Дженифър Лорънс винаги е носила в себе си дарбата да бъде откровена.
На екрана показва неподправени, правдоподобни персонажи, а извън него е готова да говори за грубите аспекти на славата, които другите актриси предпочитат да държат далеч от очите на феновете си.
Още в средата на 20-те ѝ години, когато Холивуд и неговата диаспора я виждат като спасителния пояс за клеймото "филмова звезда", тя усеща, че няма да носи този статус дълго. Не е вярвала, че спада към хората от шоубизнеса, които ще сипят хвалебствия по проектите си независимо от тяхното съдържание.
И докато промотирането на франчайзите "Игрите на глада" и "X-Men" само са намеквали за склонността ѝ да разкоства креативния потенциал на собствените си филми, премиерата на "Пасажери" (Passengers) я убеждава, че не може да си затваря очите пред нискостойностните ленти, в които участва.
"Гледах тълпата от фенове и си мислех - вие сте тук заради мен и аз съм тук заради вас. Но чакайте малко, кой реши, че това е добър филм. Адел ми каза да не го правя. Имала чувството, че филмите за Космоса са новите филми за вампири. Трябваше да я послушам", споделя Лорънс пред "Ню Йорк Таймс".
Шест години след излизането на научнофантастичната лента с Крис Прат, актрисата може да обобщи цялата концепция на "Пасажери" в един ред - "скандален научнофантастичен романс".
От това прозрение насам впечатленията на Лорънс, че имиджът ѝ на актриса се изфабрикува към по-куха и процедурна версия, се засилват.
Забелязва, че в ръцете ѝ попадат предимно еднотипни сценарий, а проекти на режисьори, на които, както самата тя казва, "много се възхищава", така и не стигат до нея.
Това я кара да осъзнае, че след фурора около франчайзите с нея, решението за ролите, които ще поеме, е започнало да се взима от други. Преди да влезе в кожата на Катнис Евърдийн, Лорънс се с спирала на филми, които задействат инстинктите ѝ, но след "Игрите на глада" е започнала малко по малко да се подава на навика.
През 2018 г. тази тенденция става сигнална лампичка за нея, която я води до прекратяване на договора с агенцията CAA, представляваща я от 10 години.
"Бях се оставила да бъда похитена. Продължавах да правя филмите за X-Men, защото това беше част от сделката, но дълбоко в себе си чувствах, че съм повече знаменитост, отколкото актриса. Откъсвах се от моята креативност, от моето въображение. Знам, че някои филмови звезди дотолкова се изолират в своята слава, че след време не може да откриете нищо истинско в изпълненията им. Не исках това да се случи и с мен", споделя актрисата.
За да направи драстичен завой от вече формиралата се филмова зона на комфорт, Лорънс избира да поведе драмата Causeway. Заглавие, което старите ѝ мениджъри на секундата биха отхвърлили, защото историята е насочена към ограничена част от зрителите.
Филмът разказва за следвоенния посттравматичен стрес на Линдзи - американски войник, мобилизирана в Афганистан и завърнала се в родния си дом в Ню Орлиънс.
Героинята на Лорънс се опитва да продължи живота си оттам, откъдето го е оставила, но годините в Кабул си казват своето.
Causeway е много лична, почти интимна драма, която избутва на преден план риска за живота, патриотизма и идващите след тях безпокойство и депресия. Малко хора ще се разпознаят в тези сюжетни линии, но въпреки това силната емоция е насърчила Лорънс да реализира проекта не само като актриса в главната роля, а и като продуцент.
През лятото на 2019 г. тя е на снимачната площадка и за първи път от години персонажът ѝ я изненадва. Линдзи не носи изкуствен нос, латексов костюм, няма екстеншъни в косата ѝ или който ѝ да е от студийните акценти на супергеройските филми.
Лорънс е сама срещу камерата, доказвайки на целия екип, че не са ѝ нужни високобюджетни аксесоари и декори, за да бъде впечатляваща актриса.
"Въжето между нейните вътрешни емоции и обектива беше опънато. За нула време се превърна в туптящото сърце на Causeway. Всяка нейна реплика лъхаше на честност, безпроблемно изпълни всяка сцена", допълва режисьорът на филма Лайла Нойгебауер.
Снимките на филма обаче вървят трудно по други причини - пандемията от COVID-19, евакуацията заради урагана "Бари", горещите вълни и внезапните наводнения. В края на 2019-та се налага продукцията да се отложи за по-късна дата и защото Дженифър Лорънс се омъжва за половината си Кук Марони.
Но погледнато ретроспективно, Лорънс не смята, че продължителните прекъсвания не са белязали негативно филма. Causeway дебютира по време на Филмовия фестивал в Торонто и беше посрещнат с топли отзиви от критиката.
"Прочетох само една лоша рецензия, която казва, че "филмът изглежда прекалено лесен за снимане". Това ме разсмя. Наистина от всичко лошо, което можеше да се каже, се радвам, че са избрали точно "прекалено лесно", коментира Лорънс.
Ако тя трябваше да напише критика за Causeway, както го направи с "Пасажери", щеше да посочи, че психологическата драма е затворила кръга.
Филмът на Лайла Нойгебауер я връща към корените ѝ, в годините, когато се хвърляше с главата напред към проекти като "Зимен дар" - първата главна роля в кариерата ѝ.
И за момента Лорънс планира да остане в тази фаза - където лети под радара на славата, снима филми за малка публика, обръща внимание на семейството си и живее нормално.
!["Майка ми ми каза: Тук е като в хладилник, баба ти почти умря [от студ]", припомня си актрисата](https://static.webcafe.bg/uploads/images/19/9519/269519/160x90.jpg?_=1704803311)
