След атентатите в Париж още повече хора се питат що за зло е „Ислямска държава".
На пръв прочит изникват бруталните мъже с автомати и човеконенавистни призиви, след тях документираните екзекуции, децата с черни знамена и жените в чадори, изпратени вкупом от великия сценарист на възмездяващия хорър Аллах да покоряват западната цивилизация.
Изниква насилствената идеология, сношаваща се с обърканите умовете на потомците на арабски преселници във Франция, които животът в гетото, безработицата и липсата на образование убеждават, че единственият им смисъл е да умрат, накичени с тротил в името на някакъв бог.
Изниква невидимата заплаха от спящите терористични клетки в Европа, тези издънки на интеграцията в режим на готовност за взрив, техните бойни другари - наемниците, воюващи в Ирак и Сирия за пари, и накрая - техните мрачни господари, които четат Корана както Дявола - Евангелието.
Вълната от ислямофобия, която се надигна в Европа, е рационално следствие на един варварски акт. Но този акт няма общо с религията, напротив.
„Ислямска държава" предлага криво огледало на исляма, избирателен прочит на религията, пригоден, за да служи като прикритие на уродливата им, но също рационална цел - заграбване на ресурси чрез военна сила.
Ислямът е само оправдание за прерязаните гърла, милионите прогонени от домовете им, разрушените римски дворци и арки в Палмира, екзекуциите на западни журналисти. Извинение за кървавия реванш спрямо западната намеса в региона на бунтовници и бивши членове на "Ал Кайда".
За да си представите точно за какво става дума, ето статистика.
„Ислямска държава" контролира Северен Ирак и търгува с петролните му находища - за миналата година средният износ е около 9000 барела на ден, при това на цени между 25 и 45 долара за барел. Отделно, търгува се и с контейнери. Този петрол, чрез подкупи на полицаи и трафиканти в автономния Иракски Кюрдинстан, а също и през окупираните територии в Сирия, отива основно в Турция, Иран и Йордания.
Според американското разузнаване джихадистите печелят от около 40 милиона долара на месец само от контрабандата на суров петрол. Източници от службите твърдят, че трите нефтени находища в Северен Ирак произвеждат над 25 000 барела петрол дневно, а според Националната нефтена компания в Багдад капацитетът им стига до 500 000 барела на ден.
Изчисленията са спорни, но със сигурност сумата е много сериозна на годишна база - и достатъчна, за да се поддържа компактна и добре организирана армия.
Така „Ислямска държава" плаща на своите бойци - по 500 долара на месец за редови наемник и по 1200 долара на месец за командир. Водачите на групировката представят петрола като витален елемент за съществуването на халифата.
Неслучайно последните американски въздушни удари бяха не срещу военните позиции на „Ислямска държава", а срещу камиони, извозващи петрола за Турция в източната сирийска провинция Деир ал-Зур.
Другият основен клиент на кървавия петрол е не кой да е, а режимът в Дамаск. Това не се признава официално, но има редица доказателства, че президентът Башар ал-Асад всъщност е съюзник на „Ислямска държава", защото тя изтласква бунтовническата опозиция, която от четири години се опитва да го свали от власт.
Полза имат също племенните общности в транзитните територии, които също получават цял от джихадистите.
Откупите също са добро приходно перо за джихадистите.
Само за миналата година те са получили 20 милиона долара срещу освобождаването на пленници, основно западни граждани. „Ислямска държава" търгува също с момичета и млади жени, отвлечени от завладените територии - те са продавани като робини.
Различни „такси" се събират от всички живеещи или преминаващи през техните територии, това са около 8 милиона души. „Доброволни дарения" се отчитат от собствениците на заведения, ресторанти, изобщо от частния бизнес.
„Данъци" плаща населението, което не изповядва тяхната версия на исляма или друга религия - ултиматумът е или да напуснат, или да „преминат в правата вяра".
Рекетът е повсеместен.
Хората се оплакват, че с идването на джихадистите цените на основни продукти са скочили в пъти, а също така и на услугите, например зареждането на газови бутилки за отопление и готварски печки - в Мосул например е скочила от 7 на 50, а след това дори на 100 щатски долара.
Когато атакуват или превземат дадено населено място, екстремистите слагат ръка върху водоизточниците и хранителните запаси, с което на практика държат населението в подчинение и страх - така то е принудено да плаща.
Според британски експерти само от този организиран тормоз върху населението „Ислямска държава" събира по няколко милиона долара месечно.
Организацията продава антики на черния пазар, обира банки и извършва крупни грабежи. В началото на годината организацията започна да сече златни монети, които възнамеряват да използват за финансовите си операции.
Джихадистите толкова упорстваха, докато превземат Мосул, втори по големи и важност в Сирия, защото заедно с града и петролните му кладенци, в техните ръце попадна и Банката на Мосул - с всичките й финансови ресурси от 430 милиона долара.
Така икономиката на терора се завърта.
Твърди се, че за 2015-та година групировката е утвърдила бюджет от 2 милиарда долара.
В края на юли т.г. финансовата комисия на парламента в Ирак излезе с доклад, според който ИДИЛ са получили парични преводи в размер на 6.9 милиарда долара чрез различни банки, въпреки регулациите на Багдад. Разследването проследява 20-тина компании и различни посредници по веригата, които получават сериозни комисионни.
На практика „Ислямска държава" е способна да се издържа сама, особено предвид факта, че получава безотчетни дарения от свои крупни привърженици в петролните монархии.
Да не забравяме също, че организацията използва оръжия от разнообразни източници, включително пленени противотанкови ракети от Свободната сирийска армия, изоставени военни поделения, както американско стрелково оръжие от Ирак.
„Ислямска държава" реално действа като квазидържава - има свои затвори, казарми, закони, валута, министри, съдилища, дори има зачатъчна данъчна система. Тя търгува и печели пари, за разлика от митичната и зависима от дарения "Ал Кайда". Тя вече е регионален фактор, а не просто тумор, който трябва да бъде отстранен.
„Ислямска държава" е преди всичко политически субект, защото успява да подчини не само богатите на петрол райони и богатите на капитали градове от Сирия и Ирак, но също така и умовете на хората, налагайки им извратеното като нормално, жестокостта като справедливост, разрушението като съзидание.
И не толкова Аллах е техният пророк, колкото зеленият долар.
