Тръгналият миналата седмица по кината „Хобит: Битката на петте армии" слага край на една внушителна поредица от шест фентъзи филма, спечелили си милиони верни фенове.
Екранизациите на режисьора Питър Джаксън по книгите на Дж. Р. Р. Толкин се разпростряха в продължение на 13 години. И колкото и банално да звучи, след тези филми киното вече не е същото.
С излизането на „Битката на петте армии" сагата на „Властелинът на пръстените" и „Хобит" най-сетне завърши - поне докато не се появят поредните удължени версии и колекционерски Blu-ray издания. Но вместо да размишляваме как ще бъде накарана аудиторията да плати отново за филмите, по-добре да погледнем към начините, по които те ни повлияха и промениха представите ни за епичен фентъзи блокбъстър.
Тази трилогия е най-голямото разтягане на локуми, което съм гледал. Отказах се още след първата част, в която 30 /тридесет/ минути гледах как се подрежда маса за вечеря. Да направиш 9 часа филм от книга, която се чете за 5 си е майсторлък наистина... После върви доказвай, че една картина била равна на хиляда думи.
След тези филми киното вече не било същото. Точно така е! Преди на това му викахме детски филми. Сега са мултиоскарски блокбъстъри. Явно вече интелектуалното развитие на средностатистическия зрител, в т.ч. и автора на настоящата дописка, спира някъде на около 8-9 години.