Камино де Сантяго, пътят на поклонниците към олтара на апостол Яков в катедралата в Сантяго де Компостела, е предизвикателство, за което мечтаят много хора. Изпитание, духовно израстване, път не просто през Испания, а през себе си, дори и начин да създадеш нови приятелства с хора от цял свят...
Интересът към пътя на апостол Яков расте.
В последната година преди пандемията - 2019-та, са издадени над 327 000 сертификата на хора, изминали Камино, което е доста повече от 1200-те поклонници, подпечатали документа си в крайната точка в Сантяго де Компостела през 1985 г., в чиято катедрала, вярват поклонниците, е гробницата на апостол Яков Зеведеев.
Мощите са открити през IX-ти век и още през Средновековието пилигрими от цяла Европа се стичат към наречения на Яков град в Галисия Сантяго де Компостела или Звездното поле на Св. Яков. Те следват старите римски пътища и са толкова много, че постепенно по пътя започват да никнат болници, църкви, манастири и цели градове.
Потокът секва няколко века по-късно заради войни, болести и природни бедствия. Започва да се възражда в края на XIX-ти век, а настоящият му апогей стартира в последните две десетилетия на миналия век.
Естествено, днес хората, които поемат по този маршрут, който в най-дългата си част е над 1300 километра, не са водени от вярата в същата степен.
Според проучване от 2019 г. едва около една трета - 28 на сто от вървелите по Пътя, го правят по религиозни или духовни подбуди. Също толкова са хората, които казват, че са търсили ново предизвикателство, а цели 17 на сто твърдят, че просто са искали да се махнат от всичко и да са сред природата.
За какво предизвикателство все пак става дума?
В немалка част от случаите - огромно. Камино има много варианти през различни части на Испания и с различни начални точки - и като посока, и като дължина. Тези, които изберат най-дългите маршрути, се изправят пред несравнимо физическо, психическо и организационно изпитание. А според търсеното удобство, Камино може да излезе и скъпо.
Камино де Сантяго всъщност не е един път, а мрежа от маршрути, а общото между тях е крайната точка - катедралата в Сантяго де Компостела.
Официалните варианти за изминаване са поне седем, а най-популярни са Camino Frances - Френският път, Camino Portugues - Португалският път, Camino del Norte - Северният път, Camino Primitivo - Оригиналният път, и Camino Ingles - Английският път. От тях най-масов е първият - Френският път, по който поемат около 55-60 на сто от хората, които решават за изминат Камино.
В днешно време популярност придобива и преминаването на пътя на колело, макар все още над 90 на сто от хората да предпочитат да го минат пеша.
А добрата новина е, че за да са получи официален сертификат за преминаването на пътя, човек не е нужно да ходи през целия маршрут, който и от по-дългите да избере. В Сантяго де Компостела се дава документ на всеки, който може да докаже, че е изминал поне 100 км от пътя, или 200 км с колело.
Колкото и трениран, свикнал на ходене и в добра форма да е човек, едва ли може да си представи какво го очаква по Камино, особено ако реши да избере някой от по-дългите маршрути. Защото едно е да изминеш 20-30 км за един ден, а съвсем друго - всеки ден в продължение на седмици.
Френският път е около 800 км, а най-дългият е Camino Mozarabe, който започва от Алмерия в Южна Испания и е над 1300 км, Северният път през Страната на Баските е около 830 км, а Английският се смята за най-късият - 122 км. Доста популярна е последната част от Френския път - от град Сария в Галисия - 110 км.
Френският маршрут започва във френското градче Сен-Жан-Пиед-де-Порт, близо до Биариц, в Пиринеите, пресича планината и навлиза в Испания.
Дълъг е 800 км и средно се ходи за около 5 седмици - по около 20-25 км на ден. Той не е най-старият, но е най-масовият, вероятно и защото е възпят във филми като "Пътят" с Мартин Шийн и от "The Pilgrimage" на Паулу Коелю.
Той е и доста живописен, минава през поредица исторически обекти, манастири, след Пиринеите следват селцата на Навара, после лозята на Ла Риоха и платото на Кастилия. Тук е и мястото за нови приятелства, тъй като е пълно с хора, с които човек може да върви седмици наред.
По този път е и най-масовата отсечка - последната, от Сария до Сантяго де Компостела, той е и сред най-често предлаганите за групови или солови преходи от туристическите агенции.
