Кой откри Америка?
Това е въпрос, чиито отговор традиционно смятаме за много лесен, но всъщност има немалко теории и варианти, които се разглеждат от историците и археолозите.
Общо взето всичко зависи от гледната точка на това какво разбираме под термина "открива" - дали от европоцентричната перспектива на откриване на "Новия свят", или пък от тази на коренното население, което всъщност заселва Северна Америка някъде преди около 30 000 години при последната Ледникова епоха преминавайки през сухоземна връзка с Азия през Беринговия проток .
Затова тук можем да приемем, че потомците на тези общества от ловци-събирачи са истинските откривателите на Америка.
Ако пък попитаме кои са първите "чужденци", открили континента, то тогава се връщаме на традиционния отговор, че това е Христофор Колумб през 1492 г. Само че тук на преден план излиза дебатът дали наистина генуезкият мореплавател е бил първият човек с европейски произход, достигнал до Америка.
Само че в този смисъл някои археологически доказателства категорично потвърждават, че това определено не е бил той и реално слагат точка на всякакви подобни спорове.
Радиовъглеродното датиране на парчета обработено дърво, открити по време на археологически разкопки на викингско селище на канадския остров Нюфаундленд, показа, че исландски викинги са пристигнали там не по-късно от 1021 г. от н.е., или близо пет столетия преди Колумб.
Към момента това се явява най-ранното документално доказателство за присъствието на европейци в Америка.
Цялото изследване е направено от международен археологически екип воден от професор Майкъл Дий от Грьонингенския университет в Нидерландия и е публикувано в списанието за наука Nature.
Дий и колегите му успяват да направят конкретната датировка на селището Л'Анс-о-Медоус, използвайки два източника - дървени артефакти и слънчева буря от преди 1000 години. Те сравняват намерените предмети с дървен материал от няколко различни места в света, съдържащ радиовъглеродни отпечатъци от слънчева буря, за която се знае със сигурност, че се е случила през 992-993 г.
"Откритите следи в пръстените на дървото от слънчевата буря позволяват да се направи извод, че то е било отсечено през 1021 г. от н.е.", разказва Дий.
На всяко от изследваните парчета учените откриват и ясни следи от обработка с метални инструменти, каквито коренното население в района все още не познавало. Авторите са сигурни, че това са следи от присъствието на викингите по тези земи и първото категорично доказателство за най-ранното прекосяване на Атлантическия океан.
То обаче не е било целенасочено с идеята за колонизация или откриване на нови земи.
"Предполагаме, че викингите са пътували на запад в търсене на нови суровини, най-вече дърво", продължава Дий. "Пътувайки между континентите обаче, те несъзнателно осъществяват един от първите етапи на глобализацията."
Не е ясно колко експедиции е имало към Америка, нито колко дълго са оставали там викингите. Все пак има данни, че са изследвали и райони на на юг от Нюфаундленд, използвайки базата си в Л'Анс-о-Медоус.
А до там са стигали най-вероятно от колонии в Гренландия.
Първата такава на най-големия остров в света е установена от Ерик Рижия някъде около 986 г., а това означава, че е съвсем логично през следващите десетилетия викингски кораби да са достигнали и до Нюфаундленд, който чисто географски не се намира особено далеч от Гренландия.
Естествено, има теории и за по-ранни пътувания, но те са базирани изцяло на легенди и саги и поне за момента не могат да бъдат доказани по научен път.
Например традиционният ирландски епос за свети Брендан Мореплавателя от 9-и век разказва историята как триста години по-рано той заедно с още 16 монаси потеглили с лодка на пътешествие през Атлантика, за да достигнат в крайна сметка до остров, за който се предполага, че е по крайбрежието на Канада.
Легендата била толкова популярна в Европа, че самият остров бил нанасян върху картите от времето на Колумб, въпреки че никой не знаел дали изобщо съществува.
От своя страна исландските саги разказват за Винланд или "земята на виното". Според "История за гренландците" първият европеец, видял американска земя, е Бярни Херьолфсон, който на път за Гренландия, се изгубил и попаднал на непозната земя през 986 г. Той обаче така и не стъпил на брега, а се върнал обратно.
Няколко години по-късно пък Леиф Ериксон (син на Ерик Рижия) потеглил на експедиция, за да намери земята, която Херьолфсон видял.
Това е описано в сагата "История на Ерик Рижия", разказваща за още поне две успешни пътувания към Америка до 1010 г. В тях освен за Винланд (вероятно Нюфаундленд) се споменават още Маркланд (вероятно Лабрадор на континентална Канада) и Хелуланд (вероятно остров Бафинова земя).
Реално тези приказки, заедно с легендата за Брендан Мореплавателя, се появяват в писмен вид няколкостотин години след събитията, които описват. Те са силно хиперболизирани и в тях има противоречиви елементи. Затова и дълго време са смятани просто за легенди, въпреки че все пак споменават доста точно някои географски и топографски особености на региона, а също и срещи с индианци.
През 1960 г. обаче норвежки учени Хелге Ингстад и Ане Ингстад откриват останките от викингско селище при Л'Анс-о-Медоус и успяват да ги датират около 10-11 век, като потвърждават европейското присъствие в Америка преди Колумб.
Едва сега екипът на Дий успява да конкретизира точния момент, когато викингите са били там.
"Тази дата ще действа като опорна точка за събитията от познатите ни исландски саги. Тя също така добавя достоверност към историите в тях за изследване на Америка и взаимодействие с местните жители", уточнява той.
Поглеждайки напред, Дий и колегите му искат да задълбаят още в историята на викингските пътешествия из Северния Атлантик, като прилагат своя метод за радиовъглеродно датиране, за да намери яснота и по други исторически казуси из света.
"С течение на времето се надяваме, че подобни изследвания ще дават нови обяснения за историята на човешкото минало", завършва Дий.
