Вече знаем кои са 12-те забавни проблема на аматьорския футбол, а по-наблюдателните със сигурност са забелязали, че нещо много съществено липсва. Компонент, без който играта не може, но пък е от жизненоважно значение за проблемите в нея.
Съдиите! Липсваха, защото всеки човек, който някога е имал нещо общо с футбола, би се съгласил, че тези дяволски изчадия със свирка заслужават да бъдат в съвсем отделна категория преди да отидат в деветия кръг на ада, разбира се.
Професионалните рефери също имат собствен почерк, но е много по-лесно да изброим признаците, по които си приличат. Все пак правилата са строги и няма много място за своеволия.
Телевизионни камери улавят всичко, експертите в студията правят дисекция на всяко отсъждане, а социалните мрежи бих могли да са толкова жестоки, че да сринат нечия кариера.
В най-ниските нива на футбола обаче нещата стоят по далеч по-различен начин. Правилниците непрекъснато се обновяват, но кой въобще има време да ги чете, камо ли да ги учи.
Всяка ситуация се интерпретира през индивидуалната призма на главното действащо лице – и да, бъдете сигурни, че съдиите винаги са център на внимание. А в края на мачовете по презумпция са виновни за загубата на единия тим.
На двубоите може и да има делегати, но има ли смисъл да са толкова строги, когато и без това мазохистите, които са склонни да свирят аматьорски мачове, се броят на пръстите на едната ръка.
Реферите, намиращи се на най-долното стъпало на играта, са по цветущи и от картина на импресионистите, повлияни от Едуард Мане, и по-скандални от общински съветник в предизборна кампания.
Дори и при тях обаче има няколко основни типа, които най-често се срещат. В галерията може да видите кои са:
