Попполитиката ни все още цикли върху рефрена "нещата няма как да станат току-така и сега", но попкултурата ни накара да я гледаме от едно стъпало по-нагоре. Ако някой успее да измисли лош коментар за този филм, той ще е най-лошият българин, рецензент и зрител на 21 век.
Гледали сме толкова тъпи американски комедии с неоправдана претенция и бюджет, който да реши два-три проблема в страна от Третия свят, че новата бг продукция трябва да умили всеки перманентен скептик. За "Мисия Лондон" могат да се кажат поне пет добри неща, а слабите места този път нямат значение.
1. Митовски си пада по Коен
Това си личи още с избора на едноименния роман на Алек Попов, чийто ексцентричен удхаузски стил и сюжет режисьорът превежда с езика на някои от най-шантавите творения на братята Джоуел и Итън. Не че сравняваме "Мисия Лондон" с шедьовъра "Биг Лебовски", разбира се, но филмът на Митовски носи приятния полъх на едно от последните предизвикателства на режисьорското дуо "Изгори след прочитане".
Именно с добронамерената ирония, с която Коен стилизират идиотския образ на постмодерния индивид, Митовски успява да надскочи спекулацията с предъвкания байганьовски образ у нас.
В последните години българското кино прекалено много се стараеше да критикува или сатиризира действителността и манталитета ни с типично комплексарски похвати. С "Източни пиеси" като плахо начало и съвсем смелия "Мисия Лондон" родното кино се помирява с народопсихологичните ни недъзи и уверено влиза в играта с тях - така както преди време Едгар Давидс мачкаше в центъра на футболния терен с глаукома.
2. Играчите си могат толкова
Но то никак не е малко. С натрупаната рутина в скечовете Любо Нейков - готвач и мошеник лаик в посолството на страната ни в Лондон - успява да нареди като в пъзел саркастичните съставки на комедийния си образ. Уменията му в, макар и аматьорския за България стенд-ъп жанр, създават един ужасно смешен Баничаров.
Актьорът играе с такава лекота и спонтанност, че наистина гледаш класически касапин, попаднал в дипломатическата кухня сякаш след дебюта си в квартална кръчма в Надежда. Негови са и най-адреналиновите реплики и реакции, а на всяко "ей-ся-си-еба-мамата" на фона на дребния му шмекерлък, ти иде да кажеш "беше чудесно".
Това конкретно важи и за цялата, прибрана в образа на тихия луд, игра на Юлиян Вергов.
Пресъздаването на някой, който през цялото време брои на ум, като психологическа техника за овладяване на емоциите към хора, превърнали посолството в хаотичен битак, е роля за истински професионалист.
Изправен и пред извратените дипломатически фантазии на първата дама Селянова, сериозният посланик Варадин Димитров е още по-смешният герой във фарса.
На Алън Форд и Томас Арана им е лесно - след блокбастъри като "Две димящи дула" и "Гепи" (Форд) и „Гладиатор" и „Поверително от Ел Ей" (Арана) това да доведат нещо като кралица в нещо като посолство от името на съмнителна PR агенция не е кой знае каква работа.
3. Силата на детайлите
Те са единственото, което натяква за посткомунистическия маниер на героите, но също не съдят системата, а й се подиграват с тънък английски хумор. Найлонова торбичка, с която се разнася речта на президента минути преди началото й, кичозни китайски чаши за кафе с животински мотиви, свещ, забита в гърлото на бутилка в мафиотски клуб с руски оркестър, опърпани сандвичи, анцузи, ланци, ярко розово червило - драматургичният подход към детайлността улучва вниманието, както всяка една българска народна мъдрост (като "Ей, ш!), поставена на място.
Първата дама (Ернестина Шинова) се хвърля на врата на "Кралицата" като репортерка на врата на Бойко Борисов, а дизайнерските й шапки и етно спектакълът, с който цели да впечатли аристократичната дама, преекспонират цялата дипломатическа безвкусица, с която се занимава романът на Алек Попов.
