Шестте филма на Джаксън бяха неприлично скъпи и сложни за реализиране („Хобит” трилогията е най-скъпоструващата продукция в историята на киното), но трудът и инвестираните пари си заслужаваха. Наистина има поредици, регистрирали по-големи общи приходи, но това са единствено осемте „Хари Потър” филма, „Отмъстителите” на Marvel и разклоненията им (общо 10 филма), и поредицата за Джеймс Бонд (23 филма).
А Джаксън вече е отчел $1.6 милиарда печалба, като в нея даже все още не е включен най-новият „Хобит”.
В ерата на Netflix, торент тегленията и очакването за незабавно удовлетворение, двете трилогии „Властелинът на пръстените” и „Хобит” направиха нещо едновременно старомодно и радикално: те върнаха в кината добрия стар отворен финал, присъщ на сериалите. Но вместо да чакат само седмица до следващия епизод, феновете на Средната земя трябваше да стискат зъби по цяла година, докато видят продължението на историята.
А малко неща могат да се сравнят със съспенса в края на „Властелинът на пръстените: Двете кули”, когато Ам-гъл се готвеше да убие Фродо и Сам. Питър Джаксън имаше смелостта да играе тази игра и беше убеден, че зрителите ще приемат предизвикателството.
Мнозина все още оспорват решението „Хобит” да бъде разгърнат в три филма с обща дължина към 475 минути, при положение, че книгата е едва 300 страници.
Изглежда с „Хари Потър” за пръв път беше изпробван подобен ход, като една книга („Даровете на смъртта”) беше разделена на два филма. Но това бяха 607 страници. Докато Питър Джаксън разтегна максимално романа на Толкин, като си послужи с допълнителни записки на автора и със свои собствени идеи за разгръщане на баталните сцени.
Със сигурност няма да престанат оплакванията, че трилогията не остана докрай вярна на оригиналния текст в името на клишираната холивудска грандиозност. Но тази борба беше изгубена още преди години.
Едно от големите открития на тези филми са невероятните пейзажи на Нова Зеландия, които не бяха кой знае колко показвани в киното досега. По този начин новозеландецът Джаксън направи чудеса за туризма в страната си: 13% от настоящите туристи споменават „Хобит” филмите като ключов фактор в решението си да посетят островната държава.
В Уелингтън се намира и продуцентското студио на режисьора Stone Street Studios, в което работят над 500 души.
Прословутата моушън кепчър технология страшно се разви в годините, когато Питър Джаксън правеше „Властелинът на пръстените”. Но не става въпрос само за технология – още в първия филм си пролича, че Анди Съркис прави невероятна роля като Ам-гъл, и то роля, каквато не сме виждали в киното до момента. Нищо чудно, че Съркис изрази съжаление за решението на Академията да не взима под внимание моушън кепчър изпълненията, когато разпределя Оскарите.
Във филмите актьорът изпълнява ролята си в прилепнал син костюм и е посипан с точки по тялото и лицето си. Тези точки кореспондират с компютърно генерирания персонаж и така всяко движение на Съркис оформя образа на Ам-гъл, какъвто го виждаме на екрана.
„Още в началото аз и Питър се разбрахме, че Ам-гъл е наркоман”, разкрива актьорът. „Смятах, че е добра идея да използваме пръстена като метафора за пристрастеността”. По-късно Джеймс Камерън призна, че Ам-гъл му е дал увереността да реализира „Аватар”. А тенденцията продължи и в „Хобит”, където Бенедикт Къмбърбач е визуално неузнаваем, но като глас и присъствие влага всичко от себе си в дракона Смог.
„Задругата на пръстена” се появи през 2001 г. и спокойно можем да кажем, че представляваше един невиждан дотогава фентъзи свят в голямото кино.
Години по-късно „Хобит” поредицата експериментира с 48-те си кадъра в секунда (вместо обичайните 24), но това решение се оказа не чак толкова добре прието. Филмови критици изгледаха първата част на „Хобит” в новия формат и се оплакаха, че им е напомняло на студийна продукция на BBC. Затова следващите два филма бяха показвани на критиците предимно с 24 кадъра в секунда, а за кината бяха достъпни и двата формата.
Макар и мнозина да се съмняват в това (включително Иън Маккелън), Джаксън с половин уста обяви, че „Битката на петте армии” е последната негова екранизация по Толкин. „Толкин естейт” държи правата над творбите на професор Толкин. Филмовите права над „Хобит” и „Властелинът на пръстените” са продадени в края на 60-те”, обясни Джаксън. „Това са единствените му две произведения, които са продадени... така че без съгласието на „Толкин естейт” няма как да има повече филми”.
Те наистина са най-известните фентъзи произведения на автора, но той е написал и още доста истории за Средната земя. Най-популярна е издадената след смъртта му колекция от истории „Силмарилион” под редакцията на неговия син Кристофър Толкин. Кристофър обаче вече се изказа негативно за „Хобит” трилогията и като притежател на правата над книгите на баща си не проявява каквото и да е желание да допринесе за бъдещи екранизации.
По-рано тази година Виго Мортенсен (Арагорн) направи интересни разкрития за трудния път на „Властелинът на пръстените” към последвалия зашеметяващ успех. „Ако някой твърди, че предварително е знаел какво ще постигнат филмите, аз не мисля, че е вярно. Всъщност нямаха никаква представа, докато не показаха 20 минути на фестивала в Кан през май 2001 г.”, каза Мортенсен.
„Бяха затънали в проблеми и Питър беше изхарчил много. Официално той би могъл да каже, че е приключил през декември 2000 г. – беше заснел и трите филма, но втората и третата част бяха пълна бъркотия. Бяха много объркани, просто бяха недовършени. Трябваха доста допълнителни снимки, които и направихме, година след година. Но той никога нямаше да получи допълнителните пари за тях, ако първата част не беше пожънала такъв успех. Вторият и третият филм сигурно щяха да излязат направо на видео”.
