Наясно сме, че обичайният живот на викингите е бил доста далеч от воинската романтика от филмите и сериалите. Историите на Рагнар, Ерик и събратята им завоеватели обаче са толкова епични, че трудно ги свързваме с обществото, от което идват.
А и всички помнят героите, битките, плячкосването и реките кръв.
Затова нека слезем за малко от корабите, да забравим за варварските подвизи и да погледнем към ежедневието на тези страшни северни войни. За да отрием, че те са били интересни и в скучния бит.
Огромната част от викингите са били фермери, рибари, търговци и занаятчии - като повечето хора през Средните векове.
Те са се изхранвали от собствените си стопанства, което преди хилядолетие е значело да се трудят в тях постоянно. Това е бил тежък живот и постоянна битка за оцеляване.
В стопанствата разделението на труда е било ясно означено. Мъжете са били тези, които са поемали всички задачи извън къщата, а жените - работата в нея.
Мъжете са отговаряли за обработването и поддържането на земята, за сеенето и жътвата. Викингите са отглеждали най-вече ечемик, ръж, пшеница, овес, грах, хмел и зеле.
Основна част от селскостопанската работа е била оранта на земята. Това е ставало с дървени плугове, като земята е трябвало да се разоре поне два пъти - изключително тежка работа, особено при положение, че плуговете са се чупели постоянно.
Обработваемата земя се е поддържала с пропускане на реколти, за да може да се възстанови, и с тор - животинска и човешка.
Ожънатото зърно пък се е използвало за хляб и бира. То се е смилало в ръчни мелници.
Животът на север изисква много енергия и съответно - протеини. Месо се е ядяло всеки ден и от всички - то е било задължително на трапезата. И също се е набавяло от мъжете.
Викингите са отглеждали домашни животни - прасета, кози, крави, овце. Те са били изключително важни за ежедневното оцеляване - най-вече заради млякото и вълната. Отглеждали са и волове - за обработване на земята, както и коне - основният им транспорт.
Но точно защото добитъкът е бил важен, домашните животни са били убивани изключително рядко за храна и при под заплаха от глад. За месо хората по тези земи са разчитали основно на дивеч и риболов.
Скандинавия предлага богат избор на дивеч - лосове и северни елени са били ловувани предимно заради месото си, но викингите са ловували и катерици, лисици и мечки - най-вече за кожите. Не са се отказвали и от птици, които са сваляли с лък и стрели.
Обикновено месото е било варено или задушено. И колкото и да е изненадващо, викингите са се хранели и със зеленчуци и плодове - моркови, грах, зеле, ябълки и билки са били сред обичайните храни на трапезата.
Ядели са и са пиели от купи и чинии от дърво, а лъжиците са били от животински рогове или желязо. И, да, набождали са храната с ножове.
В този регион има и много реки и езера, които са улеснявали риболова - за улов не е трябвало да се ходи прекалено далеч. За риболов са се използвали елементарни пособия - копие, мрежа и въже, както и малки лодки. Основната риба е била сьомгата.
Изключително важен е бил и морският лов - китове, тюлени и моржове.
Освен заради месото, те са били много ценни и заради маста, която е била незаменима - ядели са я като масло, ползвали са я за гориво за лампи и за покритието, с което са мажели корабите и лодките. Бивните на моржовете са се ползвали за изработка на бижута.
Мъжете са били и тези, които са представяли семейството пред общността, само те са участвали в местните парламенти - наречени тинг. В тях са се изработвали законите и са провеждани в съдебни процеси срещу нарушителите им.
Жените са се грижели за приготвянето на храната, отглеждането на децата и изработката на дрехи. Правели са хляб, продукти от мляко - сирене и масло, и напитките, включително и обичайното за това време питие - медовината.
Изработката на дрехи е била една от най-сложните и важни задачи в семействата - все пак всички е трябвало да преживеят лютите зими.