Прекрасната Ана Пападопулу щрихира класическата гастарбайтерска жертва, попаднала в перверзния подземен свят на Лондон, а лошият английски акцент, с който й се налага да имитира лейди Даяна, изтъква и умението на българина да оцелява в абсурда, и абсурда на бизнеса с двойници на известни личности.
4. Предизвестена кулминация
Когато по средата на филма се появи пироман, маскиран като файър художник (Коцето Калки в обичайния си аутфит), който издава любовта си към огъня с изключително истерясал поглед, няма как да не си представиш посолството в пламъци към края на филма. Макар и прекалено рано да става ясно какво ще се случи пред очите на Елизабет Втора, зрителите го чакат с нетърпение именно защото е заявено с обещанието за най-грандиозната гротеска във филма.
Безспорно по-оригиналната сюжетна линия се гради върху историята с откраднатите от английския обществен парк патици, която препраща както към балканските мотиви на Кустурица (заради живото присъствие на патиците в посолството), така и към идиотските заигравки с ЦРУ на братя Коен (заради вградените в птиците чипове за проследяване, открити в коремите на лебеди).
Димитър Митовски успява да придаде разсмиващата нелепост на хората, които се възприемат сериозно, с такава професионална самонадеяност, каквато само един наистина пораснал режисьор може да си позволи.
5. И поука-две...
"Мисия Лондон" пълни кинозалите не само заради силната си PR кампания. Хората ръкопляскат накрая с въодушевено облекчение, че очакванията им са били оправдани. Филмът е отлично заснет и монтиран като за родна продукция и изобщо не прекалява в старанието си да бъде смешен. Посттоталитарната заготовка на историята е рециклирана в истински забавен балкански сюжет с британски привкус.
Подигравката с местните нрави този път не е самоцелна, а прокарва усещането, че щом селянията успява да ни разсмее толкова искрено, има шанс да я поизчистим.
И ако този път си разсипеш пуканките на пода, няма как да не се изчервиш.
До авторката: НЕ СЪЩЕСТВУВА ФИЛМ НАРЕЧЕН " БИГ ЛЕБОВСКИ"....явно гледаш Биг брадър повечко от "брадърите" Коен....хахахах Филмът се казва " Тhe Big Lebowski" или на прост български език "Големият Лебовски". Moжеш също да му викаш his Dudeness, Duder или El Duderino...хахах Крайно непрофесионално е да правиш паралели с едни от най-големите в съвременното кино и да грешиш името на един от най-емблематичните техни филми. Сега ми кажи, че според теб Кърт Кобейн и Джими Хендрикс не струват и си участвала в клипа на Вагро "Роден съм в западен Ел Ей" и спокойно мога да очаквам да напишеш статия-анализ за стереотипите в най-стойностната продукция в български ефир, а именно любимата тема на Вагро след творчеството на Кърт Кобейн - БИГ БРАДа. Шегата настрана, малко по-старателно следващия път Елица!
Уважаеми milesdavis, ти в традиционно бг стил си се опитал да четеш между редовете, но в крайна сметка се оказва, че не виждаш дори самите редове. Не си мисли, че като подметнеш колко много знаеш за Кобейн и Хендрикс можеш да компенсираш факта, че в родния ти градец просто няма кино. Според мен филмът определено е забавен, но не е чак толкова неистово смешен, колкото изглежда от трейлъра, плъзнал по тв каналите. milesdavis, ако искаш коментарите ти да са адекватни към темата, вземи изгледай лентата. От човеколюбие ще ти го пратя по скайп. Ще си ми много благодарен, макар и сиромах.
Филма го гледах на предпремиерната прожекция миналия четвъртък, по покана на Програмата. Но аз не съм казал една дума за филма, целта на поста ми беше да осмея ограничените ти филмови познания. Не можеш да правиш толкова сериозни паралели без да си наясно с работата на тези хора. Пишеш за филм - според теб допустимо ли е да грешиш имена на филми? Професионално ли е? Не съм искал да впечатля никой с Джими и Кърт, просто се бъзиках с твоя колега Вагро...no sweat! Роден съм в западен ел ей хахахаххаха...абе там не го ли ебавате за този негов хит? Относно грешното, прибързано заключение за моя роден град - не мога да повярвам, че подобна дискриминация идва от "журналист". Доста жалък опит да отговориш на моята "уж" конструктивна критика. Срамота...
