Бившият президент на Франция Никола Саркози се завърна в политиката, след като спечели лидерската битка в консервативния Съюз за народно движение (СНД), основната опозиционна сила в момента.
Саркози се оттегли от върховете на десницата след тежката загуба от социалиста Франсоа Оланд на президентските избори през 2012 г.
Макар че не е одобряван от голяма част от французите, 59-годишният Саркози спечели вътрешните избори с 64.5 на сто, далеч зад своите опоненти. В тях участваха 150 000 души с партийна книжка от цялата страна - над половина от членската маса.
Самият Саркози очакваше още по-категорична победа. Десницата във Франция страда от криза в доверието, въпреки незадоволителното управление на Оланд - причината е най-вече във възхода на националистите на Марин Льо Пен. Оттам коментираха, че резултатът на Саркози е провал. От лагера на социалистите коментираха, че завръщането на Никола Саркози не е толкова триумфално, колкото му се е искало.
При първия мандат като лидер на СНД, спечелен през 2004 година, той получи 85 на сто от гласовете на своите съпартийци. Сега Саркози коментира в социалните мрежи: „Благодаря на всички членове на СНД, които ми оказаха честта да ме изберат за лидер на нашето политическо семейства. Тяхната мобилизация е най-добрият договор на двете години скандали и разделения".
През септември стана ясно, че разследването срещу Саркози за корупция е замразено в Апелативния съд на Париж. През юли Саркози беше задържан за разпит - първия арест на държавен глава, макар и бивш.
Обвинението твърди, че бившият президент е опитал да накара висшия магистрат Жилбер Азибер да наруши следствената тайна по второ разследване, свързано със Саркози (за аферата Бетанкур), срещу обещание за висок пост.
Обратът в съда дойде дни, след като Саркози обяви завръщането си в политиката: „"След внимателно обмисляне реших да предложа на френския народ нов политически избор".
Следващите президентски избори във Франция са през 2017 година. Анализаторите коментират, че слабата победа на Саркози може да насърчи негови съпартийци също да пожелаят да бъдат кандидат-президенти на десницата. Сред тях са бившите премиери Ален Жупе и Франсоа Фийон.
