Беше някъде преди около 25 години. Grandmaster Flash и Sugarhill Gang бяха проправили пътека дори в социалистическа България. Учащата ни и работническа младеж вече дъвчеше понятия като рап, графити, брейк денс и професионалното спортно чудо NBA.
Манията по "Лейкърс" и Rock Steady Crew вкара в тогавашните дечурлига парадирания "здрав дух в здраво тяло" - без каквито и да е програми, лозунги и партийни повели.
И точно тогава по родните ширини се довлече едно парче, което обедини нещата и се превърна в своеобразен химн на онези времена. Каквото и да си говорим, името на Къртис Блоу нашумя по българските дискотеки именно с хита "Basketball". Да, вярно, че със закъснение, защото този речитативен пионер и екс-DJ имаше на сметката си вече 5 албума и поне още толкова емблематични рап хита в Америка.
Няколко години по-късно той щеше да се оттегли от сцената, за да даде път на по-младите. Които, оказва се, всичките са се учили от него.
Но кой да предположи през 85-та, че името на Къртис Блоу ще се превърне в легенда и ще бележи цяла една носталгична епоха в историята на хип-хоп културата?
Логично бе в началото на разговора ни, около час след като се беше раздал пред феновете си в "София Лайв Клуб", да го попитам той лично има ли носталгия към 80-те?
"О, да, разбира се! Това беше моето време! Липсват ми онези години, но аз имам носталгия и към 70-те, дори и към 60-те години на 20-ти век!"
А защо в края на 80-те спря да издава нови олд-скуул хип-хоп албуми?
"Знаеш ли, аз съм много вярващ човек! Винаги съм смятал, че това, което правехме в началото, трябва да учи хората на добро. Когато се появиха новите течения и рапът еволюира в гангстерска култура с всичките му там цинизми и брутални рими, аз видях, че моята мисия на този фронт е изтекла и се посветих на записването на ортодоксална музика."
Точно в този момент на върха на езика ми беше да започна да му обяснявам, че и аз като него преди 15-тина години официално се отказах от DJ-ството в момента, в който се появи чалгата, но... реших да не развалям това парченце не-реалност, което се случваше на живо.
***
Когато преди около месец лицевата книга "Фейсбук" любезно ме информира, че част от юношеството ми ще гастролира в София, почти направих задно салто със стол. Не отричам, че така бих реагирал на всяко име, белязало музикално славната декада на 80-те, но Къртис Блоу в съчетание с любимия ми "София Лайв Клуб" вече си беше десерт-изненада.
Знаех, че този уникален лайв няма да събере много хора. Там ще са само и единствено мега-ценители и последователи. Точно така и се оказа, което пък от своя страна създаде една хипер позитивна атмосфера.
За БГ-съпорта няма какво толкова да се говори. Всеки даде каквото можа на максимум. Над всички бяха култовите Рап Нация (макар и в непълен състав). След десетина години кротуване, така се бяха нахъсали, че събаряха стени. Иначе имаше от всичко... железни олд-скуул DJ-еи, добър бийтбокс, приличен брейк денс, позаякнал Мишо Шамара и изцяло черноморска рап-вълна.
"Тук съм благодарение на момчетата от Рап Нация и най-вече на моя голям приятел Геро, който днес има и рожден ден! В България съм за трети път и със сигурност ще дойда пак!", закани се Къртис Блоу след шоуто.
***
Къртис Блоу посети София като част от европейското си турне "Kurtis Blow - 30 Years Anniversary Of The Breaks".
Около 70-минутният му сет е направен доста оригинално. Между десетината му авторски топ хита е вкаран близо 40-минутен микс, илюстриращ историята на олд-скуул рапа до началото на 90-те. Там са класики на Grandmaster Flash, Whodini, Run-D.M.C., Sugarhill Gang, Naughty By Nature... та чак до "Jump Around" на House Of Pain. Миксът е смесен на обикновено CD и се пуска от по-малкия му син DJ Марк Антъни, а заедно с баща си зад микрофоните е и вторият син на звездата - Къртис Блоу Джуниър.
Става дума за чисто дискотечно блек мюзик парти, по време на което Къртис само подсилва вокалите на оригиналните изпълнители, а в инструменталните семпли ръчка агитката с до болка познатите "Пляскайте с ръце" и „Кажете Ооооооо!". Изпитана формула, но когато я прави легенда, прегърната с феновете си на дансинга, атмосферата е зверска.
***
Ти си легенда! Твоето име се споменава в песни на They Might Be Giants, Tom Tom Club, Айс Кюб, Faithless и дори Тупак! Това ласкае ли те?
"Оооо, разбира се, че ме ласкае! Благодарен съм на всички тези хора за респекта към мен и творчеството ми!"
Кое от тези цитирания на името ти най-много те е развълнувало?
"Ами, определено на покойния Тупак Шакур. Когато разбрах, че е споменал моето име в свое парче, реших да му благодаря лично. Точно по това време бях в същия град, в който той снимаше филм. Отидох на снимачната площадка, но за съжаление Тупак вече си беше тръгнал. Малко по-късно го намерих в един клуб и му стиснах ръката."
За колко ли още такива мигове от богатия му на събития живот бих могъл да го попитам, ако имах повече време...
***
Видимо уморен (и леко настинал), Къртис Блоу супер любезно и търпеливо се снима и подписа автографи на абсолютно всички свои фенове, който пожелаха това. Доказана формула, когато става дума за звезда от старата школа.
В гримьорната го виждам вече на нормална светлина. Буквално не е мръднал за последния четвърт век, поне сравнен с визията му от видео-клипа на "Basketball". Впечатлен е, че съм бил DJ през 80-те и съм въртял негови парчета. За финал го питам, кои са изпълнителите, които са го вдъхновявали - извън неговия стил обаче:
"Ооооо, определено Джеймс Браун! Той е най-великият! Много харесвам и Принс, но Джеймс Браун е моят най-голям идол на всички времена!"
***
След като съм изкарал три безсънни нощи подред, малко преди зазоряване стискам ръката на Къртис Блоу за последно, пожелавам успехи на Геро и Марти Джи и ловя първото изпречило ми се такси. Шофьорът ме пита да пусне ли музика, отговарям му нахилен: "Ако не е Джеймс Браун... забрави!"...
Чувствам, че определено съм качил поредния левъл в играта "Доволен"!