Към авторката: Съжалявам за предишния пост, в случай, че вие не сте написали поста от името на ashi, ама нещо се бях ядосал...
milesdavis, тук авторката, специално регистрирана, за да нямаш повече притеснения чии са постовете. Бъди сигурен, че се опитах да разбера защо се ядосваш, и дълбоко се извинявам за пропуска на пълния член.
Драги ми milesdavis Съдейки по безсмисления коментар който си написал ти си ебаси сдухания тип брато. Сигурно си от онези 30% българи които са за психото и киснат по цял ден пред компютъра и телевизора гледайки всякакви бози но не ги вкарват поради простата причина, че не им текът лиги от устата и не ходят голи по улицата! Статията си е наред! Както ти се изразяваш: Шегата на страна, ама ти е малко повече телевизията. Малко по-старателно следващият път с коментарите драги ми MILESDAVIS защото не си човека който да критикува авторката! А и това поле според мен е оставено за да се коментира филма а не Елица ;) Ако искаш предложи на главния редактор на сайта да направим статия за нея за да можеш спокойно да си излееш мъката, но предполагам че и той/тя ще ти се посмее както всички ние направихме след старателно изчитане на комплексарския шитец оставен от теб. STIFLLER
STIFLLER, споко мен...няма да се притесняваш. Ясен си ми. Живуркай си там и не ме закачай...ignorance is bliss! нали така бро? (...Ама как ви вдигам engagement rate-a... xuxu) До авторката: Благодаря за разбирането! Нищо лично, просто малко конструктивна критика ( + това съм голям фен на Коените..). Хубав ден от мен!
milesdavis, като са те поканили от Програмата защо не коментираш филма? И ти си поредният хейтър, който кибичи по форумите да обсъжда чуждите личности, вместо да седне и да стори нещо градивно. Айде като си такъв отворко пък вземи пиши ти в сайта, та да те видим какъв мислител ще излезеш! Пък се подплашил, че аз съм авторката под прикритие. Психопат! Г-це Николова, въобще не се връзвайте на словесните полюции на подобен тип хора. Аман от всезнайковци, бе! И все по форумите!
Начетох се на хуууууууубави коментари, предимно за Майлс Дейвис и по-малко за Мисия Лондон. За Майлс Дейвис или добро, или нищо..., легендата остава легенда. Ползвателят на името му във форумите пък, ще си остане с надеждата за по-добро стечение на обстоятелствата и НЛП - напредък в жанра. Коментарът на Елица съвсем точно пасва на филма Мисия Лондон. И ако някой още не го е гледал, ще му се прииска да навакса пропуснатото. Всички имат нужда от градивна критика..., ама нека да не е толкова злобна, а?
matahari , до някъде си прав/а.... на пръв поглед коментарът може би е изглежда злобен, но пък аз наистина просто се шегувах...и накрая на коментара мисля, че това става ясно - разграничих шегата и просто помолих авторката за малко по старателно отношение. По принцип не са ми интересни "злобните" коментари на останалите fellas, но след като всички държат тук да се излагат единствено лични мнения за филма (и евентуално остри критики към всеки, който се осмели да не го направи) - не ми хареса кой знае колко филма (нито ревюто на авторката for that matter), но не сметнах, че с това собствено мнение ще допринеса кой знае колко по темата. Другари, не ме винете за следните неща: - за чуството ми за хумор (било то злобно или не) - за факта, че филмът се казва "The Big Lebowski" - ...и че, понякога съм малко по-чуствителен/емоционален относно неща като детайли, Коените и изкуството in general.
Много дълга статия.Четенето на дълги статии онлайн е истинско изпитание за читателя....забелязах, че не само твоята, но повечето Ви автори пишат дълги текстове, не разбирам, може би това изискват от вас. Аз лично смятам, че с колкото по-малко думи кажеш едно нещо, толкова по-добро и по-достъпно е то за по-широка аудитория. ) Иначе коментарът е добър. Само един въпрос - Ти гледа ли филма???