Три неща шокират чужденците в първите им часове в Япония. По улиците и обществените места няма кошчета за боклук, не се пуши почти никъде, а тоалетните са от друго измерение.
Последните са особено впечатляващи за туристите от Европа и Америка, свикнали на различни нрави, достъп и ниво на чистота. В Страната на изгряващото слънце тези съоръжения са навсякъде, безплатни са, блестят от чистота и имат толкова много функции и копчета, че усещането е, че влизаш в кокпит на самолет.
Японските обществени тоалетни са легендарни и май единственото удобство, което не предлагат, е да летят.
В хотели, заведения, молове, на паркинги или на улицата, тези технологични чудеса на хигиената предлагат нещо невиждано в по-западната част на света. Те пеят, пръскат, чистят, затоплят се и дори вдигат сами капака си.
За целта повечето разполагат с цял контролен панел - на стената до тоалетната или на самата нея.
Става дума за функции като биде - и в предната, и в задната част на тоалетната (може да е с два режима за сила на струята), звук - т.нар. режим за уединение, деодорайзер, затопляне на седалката, контрол на топлината и на налягането на водата.
Може да има копчета за енергоспестяващ режим, за изсушаване, плюс дисплей за контрола на силата на водата или топлината, както и копче за изключване.
Някои са с фотоклетка и капакът се вдига и спуска автоматично.
Резултатът от първата среща с хай-тек тоалетната е, че огромната част от хората не могат да се ориентират за основното - как да пуснат водата. Обикновено настава гледане, чудене, разчитане на знаци и натискане на всички копчета наред.
Отнема известно време да се забележи копчето flush със знак за завихрена вода.
Към всичко това трябва да прибавим, че тоалетните не са универсални. Тъкмо си научил тънкостите и копчето за пускане на водата на тази в хотела, и отиваш в ресторант или в обществена тоалетна. На някои места тоалетният гений стига до нови висоти - доста от посещаваните от туристи тоалетни имат надписи и на английски, но се срещат и такива с превод на 10-ина езика, с поставки за телефон и чадър и какво ли още не.
И изучаването започва отначало докато откриеш заветния flush, който пък този път може да се окаже с фотоклетка.
Стига се до случаи съответният потребител да се отчая, да опита да открие как да пусне водата с google translate и накрая да се предаде и да напусне тоалетната без да е почистил след себе си.
И това не е всичко. Японците обожават инструкциите. И без това сложните за ориентиране тоалетни са пълни и с надписи и картинки как да се ползват и коя е правилната поза и коя не.
За капак това са т.нар. западен стил тоалетни.
На доста места в страната се срещат и от традиционните, които са като нашите стари тоалетни само с дупка, но там имат преграда от предната страна. Те поне не са хай-тек и нямат куп копчета и контролен панел, но могат да забавляват потребителя с илюстрованите си инструкции за правилна поза и употреба.
Историята гласи, че високотехнологичните тоалетни започват да навлизат в Япония през 60-те години на миналия век, а вдъхновението идва от САЩ и Швейцария, където подобни се използват за болници и институции, където се изискват специализирани грижи.
Постепенно обаче Страната на изгряващото слънце разработва и надгражда тази санитарна вещ и прилежащото ѝ биде до настоящите висоти и електронните тоалетни вече са част и от мнозинството от домакинствата в страната.
Отнема известно време обаче този тип тоалетни и бидето да бъдат възприети от японците. Нещата се обръщат през 1982 г, когато по телевизията започва да се върти реклама с популярна актриса Юн Тогава с послание, че "дупето ви също иска да е измито".
Япония се гордее с тоалетните си и го показва.
Една от компаниите, които произвеждат хай-тек съоръженията - TOTO, организира дигитална галерия на едно от летищата в Токио - Нарита. През 2015 г. там отварят 10 стаи с тоалетни последен писък на технологиите и луксозен интериор. Всичко това, естествено, е част от терминала за международни полети и цели да демонстрира тази част от културата на страната на посетителите.
И не спира да я развива.
През 2020 г., на паркинг с място за почивка край една от магистралите в близост до град Йокохама дори бяха инсталирани тоалетни, които мерят умората на шофьорите. Или по-скоро - пулса на човека чрез седалката на тоалетната, на която има сензори. За целта просто се натиска поредното копче на контролния панел и след около минута "диагнозата" - индикатор в зелено, оранжево или червено - последният съветва, че е нужна почивка преди повторно сядане зад волана.
И това не е всичко. Преди няколко години стартира проектът "Тоалетната на Токио". Той представя 17 обществени тоалетни в един от най-туристическите и популярни райони на столицата - "Шибуя". Те са с нов дизайн, дело на 16 архитекти от цял свят и показват по още по-невероятен начин този символ на японското гостоприемство.
Всяка от тоалетните е с различен външен и вътрешен дизайни, блести от чистота и предлага съответните удобство и комфорт. Идеите на различните архитекти отразяват различни концепции за градската среда - една от тоалетните например набляга на водата като място, около което се събират хората - в случая за да измият ръцете си, друга - на светлините, трета на дървото и препратката към хижа.
Може би най-впечатляващата е прозрачната тоалетна.
Стените ѝ са от стъкло и вътре се вижда всичко. Целта е да може лесно да се провери има ли човек вътре и дали е достатъчто чисто. Стъклото е със специален материал и се затъмнява, когато вратата се заключи - вътре вече не се вижда нищо и така се разбира заето ли е или не.
Има и тоалетна с гласови команди.
Естетиката на тези градски тоалетни се приема толкова сериозно, че зад дизайна им стоят архитекти от световна класа. Двама от авторите им например са носители на престижната награда за архитектура "Прицкер".
На сайта на проекта не е посочено изрично дали тези произведения на градското изкуство са безплатни. Но вероятно са, тъй като става дума за обществени тоалетни - в Япония е правило те да са достъпни за всички и да няма такси.
За сметка на това обаче подробно е описано кой и как почиства съоръженията, включително има и ежемесечни инспекции от независима консултантска агенция за състоянието им.
Не е учудващо, че проектът с тоалетните се е превърнал в туристическа атракция - в Токио дори има организиран специализиран тур за обиколка на съоръженията.
На този фон изобщо не е странно, че в град Китакюшу има музей на компанията за тоалетни TOTO, а тя самата се смята за най-големият производител на тези съоръжения в света.
Обяснението на тази мания по тоалетните се базира на общия култ към хигиената в Япония. Чистотата е вкоренена в културата на страната от столетия. И двете водещи религии в Япония - шинтоизмът и будизмът, приемат този аспект от живота за изключително важен.
Хигиената и поддържането на чистота се учат още от невръстна възраст. В училищата в Япония например няма чистачи - тази работа се върши от самите ученици, включително и почистването на тоалетните.
Освен това чистата тоалетна се смята за част от гостоприемството - затова и за местните власти и бизнесите е важно да показват колкото се може по-удобни и чисти съоръжения.
Колкото до чужденците - след първоначалния шок и опознаването на контролния панел, те бързо свикват с удобството на чистотата и затоплената седалка. И не биха имали нищо против подобни тоалетни да са стандарт и в собствената им държава.