За облеклото са използвали вълна от овцете, коноп и лен. Жените са били тези, които са стрижели овцете, чепкали са вълната и са я превръщали във влакно. Освен дрехи, те са тъкали и платната на викингските кораби.
Процесът е бил дълъг и сложен - само за изработването на една дреха са били нужни седмици.
Освен медовина, жените са правели и бира. Имало е и вино, но то е било лукс за богатите.
Жените не са били равни на мъжете. Силният пол е имал правото да държи наложници - което е и ставало, имал е право да убие жена си или новороденото. За разлика от останалите части на Европа по това време обаче, жените са били своеобразни "глави" на семейството, разпореждали са се с всичко вътре в къщата и дори са имали право да се развеждат с мъжете си.
За да получи развод, жената е трябвало да обяви мотивите си пред свидетели. За основателна причина, например, се е смятала импотентността на мъжа.
Жените са и лечителите в обществото на викингите - те са използвали билки и магически заклинания.
Семействата са живеели в т.нар. дълги къщи, често заедно с добитъка през зимата. В допълнителни пристройки са съхранявали храната, извън основната къща са живеели и слугите и робите.
Основната къща е била дървена и обикновено с една голяма стая. Рядко е имало прозорци - за да не се охлажда през зимата.
Викингите са се делели на класи. Тези с повече собственост и земи са се наричали Ярл. Фермерите и занаятичиите са били Карл.
Богатите са обичали празненствата, имали са дори лични поети, които са пеели и рецитирали, пеели са хвалебствия. Използвали са инструменти - рогове, дървени гайди и арфи.
Трал са били робите, които са се продавали и купували като стока. Те са нямали права и е трябвало да откупят свободата си от собственика си. Били са събирани от набези, включително жени и деца, или похищавани в плен при битки.
Най-неприятната и тежка работа се е полагала на робите - оран, торене и строене на къщи.
Само 1-2 на сто от населението е живеело в "градовете" покрай морето, където се е въртяла и търговия и са се развивали занаятите. Там центърът, естествено, е било пристанището, на втори ред били корабостроителниците, дърводелците и останалите занаятчии.
Най-масовите селища са имали по 15-50 стопанства, а причината да са по-малки са били и епидемиите, които се разрастват по-силно в по-урбанизирани райони.
В по-изолираните и северни региони - планини, по фиордите или в горите, е имало и самостоятелни ферми и там оцеляването е било още по-трудно.
В края на поселищата и фермите е имало гробища и така хората буквално са показвали, че тази земя е тяхна, защото в нея лежат предците им.
В много части от региона, където зимите са снежни и мразовити, придвижването на хората е било на ски, а на товарите - на шейни с коне, на чиито копита са слагани специални "обувки" с шипове за прекосяване на замръзнали реки и езера.
Викингите са харесвали спорта, особено зимния - обичали са да се пързалят по замръзналите езера, да карат ски, да плуват и да се борят, както и да се надбягват с коне.
Популярни са били и настолните игри - включително ранна форма на шах с фигурки, направени от зъби на китове и моржове.
Обичали са да си разказват истории - така са се родили и сагите. Затова, макар и да са имали писменост - руните, историята на викингите всъщност се е предавала от уста на уста и около огъня. На каменните руни са описвани и възхвалявани предците и техните геройства, а целта им е била да се предадат познанието и мъдростта им.
Въпреки разнообразието от хранителни източници, гладът и болестите са били чест спътник на викингите и много от децата им не са оцелявали - около 60-70 на сто от новородените са стигали до зрелост. Която също не е продължавала дълго - средно хората тогава са живеели по 40 години.
Кости и скелети от онова време показват, че основните причини за смърт са били глад или недохранване, болести и травми.
Животът им е бил труден, опасен и тежък.
Алтернативата обаче е била още по-тежка - мореплаване и плячкосване. Но и заради тежкия живот в земите на Скандинавия, от който са калени, викингите стават успешни и с това, с което ги знаем - в морето.
