Когато Брендън Фрейзър триумфира със статуетката "Оскар" за най-добър актьор, в социалните мрежи и 9gag бяха във възторг.
Фрейзър претърпява редица травми, защото настоява да изпълнява каскадите си сам, вследствие на което напълнява и ангажиментите секват. Въпреки това той остава любимец на мнозина заради роли като тези в "Мумията" и "Шеметна сделка" и затова Оскарът за "Китът" се посрещна с радост.
Други обаче смятат, че образът на Чарли - мъж със свръхнаднормено тегло, който тъгува по изгубения си партньор - е истинско оскърбление за дебелите хора.
Фрейзър и екипът на "Китът" (The Whale) търпят критики, че са проявили fatphobia - фобия към наднорменото тегло.
На екран актьорът се превъплъщава в 270-килограмов мъж с тежка депресия от загубата и обезпокоителни хранителни навици. За да влезе в образа си, Фрейзър напълнява сериозно, но по-голямата част от вида му се дължи на специален костюм, компютърни ефекти и грим, макар че звучи по-лесно, отколкото е било всъщност.
Протезите, които той трябва да носи ежедневно пред камерите тежат до 300 килограма, а под костюма има и пълнеж от боб и стъклени топчета, които да затрудняват допълнително движението на тялото.
Какво предизвикателство е това личи и от трейлъра на The Whale:
Усилията, които актьорът е положил, за да изиграе образ, достоен за "Оскар", според някои критици всъщност дехуманизират дебелите хора. "Героят на Фрейзър е жалка карикатура на истински дебел човек", пише Ребека Боденхаймер за The Daily Beast.
"Докато гледах Оскарите, видях море от хора, които най-вероятно си нямат идея какво е да си дебел, енергично аплодиращи недебел актьор за преобразяване в нещо, което отвращава толкова много хора на този свят - дебел човек", добавя тя.
Колега на Фрейзър на име Даниел Франзес коментира пред People, че е неадекватно Фрейзър - слаб и хетеросексуален - да играе мъж с наднормено тегло и хомосексуална ориентация.
Франзес е най-познат с ролята си на Деймиън в комедията с Линдзи Лоън "Гадни момичета" от 2004 г. Обяснява, че както той, така и много други в бранша са с наднормено тегло и хомосексуални, с което намеква, че Фрейзър не е бил най-подходящият избор за ролята на Чарли.
"Най-накрая [хора като мен] имахме шанс да сме в престижна продукция, която може да бъде номинирана за награда и която разказва за хора като нас", обяснява Франзес. "Затова когато отново и отново избират някой като Брендън, ние си казваме - какво по дяволите?!", допълва актьорът.
Писателката Обри Гордън, която също е с по-високо тегло, обяви "Китът" за филм, който е открита пропаганда срещу дебелите хора. Тя също е категорична, че на мястото на Фрейзър е трябвало да бъде нает истински дебел мъж, по възможност - с хомосексуална ориентация.
Негативна реакция дойде дори и от козметичната марка Dove, откъдето написаха в Twitter да спрат да се "дават награди за дебели костюми".
Режисьорът Дарън Аронофски, който стои зад "Китът", защитава филма си като припомня, че в много други продукции дебелите хора са там, само за да им се подиграват.
В разговор за Variety Аронофски обяснява, че образът на Чарли е изграден с емпатия и с разбиране към страданията му. "В момента, в който видях Брендън, знаех, че той може да изиграе човек, който първо зрителите ще намразят, но още след пет минути ще започнат да го разбират", разказва за избора си режисьорът.
Той е категоричен, че е невъзможно ролята да бъде изиграна от човек, който в действителност преминава през всички тези проблеми.
Фрейзър пък определя костюма си като автентичен и създаден с респект към дебелите хора. Актьорът припомня, че протезите са направени така, че естествено да следват законите на физиката и гравитацията.
"След като свалях всички тези протези в края на деня, усещах дълбоко чувство на уважение към онези, които живеят в такова тяло. Аз можех да премахна моя грим и костюм, но за тях е предизвикателство и няма как да го направят така внезапно", добавя актьорът.
От Independent пък подчертават, че Холивуд има дългогодишна и понякога нездрава обсесия по роли, които изискват драматични физически трансформации.
Матю Макконъхи сваля сериозно количество килограми за ролята си в "Клубът на купувачите от Далас". Гари Олдман пък напълнява, за да се превърне в Уинстън Чърчил в "Най-мрачният час". Крисчън Бейл е пословичен с рязкото си отслабване или напълняване за роли, макар и вече да отказва да се изтезава по този начин.
Така актьорите се чувстват по-изкушени от роли, които ще ги предизвикат физически, защото е голям шансът да получат награда за усилията си.
Можем ли да ги виним, че не отказват с лекота подобни ангажименти? Не, разбира се.
Не на последно място, припомнят диетолози и медици, да живееш с реално тегло от над 270 килограма е животозастрашаващо - нещо, което "Китът" показва много ясно и убедително.
