Ако може да определим с една дума новият турски романтичен филм в Netflix - "Last Call For Istanbul", то подходящ избор би било "изненадващ".
Филмът, който събира две от звездите на турското кино - Къванч Татлату и Берен Саат, е леко объркана смесица от клишета за Ню Йорк, странен флирт и много силна химия между главните герои, като всичко това успява да бъде интересно по някакъв начин.
Самата идея за турски филми и сериали у нас звучи като нещо евтино, с което се пълни ефирът на телевизиите вечер, за да има лели и баби какво да гледат. В Netflix обаче нещата стоят по малко по-различен начин.
Там вместо сълзливите истории и кълнящите бабички, видяхме екшъни с фентъзи елемент и модерни истории, които излизат от рамките на сапунената драма.
Затова беше интересно и как са се справили създателите на "Last Call For Istanbul" със задачата да направят модерна романтична история, която да не бъде нито поръсена с прекомерно количество "шекер" история от Босфора, нито поредното стереотипно клише от Холивуд.
Изненадващото в случая е, че с тази задача са се справили. Ако сменим имената на героите от Мехмед и Серин на Райън и Саманта (както самите герои правят във филма за кратко), нищо в историята няма да се е променило значително.
Историята тук разказва за мъж и жена - Мехмед и Серин, които се засичат на международното летище в Ню Йорк на мястото за взимане на багажа. Багажът на Серин се оказва взет от възрастен китаец, който има абсолютно същия куфар като нея.
Жената остава без дрехи и пари, тъй като и портфейлът ѝ е в куфара.
Мехмед героично се притича на помощ и ѝ предлага да проследи куфара заедно с нея, което ги откарва първо до Чайнатаун, а после до бутиков хотел, в който едно време са отсядали Мерилин Монро и Джон Ленън.
Към този момент е станало ясно, че и двамата герои имат партньори в живота си, но въпреки това те флиртуват тежко помежду си. Мехмет обаче през цялото време твърди, че е женен и никога не би изневерил на жена си.
Още от самото начало, гласовете и на двамата зад кадър говорят за това колко много срещата с другия ги е променила, което дава усещането на зрителя, че между двама им ще пламне голяма любов.
Така през половината филм човек гледа как двама възрастни женени хора се държат по начин, типичен за възрастните женени хора в чужда държава, когато са решили да изневерят на половинката си.
В един момент това се усеща вече дори леко странно и неудобно за зрителя, който се оказва в позицията на воайор, докато двамата герои още малко и ще си налетят един на друг.
И след това (почти) всичко си идва на мястото.
Буквално филмът е разделен на две половини и ако зрителят успее да изтрае всичките сладникави до горчивост моменти от първата, втората се оказва доста интересна и изненадваща.
Сериозно - в първите около 45 минути трябваше да се боря с усещането, че този филм е дори по-зле, отколкото може да се предположи. Втората част обаче компенсира за това и дори остави приятна емоция след гледането.
В никакъв случай не може да кажем, че "Last Call For Istanbul" е някакъв много дълбок и смислен филм, но определено дава интересна перспектива върху идеята за това кога и дали умира любовта в една връзка, за комуникацията между партньорите и дали личните мечти са по-важни от общите.
Ако има нещо, което наистина може да бъде похвалено в този филм, то това е огромната химия между двамата водещи актьори.
Ясно е, че в турското кино акцентът много сериозно пада върху физическата привлекателност и "Last Call For Istanbul" не прави изключение тук. Нещо повече, на няколко пъти режисьорът Гонендж Уяник сякаш целенасочено акцентира в сцените си колко точно секси са Татлату и Саат.
Това, което актьорите показват обаче, е отвъд обикновения сексапил.
Връзката между тях те кара да искаш нещата между героите им да се получат, а когато говорим за романтични филми, това е една от най-важните емоции за постигане у зрителя.
В заключение мога да се каже, че "Last Call For Istanbul" не е филм, който ще остане завинаги с вас, но определено е нещо, което да разнообрази вечерта ви след работа.
Затова и нашата присъда за "Last Call For Istanbul" е три кафенца.
