Естествените дадености не са първото нещо, за което човек се сеща, когато стане дума за САЩ.
Обширната страна обаче има забележителна и разнообразна природа - от хладната красота на Аляска, през вулканичните гледки на Йелоустоун до пустините на юг.
Само под управлението на правителствената Национална паркова служба (НПС) са 425 района със специален статут - природни резервати, езера и крайбрежни райони, исторически и военни паркове. Площта им е общо 85 млн. акра и се посещават от над 300 млн. души годишно.
Дивата пустош може да бъде опасна за туристите, а също и да служи за идеално прикритие за хора с лоши намерения. Затова не е чудно, че според статистиката на НПС ежегодно в парковете има по около 330 смъртни случая.
Повечето от тях са вследствие инциденти - удавяния или падания, а немалко хора се губят и изчезват, отивайки на преход в планините. Службата има и сайт, на който са обявени още отворените случаи. Повечето са на изчезнали хора, има обаче и истински "студени досиета" - на неразкрити убийства и мистерии, достойни за документални филми по криминалните канали.
Нещо повече - Парковата служба има и собствено звено за разследвания, което поема и подобни казуси.
Най-старият е от далечната 1958 г., когато 10-годишно момче изчезва в Скалистите планини. Останките му са открити година по-късно, но случаят все още се води като подозрителна смърт.
Има и още по-страховити и мистериозни истории от архивите на американските паркове, представени от изданието Outside online.
Една от най-забележителните е от Националния парк "Йосемити" в Калифорния.
През 1983 г. едно от децата на отишло на разходка семейство открива откъсната ръка. Въпреки обстойното претърсване не са открити никакви други останки и властите не могат да идентифицират жертвата, нито да разследват по-нататък.
Чак през 1988 г. в околността е намерен череп, но без челюст. Разследващите агенти на парковата служба успяват да направят възстановка на евентуалното лице на жертвата и предположението е, че тя вероятно е била между 18 и 30 годишна.
Едва през 2021 г. с ДНК анализ жената е идентифицирана като Патриша Хикс. Тя е била свързана с местна секта и водача ѝ, за когото се смята, че е давал ЛСД на жени, които е насилвал сексуално. Самият той е бил осъден, но е изчезнал преди да влезе в затвора.
Съществува обаче и друга теория - че всъщност Хикс е била убита от серийния убиец Хенри Лий Лукас, признал се за виновен за стотици убийства в САЩ. Когато е арестуван през 80-те години на миналия век, той дава информация и за този случай, която не е била оповестявана публично и може да бъде известна само на убиеца. Лукас казва, че жертвата е била стопаджийка, която той качил в колата си на магистралата.
Самият Хенри Лий Лукас умира в затвора през 2001 г. - далеч преди жената да бъде идентифицирана.
От паркова служба смятат случая за решен и Лукас за виновния, но далеч не всички са убедени, тъй като фактът, че серийният убиец е дал информация за жената е косвено доказателство и не го свързва задължително с убийството.
Още по-назад във времето е един от най-известните случаи в Гранд Каньон. През 1928 г. младоженците Глен и Беси Хайд решават да плават в река Колорадо за медения си месец. Глен строи лодка, а целта на двамата е да поставят рекорд за най-бързо преминаване през каньона с гребане.
Лодката им е открита месец, след като са били видени за последно, а в нея са всичките им запаси за пътуването по 430-километровата река. Плавателният съд е в идеално състояние, въпреки бързеите по реката, вътре дори е останал дневникът на Беси.
Телата им никога не са открити. Те са били опитни гребци, затова не всички приемат най-логичното обяснение, че двамата са паднали от лодката в бързеите.
Една от появилите се теории за случая е, че Беси е убила съпруга си дълбоко в каньона, където са били видени от друг гребец. През 1971 г. жена на име Елизабет Кътлър твърди, че тя е Беси Хайд и е намушкала мъжа си при спречкване. После обаче отрича.
Появяват се слухове, че друга жена - Джорджи Кларк - първата дама, която има рафтинг бизнес в Гранд Каньон, е Беси Хайд. След като тя умира през 1992 г., в дома ѝ е открито брачното свидетелство на двамата Хайд, а също и акт за раждане, според който Кларк е родена като Беси Де Рос.
Така или иначе и тук няма категорично доказателство, че случаят е решен.
Ако обаче има царство на неразрешените убийства сред резерватите на САЩ, това е Националният парк "Евърглейдс" във Флорида. От 60-те години на миналия век в огромния резерват от 1,5 млн. акра, в който има основно вода и мочурища, са регистрирани 175 неразкрити убийства.
Едно от обясненията е, че паркът е пълен с крокодили и бичи акули, а заради отдалечеността и многото блата, мястото е идеално за изхвърляне на тела.
Затова и неслучайно една от теориите за прословутото изчезване на 5 военни бомбардировача през 1945 г., което поражда и историята на Бермудския триъгълник, е, че всъщност самолетите са се разбили в "Евърглейдс".
