Едва ли някой може да разбере откъде идва цялото това въображение, изливащо се от главата на Стивън Кинг. Всеки, който е чел неговите книги, ще се съгласи, че подобни неща, подобни обрати, просто не могат да бъдат измислени току-така. Затова и именно него наричат "Краля на ужаса".
За над 50-годишната си кариера като писател той е успял да напише 63 романа, над 200 разказа и още около 20 новели. Книгите му са продадени в над 350 млн. копия, а работата му в Холивуд се цени като злато.
През цялото това време той с писането си продължава да влияе както на читателите си, така и на цялата съвременна поп култура. Все пак ако има един човек, който успя категорично да превърне клоуните от смешни глупаци в страховити чудовища, то това е именно Кинг.
И все пак за цялото това време Кинг има една книга, която почти не помни как е написал. И тя се оказва един от най-големите му бестселъри - "Куджо".
Историята за добродушния игрив санбернар на местния автомонтьор в измисленото от Кинг градче Касъл Рок, щата Мейн, който се превръща в зловеща машина за убиване, е сред шедьоврите на писателя, достоен да се нареди наравно с книги като "То", "Гробище за домашни любимци", "Мизъри" и т.н.
Тук Кинг показва колко добре може да изгражда сюжет, да показва чисто човешки отношения и съдби, като същевременно с това пречупва всичко през животински ужас, хващащ те за гърлото. Стъпка по стъпка той натрупва това мрачно усещане и крайният резултат е наистина велик.
Проблемът е, че авторът сам признава, че написването на тази книга за него е предимно едно бяло петно. А причината за това е, че в началото на 80-те, когато "Куджо" се появява на пазара, той е пристрастен към кокаина и злоупотребява с него в зловещи дози.
Реално успехът за писателя идва през 1974 г. още с първата му издадена книга - "Кери". Славата го залива, критиците го хвалят, а той започва своя дълъг писателски маратон, в който понякога пише по 2 книги на година. На пазара вече са излезли "Сейлъмс Лот", "Сияние", "Сблъсък", "Подпалвачката", заедно с още редица други романи, а Кинг започва да усеща, че горивото, на което се движи цялата тази машина за успех са алкохолът, а впоследствие и наркотиците.
Още през 1975 г., докато пише "Сияние", започва да подозира, че има зависимост от алкохола - нещо, което той в продължение на няколко години се опитва да осмисли.
"Пиех по каса бира на вечер и си помислих: Аз съм алкохолик". Трябва да е било около 1978-1979 г. Мислех си, че трябва да бъда много внимателен, защото ако някой ми каже, че пия твърде много, ще трябва да спра, а аз няма да мога", разказва той години по-късно пред сп. Rolling Stone.
Самият проблем обаче ескалира сериозно, като някъде по това време алкохолът е допълнен с наркотиците.
Когато пише "Куджо" през 1980 г. и началото на 1981 г., той вече е на твърда кокаинова диета. По думите му наркотикът стимулира писането, но и обратното - писането му сякаш поражда още по-голяма нужда от кокаин.
"Коката беше различна от пиенето. При алкохола можех да изчакам и да не пия или нещо друго. Но постоянно взимах кокаин", разказва той пред Rolling Stone.
Така при написването на "Куджо", както и на няколко други книги по това време, на Кинг му се налага да пише с големи тампони в носа си заради обилното кървене оттам, следствие на постоянното шмъркане на белите линии. Парадоксално, това се оказва един от малкото останали спомени на писателя за този конкретен момент.
"Има един роман, Куджо, който почти не помня да съм писал. Не казвам това с гордост или срам, а само с неясно чувство на тъга и загуба. Харесвам тази книга. И бих искал да си спомня как съм се наслаждавал на добрите части, докато ги поставям върху страницата", пише той в мемоарите си "За писането", където подробно описва своя процес на писане и как сам е станал известен писател.
Любопитното в случая е, че макар да не си спомня писането на "Куджо", по някакъв начин той успява подсъзнателно да преработи собствените си чувства относно зависимостта, а романът се превръща в една голяма метафора на пристрастяването.
Самият писател е трезвен от десетилетия насам. В края на 80-те близките му и най-вече съпругата му Табита, която също е писателка, решават да се намесят в цялата тази ситуация, преди тя тотално да излезе извън контрол.
Интервенцията, която осъществяват спрямо Стивън Кинг, е директна, а Табита му заявява, че ако нещата не се променят и той не спре да злоупотребява с алкохола и наркотиците, тя е готова да го напусне с децата им.
"Целта на тази намеса, която със сигурност беше толкова неприятна за жена ми и за децата ми, колкото и за мен, беше да ми се покаже, че умирам точно пред очите им", разказва Кинг в мемоарите си. И допълва:
"Табита ми каза, че имам избор - мога да получа помощ и рехабилитация или да се махна от къщата. Тя ми каза, че с децата ме обичат и затова никой от тях не иска да стане свидетел на самоубийството ми."
Интервенцията проработва, а днес писателят не си позволява да пие. В много от романите си той вкарва видимо темата за пристрастяването и трезвеността, като един от най-ярките примери за това е своеобразното продължение на "Сияние" - "Доктор Сън".
И до днес Кинг заявява, че винаги ще съжалява за изгубеното време, което алкохолът и наркотиците са му отнели, откъсвайки го от семейството му.
Това, което му остава, е да не затваря вратата за миналото си и да бъде откровен. И да се надява, че част от това съжаление ще си отиде.
