Както и да го наречете - бащино насилие, отмъщение на стари мъже или екранна криза на средната възраст, това, което Пиер Морел, Люк Бесон и Робърт Марк Кеймън създадоха с "Твърде лично", а Лиъм Нийсън олицетвори, се превърна в самостоятелен жанр.
Нийсън навлезе отвъд "Твърде лично" в сходни проекти като "Директен полет" и "Среднощно преследване", плюс други застаряващи кинозвезди като Кевин Костнър ("3 дни да убиеш") и Шон Пен ("Стрелецът"), които се опитват да надминат Нийсън, с неговото гладко келтско лице, в същия жанр.
Очевидно става дума за нещо повече от кинопоредица.
Това е тенденция - и стига тези филми да продължават да струват малко и да продължават да носят пари, те ще продължават да се правят. Е, вероятно не и от Шон Пен, защото "Стрелецът" определено не донесе печалба, но поне направи опит.
Филмите от този жанр имат доста общи черти, включително голям брой трупове, подли похитители и герой с минало, което му дава много специални умения.
Има обаче още една обща черта, която не изглежда толкова очевидна на пръв поглед, може би защото съвпада с холивудските тенденции като цяло. Тези филми са все с мъже в главната роля.
В американското кино няма жена, която да приеме нещата "Твърде лично".
И доколкото можем да преценим, няма и планове за жена в подобна роля - 55-годишна актриса, заплашваща терористи по телефона или държаща пушка, потрита с прах и изпъчила мускули по филмовите плакати.
Естествено, "Твърде лично" не е изобретил идеята за героя на средна възраст, отстрелващ всички новодошли. Това е тип филм, който има фундаментални корени в уестърните, жанр, който включва почти безкрайна серия от отмъстители, и още повече в екшън трилърите от 70-те и 80-те години - филми като "Сламени кучета", "Смъртоносно желание" и "Умирай трудно", в които мъжете спасяват семействата си или отмъщават за тях.
По подобен начин жените са търсили отмъщение на екрана и преди
Традицията, започната от Куентин Тарантино с "Убий Бил", включва спорни филми като "Мис 45 калибър" на Абел Ферара и "Трилър: жесток филм". Това са истории на жени, които след като са пострадали много от насилието на мъже, търсят отмъщение и го намират, често в огромни мащаби.
Ако разгледаме разликите между тези филми и доминираните от мъже трилъри за отмъщение обаче, един детайл изпъква: мъжете се стремят към отмъщение за престъпления, извършени срещу техните близки, любими, жени и деца, докато жените търсят отмъщение за престъпления срещу тях самите - често включващи изнасилване.
Мъжете създават тези филми - и мъжете ходят да ги гледат
Парадигмата, която се е утвърдила през десетилетията на киното, е, че в патриархалната култура жените по един или друг начин трябва да бъдат виктимизирани, за да последва значимо отмъщение, особено такова, което сериозно да въздейства на зрителите.
Ако сюжетът има нужда от жена в главната роля, това означава задължително, че тя трябва да е жертвата.
С този сюжет на табуирано отмъщение, жената, приемаща нещата "Твърде лично", става противоречива: тя би станала майка - нещо повече, майка на средна възраст, която търси отмъщение. Което противоречи на две тенденции в съвременното кино: оставя настрана бащинската фигура, и противоречи на общата траектория на доходи на актьорите.
Според едно мащабно изследване актрисите регистрират ръст на доходите до около 34-годишна възраст, след което приходите им спадат почти веднага. Мъжете от големия екран печелят повече пари с всяка следваща година, докато не навършат 51 години, след което доходите им навлизат в плато.
Жена в главната роля в "Твърде лично" би означавала режисьор - вероятно мъж, защото има доста малко жени режисьори и дори още по-малко жени-режисьори на екшъни - да реши да игнорира две типични за цялата киноиндустрия тенденции. А съвременният Холивуд не е място за поемане на рискове.
За промяна е достатъчен само един филм
Тази година отдавна отлежавалият проект на Натали Портман "Джейн има пистолет" може да се окаже именно този филм, който променя всичко.
Историята на жена в Дивия Запад, която с помощта на бивш партньор трябва да брани съпруга си от атаки, не включва героиня на средна възраст - Портман все още е само на 33. Но поне поставя жена в позицията на бранителя, и мъж в ролята на жертвата.
И това е някакво начало.
