Зелена природа, градина със свежи чушки и домати и външна тоалетна.
Не, това никак не е прочувствен спомен за идилията в бабината селска къща, а е описание на най-търсените имоти в Чехия.
От десетилетия в страната вилната култура е традиция. Или казано с други думи, всеки себеуважаващ се чех се стреми до старини да е събрал достатъчно прилична сума за извънградска вила, в която да прекара последните си години, занимавайки се с градинарство и наслаждавайки се на песните на пойните птици.
През 2021 г. обаче тази традиция пое в нова посока. Пандемията от COVID-19 и опасността нови мерки за ограничаване на вируса превърнаха пътуванията в чужбина в рисково начинание.
Затова повечето чехи прочетоха локалния туризъм за отдих, а с честите си разходки до село много от тях предпочетоха направо да си закупят имот за постоянно.
Едни от тях са университетският професор Ричард Зацек от чешкия град Оломоуц и съпругата му, които преди няколко месеца събират всичките си спестявания и започват да търсят малка къща в дълбоката провинция. След раждането на първото им дете те предпочитат тихите места за уикенда и смятат, че инвестицията ще се отплати на емоционалното им здраве.
Интересът към бягството на село за почивните дни е комунистическо наследство за Чехия, но модата се възражда не само от сантименталност по миналото.
Въпреки че селските вили са неразделна част от психиката им дотолкова, че в чешкия език има специфични съществителни chataření и chalupaření, които обозначават хората, търсещи тишината и спокойствието в собствен имот в провинцията, цените са основният критерии, който тласка чехите обратно на село.
За последните две години пазарните стойности на извънградските имоти са паднали до примамливи оферти.
От една страна, това се дължи на кризата покрай пандемията, която дойде с финансови затруднения за много хора. От друга страна, влияние имат и последните две десетилетия, които създадоха непривлекателен вид на селския начин на живот.
За да привлекат повече хора в малките населени места, пазарите на недвижими имоти са свалили цените си с между 10% и 15% за вилите около големите градове и с до 30% за по-отдалечените райони в сравнение със стойностите преди пандемията, показва проучване на Reas, чешка фирма за недвижими имоти.
И много чехи не устояха на изкушението, потегляйки обратно към една широко популярна традиция от миналото за страната им - уикенд отдихът на село.
Исторически погледнато, Чехия не е сама в манията си по вилите в провинцията. Те са много популярни в Централна и Източна Европа, както и в Скандинавия, но на чешка територия традиционната почивка е уникална.
Вилната култура в Чехословакия се оформя през 1969 г., според хроники на историка Паулина Брен от есето ѝ "Бягства през уикенда: Вилата, скитникът и политиката на личния живот в Чехословакия след 1968 г."
До 80-те години на миналия век около една трета от жителите на Прага, столицата, са притежавали къща в провинцията, а друга четвърт са имали достъп до такава чрез свои роднини и приятели, отбеляза още тя, допълвайки че по данни на правителството чехите прекарват между 100 и 120 дни в година в така наречените си втори домове на село.
Картинката на ваканционния живот в провинцията се попълва през 1982 г. с книгата "Проблемите на комунизма", в която историкът Владимир Кусин описва типичната почивка по онова време.
"Ранното бягство започва от петък следобед с кола, натоварена предварително със сготвен виенски шницел в достатъчно количество, за да стигне за един уикенд в частната селска вила", пише историкът, а разсъжденията му са публикувани в популярното за времето си списание Chatař, в което се събирали различни съвети за поддържането на селските къщички.
Притегателността на провинцията намалява силата си с падането на комунистическия режим, когато гражданите на държавата са получили правото да пътува и в страни извън социалистическия блок. По същото време и цените на жилищата рязко се покачват, така че притежаването на вила се превръща в немислим лукс.
Прогнозите в началото на 90-те са, че селските къщи ще се превърнат в изоставени и бавно пустеещи спомени от комунистическо минало на страната, когато отдихът сред природата е бил привилегия и задължение. Предсказанието се оказва вярно само донякъде.
В действителност за почти две десетилетия селският туризъм се превръща в persona non grata за модерния чех, който предпочита отворените граници на Запад пред свободните и лесно достъпни имоти в собствената си страна.
Но това, което никой не е предвиждал, е, че ще се появи вирус, който ограничи свободите за напускане на държавата и ще предразположи чехите да си припомнят как са почивали техните баби и дядовци.
Позабравен, но все още на мястото си, вилният туризъм преживява ренесанс с новото поколение местни туристи, които са готови да запалят "Шкодата", да я напълнят с шницели и бира и да избягат за няколко дни от градската суматоха.
