Дали кризата кара жените да се събличат

"Никога не съм виждала трезвена танцьорка", казва пред "Гардиън" бившата стриптийзьорка Дженифър Хаяши Данс и добавя: "В най-лошите случаи изпивах бутилка вино преди работа, половин бутилка, докато се подготвя, и после пиех постоянно по време смяната си. Как по друг начин мога да отида при непознат и да го попитам дали иска да си сваля дрехите?"

Данс, която е танцувала гола на пилон и в скута на мъже две години, е издала книга, с която иска да свали лустрото на почтени места на стриптийз клубовете. Имиджът им се поддържа от няколко фактора - посещението на известни хора, увеличаването на броя на жените клиенти и превръщането на Pole-dancing-ът в неизменна част от попкултурата, след като редица попзвезди като Риана, Бритни Спиърс и Майли Сайръс включват в концертите си изяви на пилон.

Възходът на стриптийз клубовете в момента изглежда неудържим, коментира "Гардиън". Броят им във Великобритания се е удвоил от 2004 г. с 300, като това е свързано най-вече с безпроблемното лицензиране на такива обекти, което прави трудно за местните хора да спрат отварянето на нови и нови.

Д-р Кейт Харди от университета в Лийдс пък казва, че тяхното разпространение и жизнеспособност са възможни най-вече защото танцьорките си "плащат", за да работят там чрез комисиони от парите, които получават. Освен това според нейно проучване сред 300 стриптийзьорки, 1/3 от тях са студентки (включително учещи магистратура и докторантура).

Според нея увеличението на таксите за обучение в университетите във Великобритания "несъмнено ще означава, че все повече жени ще се занимават със стриптийз, тъй като младежката безработица при жените е твърде висока и намирането на алтернативни работни места става все по-трудно". (Младежката безработица като цяло е сериозен проблем на цялата европейска общност - средната е 35.7% за ЕС, за България е малко над 20%. Бел.р.)

От април тази година обаче се води битка тези клубове да се класифицират като "места за секс развлечения" и това да залегне в ново законодателство. Според 11 местни управи, баровете за сексзабавления са недопустими, а други са приложили рестрикции за ограничаване на бройката им. Така че те ще изискат от собствениците да кандидатстват за нови лицензи, които е малко вероятно да им бъдат издадени - и това ще доведе до закриването им.

На фона на тази строга политика 27-годишната Данс държи да се разбере какво наистина се случва зад вратите на тези заведения с книгата си, в която събира истории и на други стриптийзьорки. Подчертава, че не призовава за забрана на стриптийз клубовете, защото това не би било предизвикателство към сексистката култура, която им позволява да процъфтяват. Но иска да се разсеят някои романтични митове, създадени около професията стриптийзьорка.

"В повечето случаи хората си мислят, че това е очарователно - мъжете се гонят с голи до кръста момичета наоколо като в поредицата Carry On. Вместо това обаче между момичетата има безмилостна конкуренция, което ги кара да правят унизителни неща - от мастурбиране заради клиентите или пренебрегване на правилата за недокосване. Други пък разказват как охранителите или мениджърите си затварят очите, когато клиентите опипват, обиждат или дори заплашват момичетата". Една от главите тя посвещава на разкази за това как агресивни мъже предлагат на момичетата групов секс.

Самата Данс започва да танцува на 20 години и оправдава решението си с това, че в стремежа си да се запише в университет, вижда в стриптийза лесен начин да изкара пари. "Първоначално започнах да танцувам гола само до кръста. Бяха просто едни прашки, но беше важно за мен, защото това означаваше, че не съм напълно гола", казва тя.

Наивно вярвала, че ще бъде забавно, обаятелно и ще бъде в състояние да избира и контролира  клиентите. "Понякога толкова ме отблъскваха, защото бяха или пияни или много възрастни. Ако беше някой над 45-годишен се питах: "Може би има дъщеря?" Но не можех да ги съдя, защото все още танцувах за тях..."

Казва, че се е оказало изключително вредно за псхиката й, тъй като става въпрос за това докъде можеш да стигнеш за пари. "Стриптийзът е като пагубна връзка, която те води надолу - моралът ти започва да се износва, самочувствието ти също. Уверената ти връзка с тялото ти се разпада - разпространената идея, че танцуващите в скута стриптийзьорки чувстват някаква власт над мъжа или се усещат много красиви, е пълна глупост. В общия случай става дума повече за обиди".

Почти половината от танцьорките в Лийдс признават, че често са били подложени на вербален тормоз и нежелано докосване. "Коментират тялото ти, целулита със сигурност, както и гениталиите ти, казвайки, "че са големи". Когато клиентите отговарят на предложението ти да им танцуваш скута и ти отказват, те могат да направят списък с причините защо", разказва още Данс и допълва, че често е чувала от клиент фразата: "Не, циците ти не са достатъчно големи..." След девет месеца по клубовете, тя се подлага на операция за уголемяване на гърдите.

Трябва да прави печалба над 80-те паунда комисиона, които плаща. "Но когато парите намаляха и следователно стандартът ми, отидох в друг клуб, където трябваше да съм напълно гола. Първият път, когато свалих бикините си, усетих как душата ми пада в краката ми."

"Най-накрая реших, че поставянето ми в тази унизителна ситуация е подценяване на приноса, който бих могла да имам към живота. Но като реших да напиша книга осъзнах, че не мога да представя нещата така, както докато танцувах. И реших да говоря само с хора, които все още работят".

Данс се надява книгата й да убеди другите, че тази индустрия е вредна както за мъжете, така и за жените. "Има нещо мнoгo неприятно и небалансирано в напълно облечен мъж, който плаща за това жена да се съблича гола..."