Парижаните обичат да казват, че сред кореняците при тях няма случайни хора. Ако си роден във френската столица, то със сигурност идваш от семейство с пари и потекло.
Много французи харесват престижното звучене на тази градска легенда, но от нея досега е успял да се възползва само бизнесменът Бернар Арно.
Роден в заможна фамилия и завършил едни от най-престижните училища по икономика във Франция, животът за Арно се очертава като безоблачен още от люлката. Но това обещание, базирано на солидното семейно наследство, далеч не му стигало.
Бернар Арно е искал да пробие сам и някой ден да бъде обявен за най-богатия човек на планетата. А опитите му да се изкачи до тази титла са отразени в новия документален сериал, наличен в стрийминг платформата HBO Max - "Царството на мечтите".
Поредицата обръща внимание на тежките авторитети в модната индустрия и отделя солидно време на Бернар Арно - царят на шахматната модна дъска. Неговата история на успеха не е от онези трогателни приказки, в които беден човек тръгва от нищото и се превръща в президент на голяма корпорация.
Арно е тръгнал от кредитни карти без лимит, здравата бизнес система на бащината му фирма Family Construction Company и име, което лъха на старата френска буржоазия. Семейството на Арно има дълга история в търговията с недвижими имоти, но продажбата на къщи не е била сферата, която го вълнувала.
Целите на Арно и тогава, и сега са насочени към бизнеса с луксозни стоки.
През 80-те пътищата му се засичат с брандовете на висшата мода, които са в сериозна криза. На хоризонта е ново десетилетие с нови тенденции, в което класическите облекла на 50-те и 60-те се приемали с присмех.
Продажбите са плачевно ниски и много дизайнерски къщи са пред фалит, когато Арно се намесва.
Използвайки ниската пазарна стойност на модните марки по това време, бизнесменът купува с един замах Dior, Celine, Givenchy и Louis Vuitton, оглавявайки най-големия конгломерат за луксозни дрехи по това време LVMH.
Никоя от въпросните къщи обаче не го приема за спасител, защото Арно ясно демонстрира, че не се интересува от дизайн. Интересува го само мечтата да бъде изключително богат и дава да се разбере, че всеки, който стои на пътя му, ще бъде премахнат.
Заради студеното му корпоративно поведение бизнесът му дава прякора "вълкът, който носи кашмир", а дизайнерите, които работят за него, от първа ръка усещат значението на това прозвище.
В рамките на едно десетилетие под шапката на Арно колекции представят Джон Галиано, Марк Джейкъбс и Александър Маккуин. Дизайнери, заменили предшествениците си с едно щракване на пръсти, без да предполагат, че Арно е готов да се раздели с тях също толкова лесно, независимо от таланта им.
Научават го впоследствие, след като бизнесменът им възлага по 30 колекции на година, всяка от тях оригинална и всяка от тях равносилна на седмици изморителен труд и непрекъснат стрес.
Критерият за творчество през 80-те и 90-те лети в небесата. Корпорациите не са напълно доволни, медиите не са напълно доволни и дори да се появи изгряваща звезда на модната сцена с впечатляващо въображение, заглавията в пресата ще са "Беше много хубаво, но ще успее ли да надмине себе си следващия път".
Първият, който не издържа на напрежението, е Джон Галиано, бивш творчески директор на Dior. След редица злепоставящи мярката пиянски инциденти, британецът достига апогея си като се обявява за фен на Хитлер и обижда жена от еврейски произход.
Хиляди пъти след този запис Галиано се е извинявал за поведението си, посочвайки, че има проблем с наркотиците и алкохола, но Бернар Арно отказва да му даде втори шанс и да заложи бъдещето на Dior на карта.
Бизнесменът уволнява дизайнера, без да му се обади, и макар че в първите години след инцидента Джон Галиано да казваше, че не е обиден на марката, наскоро заяви, че ще ги съди заради отношението на Арно към него.
Александър Маккуин, от друга страна, не чака да се пречупи, за да скъса договора си с Givenchy и да се дистанцира от френския си шеф. Той се измъква на пръсти след сделка с Том Форд и Доминико де Соле, стоящи по това време начело на Gucci Groupe, и да основен своя собствена модни линия.
Отнемането на Маккуин под носа на LVMH е нож в гърба на Бернар Арно по две причини. От една страна, след уволнението на Галиано, Маккуин е носещата стена на неговата компания, а от друга - фактът, че точно Gucci Groupe предразполагат раздялата им, сипва още сол в раната.
Арно и Gucci имат стари сметки за уреждане още от годините, когато италианската марка за малко не фалира след скандала с убийството на Маурицио Гучи. Тогава Арно е имал възможността да приложи коронния си номер - да купи емблематична модна марка на безценица и да я възкреси, но той е пропуснал шанса.
Бизнесменът е сметнал, че придобиването на Gucci след латино драмата, която спретват фамилия Гучи, е като да купиш Титаник, минути преди да се удари в айсберга.
Това, което Арно е пропуснал, е скритият талант на Том Форд, чийто колекции изправят бранда отново на крака. Няколко ревюта по-късно Gucci отново става апетитна хапка за инвеститорите и Бернар Арно се опитва да поправи грешката си.
Том Форд и мениджърът на италианската марка Доменико де Соле обаче не са склонни да го посрещнат с отворени обятия.
Когато Арно започва да купува акции от Gucci и постепенно да си павира пътя до борда на директорите в компанията, Де Соле продава малки дялове от фирмата на служителите си, така че да манипулира размера на дивидентите на френския бизнесмен.
Участието на Бернар Арно в Gucci така и не му позволява да има глас и да придобие компанията, а в същото време Том Форд и Доменико де Соле успяват да привлекат Франсоа Пино като инвеститор, с което напълно да стопят надеждите на Арно за дял в модния бранд.
Но и без Gucci в регистъра на силните си инвестиции, Бернар Арно успява да изпълни отчасти най-голямата си мечта - през 2021 г. е обявен за вторият най-богат европеец, задминавайки Джеф Безос.
Със състояние от 95 милиарда долара и амбиции някой ден да стои начело на класацията във Forbes с най-богатите хора на планетата, парите продължават да са основата мишена пред погледа на Арно. И тази цел е третирана като съществен компонент не само в неговата биография, но в историята на модата.
Както казва един от интервюираните в документния сериал на "Царството на мечтите" - "Само хората, които добре познават парите, могат да кажат, че познават модната индустрия".
Това е поле, което поваля хората, повярвали, че талантът им е достатъчен. А когато те паднат заради разбитите си илюзии и от тях е останало само авторитетното им име, Бернар Арно ще е зад ъгъла и ще чака да ги купи на безценица.
