Доктор Смърт, Монахът, професор Хюго Стрейндж - Батман има доста шарени противници в първите си няколко хартиени приключения като супергерой от комиксите. Чак на втората година от борбата си с престъпността обаче, през 1940-а, той се изправя срещу противник, който е така умен, издръжлив и въздействащ като него: Жокера.
Създателите на злодея - Боб Кейн, Бил Фингър и Джери Робинсън, крадат постоянната му усмивка от актьора Конрад Вайд и неговия персонаж Гуинплейн във филма "Човекът, който се смее" - адаптация на романа на Виктор Юго. Добавят към усмивката бяла кожа, зелена коса и лилав костюм, с което завършват външния му вид.
Почти 80 години по-късно този образ е почти същия. Същевременно обаче съществуват няколко различни версии за истинското име на Жокера, неговата предистория, методи и мотивация.
Те постоянно еволюират - както на страниците на комиксите, така и на големия екран. Така персонажът, който Хоакин Финикс играе в новия филм на Тод Филипс "Жокера" (2019 г.), няма много общо със своя съименник отпреди осем десетилетия.
Тази способност да се променя с времената, като същевременно остава разпознаваем, е превърнала Жокера в един от най-харесваните и успешно задържали се на сцената злодеи в историята на попкултурата.
А ето и някои от най-важните етапи в неговото развитие:
Арлекинът на омразата (1940 г.)
Когато Батман се появява за пръв път на страниците на комикс-поредицата "Detective Comics" през 1939 г. супергеройският жанр все още се развива. Ранните приключения на героя са увлекателен микс от детективски разкази и готически хорър. Олицетворение на този микс е самият Жокер. Той попада някъде между Мориарти и Фантомът от операта, бидейки както коравосърдечен престъпник, който прекъсва радиопредавания, за да съобщи кой диамант ще открадне и кого ще убие, така и гротескно чудовище, което се крие в лаборатория, скрита под гробище.
Това, което прави оригиналната версия на персонажа така интересна от днешна гледна точка, е колко безмилостен и злодещ е този ранен Жокер. Той не се смее, не прави номера, дори не се шегува. Освен всичко друго използва своя собствена отрова, за да "даде" усмивка като своята и на жертвите си.
Клоунът-принц на престъпленията (1966)
След първоначалната му поява на страниците на комикс-поредицата "Batman", Жокера скоро бива "олекотен" - от хладнокръвен убиец се превръща в глуповат шегаджия, "въоръжен" с играчки, от които удря ток, и пърдящи възглавници. Тази по-семейно ориентирана версия на персонажа е обезсмъртена и на екрана от актьора Сизър Ромеро в телевизионния сериал Batman от 1966 г., в който главната роля на Човека прилеп е дадена на Адам Уест.
Ако в комиксите през 40-те Жокера е описван като човек с "усмивка, но без радост", то Жокера на Ромеро е олицетворение на радостта. Този кикотещ се злодей наистина се наслаждава на абсурдните си планове и сладникавите си шеги. И тъй като все пак говорим за 60-те години, вкусът му за мебели и интериор като цяло е сходен с този на Остин Пауърс - както и интересът му към шикозно облечени млади жени.
За милиони фенове от този период това остава най-завършеният Жокер на всички времена, което е впечатляващо с оглед на факта, че самият Ромеро дори не склонява да обръсне популярния си мустак за ролята, а вместо това просто го покрива с бял грим.
Психопатът убиец (1986)
Телевизионният сериал Batman спира през 1968 г. От този момент нататък Батман и Жокера се връщат отново към по-страховитите си корени, преди да отидат още по-навътре в тъмната страна в края на 80-те години. Това става в такива смущаващи комикси и графични новели като The Killing Joke, Arkham Asylum и A Death in the Family (бел.ред. в който Жокера убива младия Джейсън Тод, който по това време е човекът зад маската на партньора на Батман - Робин. А решението за бруталното убийство е взето от самите читатели след гласуване).
Голямата промяна идва с The Dark Knight Returns (1986 г.) - шедьовър в четири броя, написан и нарисуван от легендарния Франк Милър. По това време читателите на комикси искат все по-брутални персонажи - от обичащия стрелбата Punisher до Wolverine и изскачащите остриета от ръцете му. Милър приковава вниманието на същите тези читатели със своята история, действието в която се развива в едно възможно бъдеще за Батман и Готъм Сити. Там вече възрастният Черен рицар е садист, който чупи костите на противниците си, а Жокера е опасен маниак със склонност към убийства.
