приближим до реализиране на целите си.
Романтичната история, която можете да изгледате горе, е дело на рекламната агенция &Co. и е част от кампания на Bianco - датски бранд за обувки, създаден през 1987-а (може би забелязахте момента, в който гледат към краката си).
Слоганът на кампанията е именно "Step out of your head" и призовава потребителите да бъдат по-смели и да рискуват повече.
Самите Bianco обясняват, че кампанията има за цел да вдъхнови потребителите да затворят устата на най-големия си критик - самите себе си. Набляга се на това как позволяваме на собствените ни несигурности да ни пречат, вместо да позволим на мислите си да се превърнат в реалност.
Точно заради това краткият филм се фокусира върху двама души на ръба на романса, които биват възпирани единствено от собствените си мисли.
"Асансьорът", описван от създателите си като "почти най-великата любовна история, разказвана някога", започва с обичайната неочаквана среща.
Двама души - мъж и жена - се засичат в асансьора на сградата, в която работят. Всеки от тях привлича вниманието на другия, но въпреки това не се осмеляват да си кажат нито дума.
Същевременно през главите им преминават какви ли не мисли. Той си мисли, че Тя прилича на майка му, но това не е проблем. Тя си отбелязва на ум, че той е сладък и започва да се чуди къде работи - дали в архитектурната фирма в сградата (значи е креативен!), или в счетоводната такава (значи е добър с парите!). Въпреки това първата им "среща" приключва без нито една разменена дума.
Срещите им в асансьора зачестяват, а двамата започват да обмислят какво биха могли да си кажат един на друг. Същевременно продължават да се разминават в мълчание.
Притесняват се другият да не ги види с размазан грим (в нейния случай), или запотен след каране на колело до работа (в неговия).
Всеки от двамата започва да прекарва ненужно време в асансьора с надеждата да засече другия.
Докато един ден не се случва нещо различно - един от тях е уволнен от работата си. Двамата отново се засичат в асансьора, може би за последен път, а в главите им започват да бушуват мисли за това как най-накрая да започнат разговор, последвани от планове за това как може да се развие една вечер помежду им, че и целият им живот, ако бъде споделен.
Нужно е просто да се обърнат един към друг и да си кажат "здравей". Но ще го направят ли?
