Има един град в Западна Европа, където самолетите ежечасно хвърлят туристи с пълни шепи, но глъчката на гостите е безсилна пред тази на местните.
Там слънцето е ласкаво към хората през по-голямата част от годината. Приветливите температури ви канят да потопите крака в дълбокия пясък на просторните плажни ивици, преди да ги измиете в солените води на Балеарско море.
Този град е Валенсия - архитектурното бижу на Иберийския полуостров, където Изтокът толкова хомогенно се е кръстосал със Запада, че широката балканска душа още в първия момент се чувства като у дома си.
Вероятно няма да се изненадате особено, че топлото време, вкусната храна и фламенкото, с които Испания традиционно се рекламира по света, са неразделна част и от пейзажа на Валенсия.
Но това, което привлича посетителите в това туристическо по всички правила място, е, че екскурзиантската олелия е сведена до абсолютния минимум. Колоните от "пришълци", тракането на куфарите им, гидовете с високо вдигнати флагчета са се научили да се сливат с пулса на града, без да го смущават.
Получило се е, защото характерът на Валенсия е железен пред кудкудяк партитата на хилядите розовобузести англичани, нидерландци и германци, напиращи за лятна ваканция през май.
Освен това е трудно да си по-гръмогласен от испанец, израснал в южните райони на страната. Тези хора сякаш са движени от нестихващо вълнение за живот.
Вървят по улиците и се усмихват, чуят ли музика отнякъде, започват да танцуват на място, а когато видят приятел в метрото, автобуса или някое заведение, надигат глас толкова високо, че екстазът от срещата им изяжда и последната мисъл в главата ви.
В жителите на Валенсия го няма полъха на самолюбие, така типичен за повечето западноевропейци.
Произходът на испанците от тази част на света не се натрапва, а културата им си пробива път към светогледа ви неусетно, разчитайки, че е лесно да уцелите ритъма ѝ - вино, тапас и безвремие под слънцето.
Усеща се духа на сиестата и без да е официален празник. Никой не бърза, не се бута в мотрисата на метрото и не проверява нервно часовника. В пирамидалната структура на тяхното щастие стои спокойствието, което диктува, че не си заслужава да разстройвате мира в душата си, за да стигнете 5-10 минути по-рано на мястото, за което сте тръгнали.
Транспортът е редовен, а булевардите - доволно широки, за да сте сигурни, че следващият влак или автобус няма да се бави. Нито с чакането на спирката, нито със самото пътуване.
Като мащаби Валенсия прилича на София, но минала през екзотично преобразяване. Ако веднъж сте свикнали с движението в по-голям град, посоките на Валенсия няма как да са ви чужди.
Даже чувството ви за ориентация да е като на къртица в ярък слънчев ден, пак ще намерите ключовите забележителности на града без туристически наръчник.
Визитната картичка на Валенсия - Градът на науките и изкуствата, е трудно да се пропусне. Отделните части на зданието са разположени в немислим, поразяващ погледа размер.
Едната сграда, архитектурен близнак на операта в Сидни, се отразява в плиткото изкуствено езеро, наподобяващо изкуствено око. Съседната постройка е опънала огромни платна, сходно с моряшки кораб. А трето здание имитира скелета на истински кит. Целенасочено търсен ефект.
Входът за комплекса е през ботаническата градина, като първо се влиза в природно-научната част на музея.
Мотото там е "Око да види, ръка да пипне". Цялата експозицията е нагледно обяснена, а от вас се очаква да тествате научния ѝ ефект, да играете и да се забавлявате.
Може да разгледате реални мравуняци, представени като мини екосистеми, да видите как функционира махалото на Фуко, да поиграете гигантски шах, да повисите като паяк или просто да хапнете люти бонбони. Във всички случаи няма да скучаете.
Комбинирано с посещение на Океанографския парк в съседство, билетът за Града на науките и изкуствата струва 39 евро на човек. Намаление се предлага единствено за децата под 4-годишна възраст.
Стига да сте от хората, които вярват в максимата, че парите трябва да се харчат за преживявания, а не за вещи, обединеният билет за Океанографията и за Града на науките ще ви се отплати със запомнящи се впечатления.
От едната страна е човешката ерудиция в действие, а от другата - богатството от морски създания, наредили се като на изложение.
Океанографският парк на Валенсия е атракция, за която един ден не е достатъчен. Най-вече ако за първи път ви предстои да видите акули, моржове, делфини и пингвини на сантиметри от погледа си.
Паркът също е разделен на няколко участъка: Средиземноморие, тропици, океани и арктическа част и във всяка от тях са поместени характерните обитатели на морското дъно.
Най-спиращ дъха обаче е тунелът, в който риби, морски котки и акули плуват директно над главата ви. Чувството е сякаш са ви поканили на парад в царството на Посейдон.
Наситите ли се на забележителности, във Валенсия може да откриете култура и история, които не служат само за снимка.
Практикуването на иберийската житейска философия започва около 7 сутринта, когато групи основно от латиноамериканци се изсипват по големите булеварди, за да почистят заведенията преди отваряне.
Местата за хранене във Валенсия следват интересен режим, при който си подават щафетата, а не се пускат вкупом да се конкурират за клиенти.
Първи врати отварят закусвалните, където може да си поръчате кроасани, емпанадас, фрешове, капучино и кафе. Те работят около 11 ч., след което затварят за деня, а вместо тях клиенти посрещат ресторантите.
До 13 ч. обяд във Валенсия не може да си поръчате. Най-много да ви сервират напитка, докато гледате как персоналът се тресе по подготовка на менюто, преди да дойде класическият за страната час, където се сервира нещо по-солидно за стомаха.
Испанците по навик вечерят късно и затова около 17 ч. ресторантското меню се дообогатява с различни видове тапас и коктейли за залъгване на глада, а около 19 ч. ястията отново минават към по-засищащата си форма.
Между храненията ви чакат и плажовете в града, побрали пясък, палми, море, никакви ресторанти и малки барчета. Хубавото на тази ивица е, че колкото и хора да се изсипят едновременно, за всички ще има място, понеже плажът не е превзет от заведения за ядене и пиене.
Барчетата, продаващи напитки, сладолед и снакс, са с размерите на спасителен пост - без столове или конкретни места за сядане. Взимате си каквото сте си поръчали и се връщате обратно при хавлията или шезлонга.
Същите шопинг правила важат и за централната част на града. Будките за пазаруване са свити в малките улици до големите площади, а в самото сърце на Валенсия е разположено свободно пространство за разходки и седене по пейките, от които няма опасност да олекнете с някое и друго евро.
Испанците могат да прекарат така цял ден, местейки се на етапи към зоните с по-дебела сянка.
Ако кажете на някого, че се готвите да посетите Валенсия, със сигурност ще чуете низ от забележителности, които не са за изпускане. От музея на керамиката до катедралата, за която се говори, че съхранява Светия Граал.
В тези места обаче винаги има нещо противоречиво. Опитват се да покажат история като я извадят от контекста, набутат я в стъклена витрина, сложат ѝ етикет и забранят да се снима, тъй като е пошло, особено в църквите с приглушената им светлина и уединена обстановка, да се чуват порой от фотографски напъни.
Ето защо историята на Валенсия е по-скоро за изживяване, сега и на момента. Като погледнете в очите на хората, които живеят там, като опитате храната им и като се наслаждавате на онези малки радости, на които и те се наслаждават всекидневно.
