Във всяко едно семейство има търкания. При някои са повече, при други - по-малко. Проблем е, когато семейството е известно и конфликтите станат публични за милиони хора. Тогава вече не можеш просто да се извиниш. Трябва да го направиш по подходящ начин, така че всички да разберат.
Както прави актьорът Ерик Робъртс в своята автобиография Runaway Train: Or the Story of My Life So Far, където се извинява на своята сестра Джулия Робъртс за някои доста хапливи коментари през годините.
"Едно от нещата, за които бих искал да се извиня в тази книга, е, че публично казах неведнъж, че ако не бях аз, нямаше да има Джулия Робъртс", пише той в мемоарите си.
"Не само че е жалко, но е невярно и глупаво. Надявам се, че Джули ще приеме това публично извинение. Беше глупаво да го кажа. Гордеех се с нея, но гордостта беше обърната наопаки, в моя собствена полза", допълва актьорът. По-нататък отбелязва, че сестра му лесно би могла да постигне успехите си и без неговата намеса, тъй като "тя е много целеустремена жена" и "със сигурност някой е щял да забележи таланта ѝ".
В случая 68-годишният актьор има предвид негов коментар в интервю във Vanity Fair от 2018 г. Тогава той казва, че има основна заслуга за развитието на кариерите на сестра си Джулия и дъщеря си - Ема Робъртс, която познаваме от сериала "Зловеща американска история".
Пред Vanity Fair той твърди, че е помогнал на звездата от "Хубава жена" да подпише първия си договор с агент, тъй като по онова време вече е имал успехи и влияние като актьор.
"Горд съм, че всички знаят, че бях първи с голям пробив и то с доста голяма преднина. Бях първият, който получи номинации за "Златен глобус" и "Оскар" и се гордея с това", заявява тогава Ерик.
Ерик, Джулия (56) и тяхната сестра Лиза (58) са родени в семейството на родители актьори от Атланта, Джорджия. През 1971 г. майка им и баща им се развеждат, като Джулия и Лиза заживяват с втори баща, докато Ерик остава при биологичния им.
Когато е на 17 години се премества в Ню Йорк, за да гони актьорска кариера. Постига успех още с дебюта си в King of the Gypsies от 1978 г. Там е номиниран за "Златен глобус", а пет години по-късно има и втора номинация за участието си в Star 80. През 1985 г. е номиниран и за "Оскар" за поддържаща роля във "Влакът беглец" с Джон Войт.
От друга страна по-младата му сестра Джулия има доста повече отличия. Големият ѝ пробив е в "Мистична пица" от 1988 г., последван от "Стоманени магнолии" и "Хубава жена", за които получава номинации за "Оскар".
Печели най-престижната награда в киното за главната си роля в "Ерин Брокович" и добавя още една номинация за "У дома през август".
Въпреки извинението, Ерик Робъртс все пак и до днес вярва, че е имал голяма заслуга за успехите ѝ.
"Роден съм, за да бъда актьор", пише той в книгата си."Преместих се в Ню Йорк, когато дори не бях достатъчно възрастен, за да пия бира. Ако Джули беше останала в Атланта, вероятно щеше да се омъжи за богат пич и да живее по съвсем различен начин. Откъснах се от баща ни, преместих се в Ню Йорк и мога да си припиша заслугата за това, че казах на сестрите си: "Елате насам, тук е добре"."
Той смята, че Джулия е видяла неговия успех и стандарта на живот, който си осигурява, за да вземе решение и тя да влезе в киното.
По думите му Джулия и Лиза се преместили в неговия апартамент в Ню Йорк, но скоро се изнасят заради проблемите на Ерик с алкохола и наркотиците. Твърди, че в продължение на една година е плащал наем за новото им жилище.
"Имах нужда от уединение, защото бях скапан човек, който искаше да върши скапани неща. Все пак имах достатъчно разум да се погрижа за сестрите си, да ги измъкна от апартамента ми и да ги държа далеч от опасност", обяснява още Робъртс.
