Тези острови са място за напредналите любители на Скандинавия. За съществуването им подозира малка част от света и те си остават скритото бижу за почивки най-вече на хора от северната част на Европа.
И естествено предлагат ваканции по типично скандинавски начин - тихо, сред природата, насред студения чар от дървени хижи, каменисти брегове и старомодни селца.
Но това, което прави Оландските острови още по-интересни, са историята и статутът им - те са нещо като жив пример за разумната политика на толерантност, типична за страните от този регион.
Оландските острови са архипелаг от 6500 острова, от които едва 60 са обитаеми. Намират се в Балтийско море, в южния край на Ботаническия залив - на 15 км. от брега на Финландия и на 40 км. от Швеция.
Архипелагът е част от Финландия, но официалният език е шведски. Основният град и столица - Мариехамн, е основан от руския цар Александър II, а островите са автономия и са демилитаризирани.
Населението на островите е едва около 30 000 души, огромната част от които живеят на най-големия от тях - Фаста Оланд. Това обаче не пречи на столицата Мариехамн да приема по 1,5 млн. посетители годишно - толкова популярно е това тихо и мирно място.
Но това невинаги е било съвсем така. Самото име Мариехамн означава Пристанището на Мария - в чест на съпругата на цар Александър, който създава населеното място.
Заради ключовото си местоположение в Балтийско море, архипелагът често е бил арена на стълкновения на силите в района. Швеция предава владението им на Русия през XIX век, а островите стават част от финландското княжество, което тогава също е в рамките на Руската империя.
Въпреки това населението си остава шведско, както и езикът. Когато руската монархия си отива през 1917 г., Оландите искат да се присъединят към Швеция, но остават част от новата независима държава Финландия.
Следват брожения и въпросът стига до току-що появилото се след Първата световна война Общество на народите (ОН), явявайки се и един от първите тестове пред международната организация.
ОН решава, че островите остават под територия на Финландия, но с широка автономия. Малко по-късно Оландите стават и демилитаризирана неутрална територия.
За последно там стъпват войски през Втората световна война. Днес никой от жителите на архипелага не може да бъде призоваван на редовна военна служба, а оръжия могат да носят и съхраняват единствено полицаите и ловците. Няма и бази на финландските въоръжени сили.
Оландите имат собствено правителство и парламент, както и флаг. Провеждат референдум за членство в Европейския съюз, отделен от този във Финландия. Мнозинството гласува "За" и архипелагът е част от ЕС от 1995 г.
Шведският си остава официален език на Оландите и се смята за майчин за близо 90% от населението.
Това, естествено, не е проблем за туристите извън Швеция - както и в останалата част на Скандинавия, английски говорят всички.
Местните хора наричат столицата Мариехамн най-малкия метрополис на света - заради многото кафенета, ресторанти, музеи и хотелчета. Градът обаче не прилича на такъв - той е малък, чаровен, с много зеленина и кокетни дървени къщи.
Това, което привлича посетителите обаче, е извън града. Островите са идеални за колоездене и обиколки на велосипед - те са плоски и равни, с множество мостове и фериботи, които осигуряват връзка между тях, а гледките, докато караш край морето, са великолепни.
Водата е друга основна забележителност - човек може да обикаля островите с лодка или дори с каяк, оглеждайки се за любопитни тюлени и морски орли. През зимата пък могат да се карат кънки - по езерата във вътрешността и дори в някои от заливите.
Дори разходка с ферибот към някой от по-отдалечените от острови дава възможност за страхотни гледки през лабиринта от малки каменисти острови.
И въпреки доминацията на типичните, огладени от водата каменисти брегове, Оландите имат и истински пясъчни плажове - например на остров Лила Холмен, който е много близо до столицата.
Разходките и преходите също са чудесен начин за максимално доближаване до природата и атмосферата на островите - пътеки през гори, влажни зони, езера, край брега и по хълмове - идеални за активна почивка в скандинавски стил.
През Оланд минава водният път на Свети Олав - първият в света поклоннически маршрут през архипелаг.
Той започва от катедралата в Турку, на западното крайбрежие на Финландия, минава през финския архипелаг, Оландските острови и стига до Швеция. Оттам има няколко маршрута през страната до крайната точка - Трондхайм на Атлантическото крайбрежие на Норвегия.
Частта през Оланд минава няколко десетки километри през островите, включително и най-големия, както и през редица църкви. Естествено, до Оландите се стига с ферибот, както и оттам до Швеция.
По същия път столетия наред е минавал и пощенският маршрут от Швеция към Финландия и на основния остров има и музей, посветен на начина, по който местните фермери са помагали за преноса на пощата през островите и морето.
Като място с много история, тук има доста музеи. В морския може да се разбере в по-пълна степен историята на Оландските острови - животът тук винаги е бил тясно свързан с морето, да се видят десетки модели на кораби, както и как са били строени.
Има и цял кораб-музей - Померн, който преди век е обикалял света, а на него може да се узнаят историите от дългите плавания, да се поправят платна и да се танцуват моряшки танци.
Не бива да се пропуска и храната - в ресторантите се сервират предимно местни продукти - прясна риба от морето наоколо, месо и ябълки от близките ферми и произведени на островите бира и лимонада от горски плодове.
Но най-важното тук е да не бързаш и да не търсиш невиждани забавления, а да се потопиш в пейзажа и атмосферата на островите - спокойни и омиротворяващи по скандинавски.
