"Знам от опит, че няколко бръчки могат да ти помoгнат да изиграеш ролята си по-добре", казва Джулия Робъртс, докато стои спокойно в стаята си в хотел St. Regis в Рим, отговаряйки на въпросите на шумните италиански репортери.
С нежната си усмивка, свободно пуснатата си тъмна коса, кежуъл туниката и черния клин, Джулия Робъртс е въплъщение на скромността. Всички, които са се опасявали, че ще се изправят с микрофоните си пред надменна и дистанцирана жена, каквато се очаква да бъде Джулия от позицията си на безспорна световна знаменитост, незабавно променят мнението си и се отпускат да задават дори неудобни въпроси, свързани с възрастта.
Актрисата е приятелски настроена през цялото време, изключително контактна, говори с висок ясен глас без да използва предварително подготвени заготовки за отговорите си. А думите й са придружени с толкова много жестове, че дори успява да събори чаша с кафе от масичката до себе си, която се пръсва на стотици парчета...
Джулия Робъртс е в Рим, за да презентира последния си филм: романтичната комедия "Яж, моли се и обичай" по едно именния роман на Елизабет Гилбърт с режисьор Раян Мърфи (създател на "Клъцни/Срежи") и с участието на Хавиер Бардем и Ричард Дженкинс.
В романа си Елизабет Гилбърт разказва собствената си история на жена, която след мъчителния си развод и бурна любовна връзка, е съсипана и объркана, но и свободна - както никога преди.
За всичко това и за важните хора в собствения си живот Джулия Робъртс говори прес италианските репортери:
Кои черти от героинята си искахте да изразите най-силно на екрана?
Прочетох книгата на Елизабет Гилбърт веднага, щом излезе, и ми хареса много. Така че, когато години по-късно видях сценария, бях убедена, че това е роля за мен. Разбирам прекрасно желанието на главната героиня да напусне света, който познава, и да замине някъде, за да разбере каква е или каква иска да бъде.
Това е нещо, което всеки, който гледа филма, ще усети. Освен това има и друга прични за очарованието на филма - той е заснет реално на посочените в книгата места - Италия, Индия и Бали. Това се случва все по-рядко в киното.
Преживявала ли сте в реалния живот криза, подобна на тази, която кара героинята ви да замине?
Не - работата ми ми позволява да се запознавам с много различни хора, да бъда на нови места, които иначе никога не бих видяла. При мен е обратното - не искам да пътувам, за да намеря себе си. Искам да си стоя у дома.
Ясно е обаче, че всички ние имаме такива мигове в живота си, в които поставяме сами себе си под въпрос: например, когато завършим училище, или когато навършваме 30 години... Моменти, в които се питаме удовлетворени ли сме от живота си или не...
Как си спомняте своята "ваканция" в Рим по време на снимките на филма?
Вече съм снимала в Рим "Бандата на Оушън" (Ocean's Twelve) и "Двуличие" (Duplicity). Италия ме разглезва... Връщането ми тук винаги е вълнуващо, защото винаги има нови аскпекти, които откривам в Рим. Няма я тази почти маниакална несигурност, която изпитваш, когато отиваш на ново място.
Снимали сте също и в Неапол?
Да, но пътуването дотам е по-кратката част от историята. Имах достатъчно време, за да се натъпча с пица: докато изям седем и трябваше да заминем... Разбира се, в Италия качих няколко килограма, но за щастие веднага след това отидохме в Индия, където скрих това под широки и удобни дрехи, така че няма да го забележите на екрана... Но наистина - да устоя на италианската паста и пица беше невъзможно...
Много италиански зрители смятат, че представянето на страната е стереотипизирано...
Давам си сметка за това. Но всичко, което показва филмът, е направено с чувство за хумор и много обич. По принцип вярвам, че американците гледат на Италия като на една древна култура, общество, което е запазило важни ценности като семейството - и това понякога в нашите очи я прави да изглежда като страна, останала в миналото...
Вярна ли е информацията във вестниците по целия свят, че след снимките и вие сте започнала да изповядвате хиндуизъм?
Моите думи за хиндуизма просто се перифразират и се вадят от контекста. Така че е по-добре да не говорим за това, за да не бъда интерпретирана неправилно.
За готвенето обаче, което е друг важен аспект във филма, бих говорила цял ден: кухнята се превърна най-важното място в дома ми и точно там завършват най-прекрасните вечери с приятелите ми, които ми гостуват.
Филмът е изпълнен с много духовни търсения и обикновени срещи - кои от хората в живота ви са изиграли най-съществено значение в личен и професионален аспект?
Мога да кажа, че мъжът ми е този, който е променил живота ми - фантастичен човек. Той направи любовта най-важното нещо за мен.
А на професионално ниво - мисля, че имах късмет да работя с режисьори като Гари Маршал (който режисира "Хубава жена"), което даде голяма тласък на кариерата ми. Друг такъв режисьор е Стивън Содърбърг, с който имаме много близки творчески отношения, както и Майк Никълс, с когото се чуваме всеки ден и винаги мога да се посъветвам с него.
Вие, подобно на много свои колежки, оплаквате ли се от липсата на интересни роли за актриси над 40 години?
Не знам, аз съм голяма късметлийка, мога да работя, когато искам. Но когато се замисля за актрисите, които са оставили дълбоки емоции в публиката, ми хрумват имената като Мерил Стрийп, Анет Бенинг, Франсис Макдорманд: всички те са истински актриси, с вътрешен живот.
И освен това не си спомням нито една великолепна роля на 20-годишна актриса... Няма нищо страшно от няколко бръчки в повече - помагат ти да изразиш по-добре ролята си, освен че имаш и повече опит. Вярно е, че това с 40-годишните е често срещан капан... Но аз не съм попадала в него.
