Котката

Жените обичат да се сравняват с котки. Къде е истината, а къде голите претенции, е трудно да се обобщи - трябва във всеки конкретен случай да се разглежда съответствието на избрания образ. Можеш да бъдеш грациозна и изящна, а може и просто да дереш тапетите в коридора - всеки каквото умее.

Аналогиите между котката и жената са такава баналност, че не е далеч от нея до пошлостта. И доколкото харесвам и котките, и жените, сега се замислих - какво всъщност наистина е подобно между тези същества? Ако пропуснем очевидните клишета, ето някои сходства, които съм забелязал от моята, мъжка гледна точка:

На котките, както и на жените, винаги ту са се молили, ту са ги наричали вещици.

И с едната, и с другата е приятно да спиш.

Когато в къщата ти живее котка, никога не можеш да бъдеш уверен какво я задържа там - твоето присъствие или уютният дом.

Само жената и котката могат да съчетават врънкане и достойнство.

Когато котката се отърква в ръцете ти, струва ти се, че тя те обича, а всъщност тя просто те маркира! А може би все пак обича. А може би маркира. Каква разлика има всъщност!

Характерът на котката, както и на жената, често зависи от цвета на косменото покритие.

И едната, и другата може в изблик на яд да я наречеш "твар".

Котката прекарва целия си живот на границата между предпазливостта и любопитството.

Когато при теб живее котка, никога не знаеш дали тя живее с теб, или ти с нея.

Независимо, че има мозък, котката се ръководи в живота си от настроенията си.

Характерът на жената, както и на котката, няма как да го промениш. Но дори и да не си подхождате, ако добре храниш котката и се грижиш за нея, тя може цял живот снизходително да те търпи. Вярно, няколко пъти в годината бягайки на улицата и връщайки се уморена, доволна и удивително ласкава.

Без котка вкъщи е по-спокойно, но пък нещо не ти достига.

Котката си излизва козината дори когато е ясно, че никъде няма да ходи. Не че винаги е готова да побегне при друг, но знае ли човек...

Котката винаги очаква нещо от теб. А ти очакваш от нея просто да я има.

Тагове: жена, живот, котка
#1 паяка 27.11.2012 в 15:31:30

#2 паяка 27.11.2012 в 16:37:57

http://www.youtube.com/watch?v=o6NNk1NTBpo&feature=related

#5 паяка 27.11.2012 в 17:00:37

Бичи, не съм го гледала.

#6 паяка 27.11.2012 в 17:02:39

Фата, ако имаше котка, щеше да ти хареса /статията/.

#7 паяка 27.11.2012 в 17:14:01

Фата сложих ти плюс, щото ми стана приятно от писанието ти, което не касаеше котките, а хората тук.

#9 MacAllister 27.11.2012 в 18:41:14

Хм, доста вярно, но пък и като ги опознаеш по-добре почваш да ги разбираш - същества движени от някаква вътрешна краста (да съчетая неща от статията и коментарите) - умни са, но толкова са склонни да се инатят след някое дребно хрумване, че забравят реалността. А за звуците е вярно, но са много тихи при уличните например, домашните се научават да мърморят повече, един от сегашните ми котаци счита, че трябва да държи всички в течение и на най-малката промяна в настроенията си. Ако щете вярвайте, но до там го е докарал, че по вариациите на мърморенето му мога да разбера сега ще спре ли ще се почеши ли, наляво ли ще кривне, надясно ли. Известно време се дразнех от непрестанното мрънкане, но вече свикнах - нещо като фон.

#10 koya sam? 27.11.2012 в 18:52:45

Аз пък обичам котки. Имала съм като дете и по-късно, и то не една. Не е вярно, че не те обичат. Те имат навика да се привързват към един от семейството. Имаше една, която все ходеше подир мен. Усещаше когато ми е тъжно и идваше да се погали и ме оближе. Накрая, като умря ми беше много мъчно за нея и я погребах като човек. А който е писал тези изводи в статията, никак не разбира от котки