И нищо чудно, след като в резервата има цял остров, който липсва от картите и до който няма отбелязани пътища. Той обаче е известен като Изгубеният град, за който легендата гласи, че е бил убежище на войници на Конфедерацията от Гражданската война, които са били избити от местните индианци, населявали острова.
Изгубеният град е бил проучван от археолози, които освен артефакти от времето на индианците са открили и голям железен казан за производство на нелегален алкохол от захарна тръстика.
Оттам идва и другият мит - че контрабандният алкохол е бил произвеждан от Ал Капоне по време на Сухия режим в САЩ.
Но когато става дума за особено негостоприемна среда, друг резерват в САЩ съперничи на мочурищата във Флорида - Националният парк "Долината на смъртта" в Калифорния. Това е мястото, където е измерена най-високата температура на Земята - 56,7 градуса.
Лятото очевидно не е най-подходящият сезон да попаднеш в тази пустиня, но доста туристи посещават това екстремно място именно тогава.
Сред най-известните мистерии в този парк е случаят с четирима германски туристи, които изчезват през юли 1996 г. Те са двама възрастни с две деца, които обикалят парка с нает миниван. Така и не се връщат в Германия, а колата е открита чак през октомври същата година от рейнджър, който лети над парка при инспекция за нелегални нарколаборатории.
Ванът е в част на парка, в която няма официални пътища, заседнал е в пясъка, вратите са заключени, а три от гумите - спукани. Разследващите смятат, че групата е опитала да мине по офроуд път, но след като не успели, са обърнали и попаднали в каньон без пътища.
След 4 дни издирване от екип от 250 души е намерена само празна бутилка от бира на около 3 км. от вана.
Не е трудно да се сети човек как може да са умрели тези хора - топлинният удар е напълно възможен, но мистерията идва от това, че телата не са открити.
Според някои става дума за измама, а според други германците са инсценирали изчезването си, за да започнат нов живот. Трети - че са видели нещо, което не е трябвало - наблизо има военна база.
Теориите се множат в продължение на 13 години. Обратът идва чак след това, когато двама души, които разследват изчезването, намират останките на двамата възрастни от групата в отдалечен район - на почти 13 км. от мястото, където е била колата им. След това са открити още кости, но по тях няма достатъчно ДНК, за да могат да бъдат свързани с децата.
Мистерия остава и изчезването на 6-годишния Денис Мартин в Смоуки маунтинс в Тенеси.
През 1969 г. три семейства отиват на къмпинг на сравнително отдалечена от пътя поляна, наречена Спенс Фийлд. Денис, по-големият му брат и момчетата на останалите семейства решават да направят номер на родителите си и се скриват в храстите, за да изскочат и уплашат възрастните. Бащата забелязва как синът му навлиза в растителността и повече никой не вижда Денис.
Семейството го търси 4 часа, след което подават сигнал до парковата охрана. Организирано е масирано претърсване с над 1000 души. От детето не е открита и следа. Самата акция обаче е най-голямата спасителна операция на територията на този национален парк.
Детето не е намерено, но операцията оказва влияние върху начина, по който се организират и провеждат акциите за издирване от този момент нататък.
Прието е, че огромният брой хора без опит при подобно претърсване вероятно е замаскирал евентуалните следи, които биха били открити от професионалисти. Затова в днешно време при сигнал за изчезнали хора в мисиите първоначално се сключват малки екипи с опит в издирването, а огромните групи доброволци се пускат след това.
Детето не е открито и до днес, а според ФБР не става дума за измама или някакво мошеничество. Първоначално свидетел казва, че е чул детски писък и е видял странен човек, който изчезва с бял "Шевролет", но връзката с Денис е изключена, тъй като това е станало прекалено далеч от мястото, където е изчезнало момчето.
През 80-те години на миналия век човек, който опитвал да бере незаконно женшен в парка, съобщил за скелет на дете на около 16 км от поляната, където Денис изчезнал. Рейнджърите обаче така и не открили каквито и да било останки на посоченото място.
Нерешен остава и случаят със смъртта на жена, която е работела в националния парк "Маунт Рейниър" в щата Вашингтон.
През 1996 г. Шийла Кърнс била наета сезонно - само за лятото, каквато е практиката в повечето национални паркове - да ангажират временно повече хора за най-натоварения сезон. Тя обаче се представила доста добре и договорът ѝ бил удължен и за зимата.
В началото на октомври служителите на парка са събрали на парти на открито край огъня, за да отбележат края на сезона и Шийла споделила колко се радва, че остава. Два дни по-късно обаче не се появила на работа. Търсена е в продължение на три дни, но без резултат.
Първоначално разследващите приели, че тя може да се е загубила, но след това се появява и теория за отвличане.
Дълго няма развитие по случая и едва 7 месеца по-късно, през май, доброволец, който прави навигационна система за рейнджърите, открива останки в стар къмпинг, разпръснати в диаметър от почти 300 метра.
И до днес няма заподозрян по случая, и не е ясно кой - или какво, е убило жената.
