Освен ако скоро не сте били в Китай, едва ли сте чували за епичния исторически екшън Tian jiang xiong shi, познат и като Dragon Blade. В главните роли са щедро гримираните Джеки Чан, Джон Кюсак и Ейдриън Броуди, сражаващи се за контрол върху древния азиатски Път на коприната.
С красиво хореографирани битки, песни и танци на бойното поле (да, и трите споменати звезди пеят!) и сладникаво мъжко приятелство, Dragon Blade триумфира в китайския бокс офис и спечели над $116 млн. по-рано през годината. Това е и най-скъпият китайски филм в историята, струвал $65 млн.
Такива цифри не са кой знае какво за стандартите на Холивуд и нямаше да интересуват особено много американската киноиндустрия, ако обстоятелствата не я тласкаха именно към Китай.
15 години след като „Тигър и дракон" стана първият китайски филм, спечелил над $100 млн. в американския бокс офис, Холивуд е изправен пред промяна и е принуден да се съобразява с най-населената страна в света.
През септември Hollywood Reporter предвиди, че китайският бокс офис, който вече е на второ място в света, ще задмине американския още през 2018 г. - две години по-рано от предвиденото.
Тъй че съвсем скоро китайските зрители ще станат водещата световна кино аудитория. А американските продуцентски къщи вече направиха какво ли не през последните години, за да утолят все по-големия глад за кино в този регион. Те например сключиха копродуцентски сделки за блокбъстъри като „Железния човек 3" и „Трансформърс: Ера на изтребление", за да заобиколят стриктното ограничение за не повече от 34 чуждестранни филма годишно в китайските кина.
Китайски звезди като красивата Фан Бинбин получиха роли в холивудски филми, за да ги направят по-атрактивни за китайците, след което даже (в случая с „Железния човек 3") епизодите с тези актьори бяха премахнати от разпространяваните на запад версии на филмите.
В същото време Dreamworks основа свое китайско студио още през 2012 г., което в сътрудничество с местни компании ще разпространява предстоящата анимация „Кунг-фу панда 3". А Warner Bros. наскоро обяви планове да обедини сили с подпомаганата от китайската държава фирма China Media Capital, за да прави китайски филми за местния пазар.
Холивуд отсега вече е зависим от китайската аудитория, която спасява част от неговите блокбъстъри, провалили се в американските киносалони.
В бъдеще студиата все повече ще се съобразяват с китайските вкусове и ще избягват каквито и да е сюжети, които може да се окажат неудобни за китайското политическо статукво. Ако погледнем американските филми, представили се добре в Китай, веднага виждаме склонността на зрителите към фантастични и фентъзи продукции с множество визуални ефекти и леки сюжети, без сексуално съдържание и без политически линии в тях, които биха могли да разгневят строгите държавни цензори.
Това е чудесна новина, стига да сте фенове на филми като „Огненият пръстен" (Pacific Rim) на Гийермо Дел Торо, с неговите битки между огромни роботи и извънземни чудовища, или на още по-болезнените „Трансформърс" на Майкъл Бей с подобна тематика.
Миналата година „Трансформърс: Ера на изтребление" стана най-доходоносният филм на всички времена в Китай и завърши 2014-а като най-печеливш филм в света именно благодарение на китайския юан. Същата валута вероятно ще накара 68-годишния Арнолд Шварценегер отново да се появи на екран като Терминатора T-800 след оплютия от критиката и слабо представил се в Щатите „Терминатор: Генезис" - спасил се от финансов провал само заради любовта на китайските зрители.
Други продукции обаче нямаха това щастие.
World War Z („Z-та световна война") с Брад Пит беше спрян от разпространение в Китай, макар специално да изряза сюжетната линия, разкриваща, че зомби апокалипсисът е започнал в Китай.
Всичко това ни връща към една прогноза на Стивън Спилбърг от 2013 г. - че киното ще се раздели на две тотално различни форми, като билетите за блокбъстърите ще струват доста по-скъпо от тези за евтините за производство драми, които може да гледате по HBO и в Netflix.
Спилбърг изхождаше от серията провали на високобюджетни филми в една и съща година, каращи студиата да вдигат цените на билетите за по-рисковите си продукции.
Но изригването на китайския кино пазар означава, че тези продукции не са толкова рискови, стига да са съобразени с китайската държава и китайската аудитория и да могат да се разпространяват там.
Така че изглежда големият режисьор е бил прав само наполовина.
Всъщност бъдещото разделение на холивудското кино изглежда ще е между $150-милионни блокбъстър фантастики (само че изработени така, че да бъдат допуснати в Китай) и много по-евтини и лесни за производство комедии и драми, насочени към западната публика.
А какво става с проектите, които попадат някъде между тези две категории? Истината е, че те твърде рядко ще получават зелена светлина от продуцентите.