#12 паяка 28.11.2012 в 11:09:25

В момента имаме в къщи две котички. От както се помня около мен се мотаят котки. Много ги обичам. Преди две години едно от най-обичливите ни котета го сгази кола, много ми беше мъчно и двете ми деца ми подариха по една котка. Страхотни животинки са. Много различни по характер една от друга. Много дисциплинирани и обичливи. Едната е достолепна и владееща се като кралица. Нищо не е в състояние да я извади от равновесие. Контролира ситуацията във всеки момент. Другата е толкова гушкава, че ми отмаляват ръцете от нея. Щом ме види, че нищо не държа в ръце, се покатерва в мен и си я носа и държа в скута си с часове. Неотдавна си говорехме колко много обичам котките , т.е. най-много,... след това-халва...а големият ми син се обърна към малкия и му вика: " Значи ние трябва да се борим някъде за третото место."

#16 panopsihikum 28.11.2012 в 14:47:47

Каква тъпня, Боже! Авторът сигурно котка е виждал само в Том и Джери...Аз имам коткИ, знам, че това са глупости...виж, Simon's Cat и Felidae на Акиф Пиринчи ...това наистина е дело на хора, познаващи котките.

#17 Стако 28.11.2012 в 15:24:50

Интересна статия за четене, но отвъд това - не знам самите факти колко са истина, всеки може да прецени сам според своята котка или жена, предполагам.

#20 еднажена 28.11.2012 в 18:53:20

Като стана въпрос за филми , се сещам за "Хачико" с Ричард Гиър .Ето и част от рецензията: "Лентата е за приятелството между един човек и неговото куче, неразделни до края на дните си. Филмът е по истинска история, разиграла се през 1924 г. в Токио. Японски професор си взема куче от най-чистата японска порода - хачико, и то го посреща вечер на гарата, когато той се прибира от работа. Кучето продължава да се връща там всеки ден 10 години след смъртта на стопанина си. В Япония кучето се превръща в символ на лоялност, а пред същата гара е издигнат паметник на верния приятел на човека." Не смятам, че котките са способни на подобна любов . Имали сме 2 -3 котки през годините , но не съм очарована. Сравнявайки ги с кучето ми ( което на моменти буквално предугажда какво искам да му кажа ) или не разбират нищо или така им изнася Плюс това са подмолни , зловещи и гледат лошо

#22 еднажена 28.11.2012 в 21:07:33

Бичкия , О, повярвай ми , избира.Имали сме 3 породи кучета - немската овчарка предпочете баща ми , колито - пак него , а пинчерът - мен И така , вече 12 години - да ми е жив и здрав! По - гальовен от котка , по - вироглав от магаре и по - лаком от прасе ...далеч по - интуитивен от пепелянка и по- грациозен , и достолепен от лъв! Абе , моето си е най Котешкият вид е известен със своя егоизъм и непукизъм. Ако ти се присламчва , обикновено има користна причина! За всичко си има хора и животни , съответно. Аз не харесвам котките и по други причини.Една от тях е , в контекста на статията , че съм ревнувала от котка първото си гадже , не от жена , но това са си мои дертове! Обожавам гледката на вълк , ръмжащ с набърчена муцунка , също така. Дразни ме мяучкането и драскането. Казала маймуната и си облизала г...за.

#23 еднажена 28.11.2012 в 21:36:46

Една приятелка има три котки - мъжка , женска ( кастрирани ) и едно малко мъжко , за сега - полуживо.Много е жалостива и сме пълна трагикомедия - тя се грижи , лекува , утешава малкото , а пък аз (в последствие) нея. Та...тя казваше , че мъжкият , който е голям тумрук , що се касае до външни хора, никога няма да ми обърне внимание - да дойде да се гали или мърка в скута ми. Е , не позна .Сега , когато й ходя на гости , ме почва още от вратата , абсолютно пренебрегвайки стопанката си .Нещо , което никое куче не би направило .То се доверява на стопанина си , не защото е длъжно , просто прави разлика между човешките характери и избира , този който би му подхождал повече.Завинаги. Не става въпрос за йерархия.Пък и нали знаеш - винаги отстъпва по- умният!

#24 паяка 30.11.2012 в 15:27:36

http://www.youtube.com/watch?v=ctJJrBw7e-c

Новините

Най-четените