След години на кататония, прекарани в лудницата "Аркам", Жокера се появява в телевизионно шоу и спокойно заявява, че ще убие всички в студиото. Със сигурност тази версия на персонажа, не е онази на Ромеро от 60-те, но препратка към тази сцена може да се открие в новия "Жокера" на Тод Филипс.
Милър също така набляга и на хомоеротичния елемент, който винаги в някаква степен е присъствал в симбиотичната вражда между мъжа с червено червило и другия, облечен с наметало и прилепнало трико. Жокера на Милър нарича Батман "скъпи", с което се набляга на привързаността му към героя, с когото всъщност са врагове (бел.ред. други автори продължават да наблягат на този елемент и до днес. Сегашният писател на поредицата комикси "Batman" Том Кинг например разказва за това как Жокера не иска Батман да се ожени, защото това ще го направи щастлив, а ако е щастлив, няма да може да преследва психопати като него).
Ганстерът (1989 г.)
Успехът на комикс-пазара на The Dark Knight Rises и The Killing Joke води до първия филм за Батман на режисьора Тим Бъртън. Там главният герой, изигран от Майкъл Кийтън, е засенчен от злодея - Жокера в изпълнение на Джак Никълсън.
Напълно в духа на ар деко стила на филма, този Жокер е препратка към гангстерските филми на студиото Warner Bros. от 30-те и 40-те години на миналия век. Преди да се превърне в зеленокос злодей, той е Джан Нейпиър - дясната ръка на кръстника на мафията в Готъм. След като се превръща в Жокера, неговата кикотеща се лудост напомня на поклон към актьора Джеймс Кагни във финала на филма "Бяла топлина" (White Heat).
"Батман" на Тим Бъртън се появява между "Недосегаемите" (1987 г.) и "Дик Трейси" (1990 г.) и е част от тогавашната холивудската мода за правене на ретро гангстерски филми.
Анархистът (2008 г.)
Макар графичната новела Batman: The Killing Joke (1988 г.) да не е нещо, с което авторът й Алън Мур се гордее особено, тя има огромно въздействие за възприемането на персонажа. Тим Бъртън посочва The Killing Joke за любимия си комикс, а режисьорът Кристофър Нолан и неговият брат (и съсценарист) Джонатан Нолан вероятно също са го имали предвид, когато са измисляли своя Жокер за филма The Dark Knight (2008 г.).
В графичната новела Жокера е анархист, който твърди, че е рационално да си ирационален. В "Тъмния рицар" изиграният от Хийт Леджър "агент на хаоса" е също така податлив на тийнейджърския нихилизъм. "Единственият разумен начин да живеш в този свят е без правила", казва той, докато Батман го хвърля наляво-надясно из стаята за разпити в полицейското управление. В думите на този белязан Жокер се чува ехото на бунтовниците от Поколението X, които виждаме в "Матрицата" и "Боен Клуб".
Той не се интересува от кражби на диаманти или това да контролира Готъм Сити. Както Алфред (Майкъл Кейн) го описва най-ясно: "Някои хора просто искат да гледат как света гори". (бел.ред. съществува и една фенска теория, която обяснява мотивацията и поведението на Жокера на Леджър с това, че той може би е ветеран от война - в Афганисти и/или Ирак, който страда от посттравматичен стрес)
Жертвата (2019 г.)
Последният Жокер на големия екран е този, изигран от Хоакин Финикс. Филмът на режисьора Тод Филипс също заимства неща от The Killing Joke. Тази версия на злодея, подобно на графичната новела, е мъж, който иска да успее като комик, но същевременно бива тормозен, отхвърлян и пренебрегван от обществото.
В контраст с "Черния рицар", филмът на Тод Филипс представя Жокера по-скоро като жертва, отколкото като злодей. Мамино синче, което е склонно да нарани само тези, които са били лоши с него, но по-скоро ще отиде на среща, отколкото да се отдаде на престъпления. Но заслужава ли нашите симпатии?
Вече има опасения, че този т.нар. "инсел Жокер" (повече за термина "инсел" вижте в последното каре горе) може да провокира масови стрелби. Други го възхваляват като навременен символ на революционен протест.
В крайна сметка персонаж, така мащабен като Жокера, винаги ще има различния значения за различните хора. И това е една от темите, които "Жокера" разглежда.