Особено красив е Португалският път, който тръгва от Порто и следва крайбрежието на Португалия и Испания. Той е и вторият по популярност и с по-малко хълмисти участъци и изкачвания.
От Сан Себастиян в Страната на Баските тръгва Северният път и минава през една от най-зелените и живописни части на Испания.
Оригиналният - най-старият Камино, е любимият на испанците. Започва в Овиедо в Североизточна Испания и е дълъг 311 км, но се смята за особено труден, тъй като минава през планините на Астурия.
Английският път е този на британските пилигрими и започва от пристанищните градове Ферол или Коруня. Това е най-късият вариант, като този от Коруня, известен като Келтския път, дори не може за изпълни критерия за ходене от 100 км, освен ако човек не го е започнал от Ирландия.
По нито един от маршрутите, особено популярните, няма как да се загубиш - те са маркирани с характерни жълти знаци, изобразяващи мидени черупки и стрелки. Легендата сочи, че началото на традицията е от рицар, дошъл по море от Португалския път. Той е бил целият покрит в мидени черупки, които са падали по пътя и така го обозначили.
Освен това има и достатъчно хора по най-известните маршрути. Всеки, освен краткия Английски, може да бъде започнат от която и да е точка след началото си - за да се съкрати ходенето.
Дори само изборът по кой от тези маршрути да поеме човек и от коя точка не е лесен. Трябва освен това да реши и в кой сезон би искал да ходи дни и седмици наред - през лятото в Испания може да е прекалено топло, а зимата в северната част не е чак толкова мека - вероятно април-май и септември-октомври са най-подходящи.
Другата изключително трудна част е планирането на нощувките, а покрай тях и самолетните билети, особено на връщане.
Камино в най-известните си маршрути и отсечки се предлага дори и от български агенции, а може да се резервира и през испански.
Така нощувките и дори превозът на багажа са осигурени, както и карти на маршрутите. От друга страна обаче това означава фиксирани часове и дни за ходене и никаква възможност за допълнителна почивка при нужда.
Част от Камино и идеята за поклонническия път са и albergue - албергети или хостели за пилигрими. Те са по целите маршрути, обикновено директно до пътя, а в по-големите градове има табели, които водят към тях.
Евтини са - в зависимост от мястото и маршрута нощувката струва 5-12 евро. Е, срещу това те предлагат легло в обща спалня, при това обикновено са легла на два етажа и общи тоалетна и баня. Но имат и кухня, често и пералня.
Част от тях са общински и там легло може да получи само поклонник от Камино, а не всеки турист. Не е възможно да се резервират предварително и отсяда този, който стигне първи. Но дават свободата човек да се движи с по-бавно темпо, вместо да гони резервации.
В натоварен сезон обаче - например лятото, може да се препълнени и да няма места. Повечето освен това позволяват само една нощувка, освен ако не се чувстваш зле и наистина имаш нужда от повече почивка.
Има и частни хостели по пътя, те са малко по-скъпи, но по-гъвкави. Естествено, има и всевъзможни по-скъпи опции. Така че и тук изборът не е лесен - албергетите са почти задължителни, за да усетиш Камино, но не всеки може да изкара седмици в общи спални и бани, и то когато и без това е на ръба - физически и психически.
Багажът, естествено, зависи от горните фактори, както и бюджетът. Например, целият Френски маршрут през агенция - нощувки в хотели и превоз на багаж, е над 8000 лв., при това без самолетни билети и транспорт до началната точка.
Тези, които извървят поне 100 км от пътя и искат сертификат, трябва да си купят поклоннически паспорт от началната точка и да го подпечатват с марки по пътя - от местата, откъдето са минали.
Има ги в хостелите, кафенетата, църквите и забележителностите. След това със събраните "доказателства" паспортът се показва в Сантяго в Поклонническия офис - в центъра на града, на няколко минути от катедралата.
От тази година има и дигитален поклоннически паспорт, но кой би пропуснал сувенир след подобно предизвикателство?
Няма как да си подготвен за Камино преди да го започнеш. Затова съветът на миналите поне част от маршрута е да му се наслаждаваш - по най-удобния за теб начин и със собствено темпо. Защото това е целта на Пътя - пътуването, а не крайната точка.
