Този град е така забележителен, че почти целият е под опеката на ЮНЕСКО като историческо наследство.
Къщите и дворците му са толкова пищни, сякаш там са живели не просто аристократи, а истински крале. И тъй като има излаз на море, жителите на града са се радвали на охолен и разточителен живот в лукс, при който нищо не е липсвало. Не, не говорим за Венеция.
Генуа е по-малко познатото пристанищно бижу на Италия, което изглежда толкова красиво, сякаш е декор на филм.
Градът има огромния късмет да не е пострадал сериозно от двете световни войни, въпреки че крайбрежието му е с дължина от над 20 километра. Това го превръща в един от най-непокътнатите средновековни градове, който и до днес изумява с архитектурата си в стил Ар нуво.
Една от най-големите забележителности на Генуа са Дворците Роли - комплекс от аристократични имения, които са били дом на най-заможните жители - банкери, собственици на кораби, известни и изтъкнати личности на града. Именно тези дворци дават най-ясна представа какъв разкош е царял в Генуа.
Дворците Роли са приютявали и кралските особи, религиозните водачи и дипломатите, когато те са посещавали града. В тях са отсядали имена като Рубенс, който след това до края на живота си хвали както гостоприемството на Генуа, така и незабравимата му архитектура.
Сградите са общо 42, наредени във формата на кръг, за чието начало се смята площад "Корвето". Никъде другаде в Италия знатните личности не са настанявани в частни имения и само в Генуа не са отсядали в замъка, а в Дворците Роли.
Нещо повече, кметството в града още през XVI век разработва уникална схема, според която различните имения попадат в различни категории.
Точно както съвременните хотели се познават по броя звезди, който имат, така и именията в Генуа са били подредени в списъци от най-скромните до най-луксозните. Според ранга на гостите се е определяло и имението, в което те да бъдат разпределени.
Ако например пристигне високопоставен дипломат, той бива настанен в средно до много разкошно имение. За монарсите и епископите са запазени дори още по-луксозни къщи с прислуга, която изпълнява всяка прищявка.
Кметството на Генуа периодично е обновявало списъците си, за да са колкото се може по-актуални. Енио Поледжи, настоящият директор на Археологическия институт към университета на Генуа, признава, че Дворците Роли са първото нещо в града, което истински впечатлява туристите.
За "Си Ен Ен" той допълва, че мнозина смятат, че Генуа не си заслужава посещението, но щом видят именията, веднага променят мнението си. Къщите са и най-яркото доказателство за просперитета, който е изживявал градът през XVI и XVII век.
Генуа е наричан още "Града на чудесата", защото никой по онова време не е предполагал, че именно там може да се случи такъв подем.
Начало на икономическия разцвет дава договор между политика Андреа Дориа от Генуа и тогавашния император на Свещената Римска империя - Карл V. Според договора банкерите на Генуа стават един от основните източници на финанси за империята, не без съответните лихви, които са прибирали.
Непрестанният приход на пари в града променя коренно стандарта му на живот, а заемите, които Генуа отпуска, са сред най-баснословните въобще в човешката история. Както посочва Поледжи, дори и по днешните стандарти сумите, с които са работили в града, са били забележителни.
Кухнята на Генуа, създадена отново в периода XVI-XVII век, също е изобилна и разточителна.
Градът е родното място на пестото "Дженовезе", защото по склоновете около него изобилства от босилек. Пестото традиционно се е сервирало с дребна тънка паста или върху семпъл препечен хляб и чак по-късно започва да се влага в салати, други видове паста и брускети.
За истинско песто "Дженовезе" се приема само пестото, направено от босилек, расъл край Генуа и наименованието е защитено от Европейския съюз.
Други ястия, които възникват именно в Генуа, са фокачата - тънка пита, гарнирана със зехтин, подправки и, евентуално, сирене - и фаринатата, която представлява огромна палачинка, която се приготвя с брашно от нахут. Крайбрежният град е популярен и със своя орехов сос, своя версия на телешкото рагу и със своя сладък обреден хляб.
И тъй като градът има завиден излаз към морето, морските дарове са на огромна почит. Пържени калмари и аншоа, осолена треска, миди, скариди и пържени водорасли правят компания на виното и бирата.
Генуа обаче не стои закотвена в миналото и може да предложи много и на купонджиите и маниаците на тема пазаруване.
След обиколка на музеите и именията човек може да се отбие в новата част на града, където са съвременните забавления. Модерните ресторанти предлагат собствени изобретения като дегустации на сурови риби, телешко със сос от риба тон, печени токачки и други. В баровете изобилства от авторски коктейли и селектирани вина.
В Генуа няма недоволство спрямо платформи като Airbnb и всеки турист е добре дошъл да се запознае с града. Именно миксът между Ар нуво архитектурата и съвременния начин на живот поддържат града жив и динамичен, категоричен е Поледжи.
"Тук ще видите това, което Флоренция и Венеция отдавна загубиха", казва в заключение Поледжи.
