Невероятната история на човека, който направи Жан-Клод Ван Дам звезда

Ако има един-единствен филм на Жан-Клод Ван Дам, който да гледате, то това при всички положения трябва да бъде "Кървав спорт". Именно той изстреля белгийския майстор на бойните изкуства към върховете на Холивуд през вече далечната 1988 г.  

Истинска класика, превърнала се в култов филм със собствена фен база от милиони верни почитатели.

В него се разказваше историята на американския военен Франк Дюкс, който се записва за участие в таен, мистериозен и адски опасен ъндърграунд турнир по бойни изкуства в Хонконг, известен като "Кумите", за да се изправи срещу най-смъртоносните бойци от цял свят.

Самият Дюкс е абсолютно истински човек, който и до днес твърди убедено, че действително е участвал в подобен турнир и даже е победил в него. Именно неговите разкази стават основата за "Кървав спорт" и последвалия успех на Ван Дам.

Дали обаче те са истина? Или по-скоро Дюкс е създал една огромна измислица, за да промотира своята собствена кариера?

Това, което със сигурност е ясно за него, е, че е роден в Канада през 1956 г., но няколко години по-късно се мести със семейството си в Калифорния, където израства като дете-аутсайдер в училище.

В своята автобиография от 1996 г. "Тайният човек: Нецензурираната история на един американски войн" пише, че живота му се променя, когато се среща с първия си учител Сензо Танака, чиито персонаж е основен и в "Кървав спорт". По думите на Дюкс японецът е бил "световно известен" учител и потомък на 40 поколения войни.

Когато е на 16 години Танака завежда своя ученик в Япония, където го въвежда в най-дълбоките тайни на бойното изкуство нинджуцу.

"Изключителните ми способности шокираха и зарадваха общността на нинджите, когато ме подложиха на тестове за правото да се наричам нинджа", пише той в книгата си.

Тук някъде се появява първата пробойна в твърденията на Дюкс.

По-сериозни и задълбочени проучвания показват, че подобен майстор с името Танака не е съществувал. За сметка на това обаче в романа "Човек живее само два пъти" от Иън Флеминг, екранизиран в едноименния филм за Джеймс Бонд, присъства герой с името Тайгър Танака, който е японски таен агент, ръководещ елитно подразделение от нинджи.

Отговорът на Дюкс тук е, че Флеминг е създавал своите герои на базата на истински хора - в случая неговия учител.

В историите за себе си той никога не е спестявал подробности и твърди, че между 1975 и 1981 г. е бил част от корпуса на елитната морска пехота на американската армия.

Всъщност самата идея за влизането му там идва от военните, които са го вербували, за да го използват в тайна операция за разбиване на престъпната организация, стояща зад "Кумите".

"Участието ми в този турнир беше част от план, стартиран през 1975 г., за внедряване в престъпната мрежа, която организира боевете", разказва Дюкс. "Първоначалната идея беше да участвам в турнира "Кумите" и да завържа контакти. Предполагахме, че ще загубя, но в крайна сметка станах един от най-добрите бойци, участвали някога в турнира."

По думите му става първият западняк, който го печели, и наред с това поставя няколко рекорда, включително за най-бърз нокаут (3,2 сек.) и най-дълга серия от последователни срещи, спечелени с нокаут (56). В крайна сметка цялата му кариера на участие във всякакви турнири завършва с общо 321 победи и 0 загуби.

Или поне така твърди той. Достоверността на думите му е трудно да бъде проверена, тъй като става въпрос предимно за тайни и нелегални турнири, случвали се десетилетия преди интернет.

Най-престижният и тежкият от тях без съмнение е "Кумите". Дали е съществувал наистина? Трудно е да се каже.

Дюкс за първи път го споменава в обширно интервю, което дава за списание "Black Belt" от 1980 г. В него разказва, че турнирът се организира веднъж на всеки пет години, събирайки най-добрите и жестоки бойци на планетата. Изданието, което печели, е от 1975 г. и за разлика от "Кървав спорт" не се провежда в Хонконг, а на Бахамите.

Проблемът е, че споменатата от него Международна асоциация за бойни изкуства, организатор на турнира, зад която стоят престъпни групировки, отдавна не съществува, а всяка информация за нея идва единствено и само от Дюкс или негови приближени.

Нещо повече - властите на Бахамите неведнъж казват, че подобен мащабен турнир, колкото и таен да е, просто няма как да остане напълно незабелязан, а от стотиците негови участници само един-единствен да излезе наяве.

Дюкс твърди, че като награда за победата си получава самурайски меч, който обаче вече не притежава. Причината е, че го е продал, за да плати с парите от него откуп за освобождаването на филипински деца, отвлечени от пирати.

"Поддържам връзка с някои от хлапетата и всички те ме обичат до смърт", разказва за The Los Angeles Times през 1988 г. "Едно от тях е на около 15 г., и, казвам ви, трябва само да го погледна и то ще е готово да убива заради мен."

Невероятните истории на Дюкс все пак съвсем не свършват дотук.

Военната му кариера е свързана със сътрудничество с ЦРУ, като по думите му лично директорът на разузнаването до 1985 г. Уилям Кейси му е давал различни тайни задачи в Централна Америка и Азия, включително да унищожи депо за горива в Никарагуа, както и склад за химически оръжия в Ирак.

За тях той твърди, че дори е получил на тайна церемония най-високото отличие в американската армия - медал на честта.

Дюкс със сигурност е бил в армията. Това показват различни официални данни. Само че никога не е напускал САЩ за военни мисии, медалите, които е показвал, са доказано фалшиви, а в негово медицинско досие от 1978 г. пише, че често изразява "несвързани с реалността идеи."

В крайна сметка последното може и да е най-реалистичното обяснение за невероятната му история.

Това обаче не пречи тя да послужи като основа за един от най-успешните филми на онова десетилетие и да положи основите на нелошата му кариера.

След "Кървав спорт" Дюкс създава няколко школи по бойни изкуства в Калифорния, където се преподава неговият собствен стил - дюкс рю нинджуцу.

Покрай филмът завързва приятелство и със самия Ван Дам, като двамата работят впоследствие заедно в "Лъвско сърце" и "Приключението". При последния Дюкс и Ван Дам заедно написват сценария, който се превръща и в причина за разрив в отношенията им - бившият военен твърди, че белгиецът е откраднал сценария.

Спорът им влиза в съда, където делото е загубено от Дюкс. Същото се случва и две години по-късно, когато майсторът по нинджуцу се опитва да осъди за клевета списание "Soldier of Fortune", разкрило неверните му твърдения за служба в армията и ЦРУ.

Filmcafe Кино

Най-великите филми за бойни изкуства

Където добрите раздават шамари с крак