Жените обичат да се сравняват с котки. Къде е истината, а къде голите претенции, е трудно да се обобщи - трябва във всеки конкретен случай да се разглежда съответствието на избрания образ. Можеш да бъдеш грациозна и изящна, а може и просто да дереш тапетите в коридора - всеки каквото умее.
Аналогиите между котката и жената са такава баналност, че не е далеч от нея до пошлостта. И доколкото харесвам и котките, и жените, сега се замислих - какво всъщност наистина е подобно между тези същества? Ако пропуснем очевидните клишета, ето някои сходства, които съм забелязал от моята, мъжка гледна точка:
На котките, както и на жените, винаги ту са се молили, ту са ги наричали вещици.
И с едната, и с другата е приятно да спиш.
Когато в къщата ти живее котка, никога не можеш да бъдеш уверен какво я задържа там - твоето присъствие или уютният дом.
Само жената и котката могат да съчетават врънкане и достойнство.
Когато котката се отърква в ръцете ти, струва ти се, че тя те обича, а всъщност тя просто те маркира! А може би все пак обича. А може би маркира. Каква разлика има всъщност!
Характерът на котката, както и на жената, често зависи от цвета на косменото покритие.
И едната, и другата може в изблик на яд да я наречеш "твар".
Котката прекарва целия си живот на границата между предпазливостта и любопитството.
Когато при теб живее котка, никога не знаеш дали тя живее с теб, или ти с нея.
Независимо, че има мозък, котката се ръководи в живота си от настроенията си.
Характерът на жената, както и на котката, няма как да го промениш. Но дори и да не си подхождате, ако добре храниш котката и се грижиш за нея, тя може цял живот снизходително да те търпи. Вярно, няколко пъти в годината бягайки на улицата и връщайки се уморена, доволна и удивително ласкава.
Без котка вкъщи е по-спокойно, но пък нещо не ти достига.
Котката си излизва козината дори когато е ясно, че никъде няма да ходи. Не че винаги е готова да побегне при друг, но знае ли човек...
Котката винаги очаква нещо от теб. А ти очакваш от нея просто да я има.
