Започва се отново. След най-горещото лято, регистрирано досега, през 2018 г. с неговите горещи вълни, суша и тежки горски пожари, поредно "най-горещо лято в историята" е налице в големи части от Европа, този път със сахарски въздух и дори още по-високи температури.
Почти половината континент, от Португалия до Полша, беше връхлетян от гореща вълна в последните дни, която е изключително необичайна за това време на годината. В Мадрид бяха регистрирани температури от 40 градуса в края на юни, като един испански ТВ метеоролог писа в Twitter "Адът настъпва" точно преди идването на горещата вълна.
Швейцарският град Сион регистрира 37 градуса в последната неделя на юни, най-високата температура, отчитана някога през юни в страната. В Чехия, температурите достигнаха 38.9 градуса, също юнски рекорд за страната.
Във Франция някои региони отчетоха температури над 45 градуса, а училищата отложиха годишните изпити. В Париж, много паркове и открити басейни останаха отворени и през нощта, така че хората да могат да излязат от горещите си апартаменти. Горещата вълна напомня за сходно горещо лято от 2003 г., когато близо 15 000 души из държавите на континента намериха смъртта си в жегите.
"Вече е екстремно"
Светът скоро ще разбере доколко сегашните температури могат да се дължат на климатични промени в резултат на действията на хората. Германският физик Фридерике Ото в Оксфордския университет в момента провежда изследване върху климата в Тулуза и как той се изменя. По нейни думи, този юни е бил "доста екстремен."
Ото и нейният екип вече са провели подобни проучвания в седем северноевропейски града, преживели необичайно горещото лято миналата година. Резултатите показват, че в зависимост от географското местоположение, климатичните промени са увеличили вероятността от подобни горещи вълни с между 2 и 10 пъти.
В свят без климатични промени, Утрехт в Холандия би очаквал температури като тези сега само веднъж на 20 години. Сега обаче те ще се случват на всеки 5 години. Същото може да се каже за много други градове от централна и западна Европа.
След първия понеделник на юли европейската гореща вълна започна да се оттегля до по-нормални температури. Неясно обаче е как ще се развие остатъкът от лятото.
Частната американска метеорологична услуга Accuweather предрича поредица от особено дълги горещи вълни в Европа през юли и август - над 38 градуса в Германия, Белгия и Полша, над 40 градуса в южна Франция, и над 43 градуса в части от Испания и Португалия.
Тежка суша като тази миналата година също не е изключена, предрекоха метеоролози на компанията в края на май. Те предупредиха и за необичайно високата опасност от горски пожари, особено в Португалия и региона на Алпите.
На фона на това на Балканите има повишен риск от гръмотевични бури, вероятно дори торнадота и наводнения. Източна Европа и Скандинавия според компанията като цяло ще бъдат пощадени от екстремните климатични феномени.
Много метеоролози обаче обикновено не приемат сериозно подобни дългосрочни прогнози. Уважавани представители на бранша правят прогнози за не повече от следващите пет дни. Отвъд този предел, те дават само краткосрочни предположения за общите тенденции.
Една от най-горещите години в историята
Въпреки че подробностите за прогнозата за лятото на 2019 г. в Европа се възприемат със сериозни съмнения, глобалната ситуация може да бъде прогнозирана доста точно. 2019-а отново ще се нареди сред най-горещите от началото на регистрирането на температурните нива.
Гореща вълна на практика съсипа Австралия през януари с температури, достигащи 49,5 градуса по Целзий; Аляска изживя най-топлата си пролет, а сега отново там са регистрирани рекордни жеги; Гренландия преживя необичайно ранно и силно топене на ледените пластове.
Много градове в Япония също отчетоха най-високи в историята температури през май. Същия месец, части от Индия достигаха 50,8 градуса по Целзий, които вече предизвикаха над 200 смъртни случая.
2016-а, която беше и година на "Ел Ниньо", държи абсолютния рекорд за средни глобални температури, докато 2015, 2017 и 2018 г. бяха със съвсем малко по-прохладни. Климатични модели от “Ел Ниньо” се проявяват отново и през 2019-а, и въпреки че са слаби, това обяснява защо много региони в света се затоплят повече от обичайното.
Ерата на високите температури вече започна
В последните 22 години сме имали 20 от най-горещите години в историята. Това натрупване само по себе си достатъчно ясно показва, че климатичните промени вече са налице. Климатът, който сегашните 40-годишни хора са изживявали в детството си, климат, който е бил доста стабилен през годините, вече е в миналото. Ерата на свръхвисоките температури вече е започнала.
Затоплянето в Арктика е особено силно, 2 до 3 пъти по-бързо от останалите части на света. Средните пределни температури на север вече са с 2 градуса по-високи, отколкото са били преди 50 години. В части на Аляска, климатът е дори с 4 градуса по-топъл. Голяма част от вечните ледове там вече се топят с темпове, които шокират учените, а при разтапянето си отделят големи количества парникови газове - метан и въглероден двуокис (CO2) в атмосферата.
В края на лятото, морските ледове покриват област, която е не повече от половината на това, което е покривала преди 40 години. Без леда, падащата върху Земята слънчева светлина не се отразява така силно в Космоса, и енергията й се абсорбира от водата.
Това има индиректен ефект, включително върху струйните течения. Тези силни ветрови течения са на височина между 7 и 12 километра в Северното полукълбо, от запад на изток, и имат решаващо влияние върху климата отдолу.
Силата на струйните течения се определя от температурните различия между Арктика и тропиците. С толкова силното затопляне на полярните региони, струйните течения по-лесно се насочват извън обичайните си посоки. В отслабеното си състояние, те отиват далеч на север и далеч на юг, като движението и скоростта им вече напомнят виещ се провинциален път, а не високоскоростна автомагистрала.
Резултатът от тези "вълни на Росби" е, че климатичните системи не се разнасят толкова бързо, колкото преди; те често остават на едно място за дълго време. В зависимост от местоположението на зоните с ниско и високо налягане, това може да доведе до продължителни дъждове, или трайни горещи вълни.
Учените са показали, че специална формация от вълни на Росби ("вълнови модел 7") се е срещала сравнително рядко преди 1999, но в новия век тя е далеч по-често явление. И когато това се случи, почти винаги води до екстремни горещини, както беше в рекордните европейски лета на 2003, 2006, 2010, 2015 и 2018 г.
Германският климатолог Кай Корнбхубер в Института за земята към Колумбийския университет съобщава, че този вълнови модел отново се е образувал в тропосферата. "Очакваме екстремни горещи вълни над Германия и Западна Европа," казва Корнхубер.
Рекордна концентрация на CO2
Това въобще не е изненадващо. Парниковият газ въглероден двуокис (CO2) е достигнал рекордна концентрация - по-висока от наблюдаваната в който и да е момент в рамките на последните поне 3 млн. години. Подобна концентрация на CO2 е била отчетена при вулкана Мауна Лоа в Хавай към края на 50-те години. Тогава тя е била 315 частици на милион (ppm).
Оттогава тя се е повишавала ежегодно заради продължаващото изгаряне на изкопаеми горива, до сегашния пик от 415.7 ppm в средата на май.
Тези показатели ще спаднат отново леко в следващите месеци, защото повече растения ще израстват в Северното полукълбо през лятото, и в рамките на това те поглъщат въглероден двуокис. После обаче емисиите ще предизвикат ново повишение и нов рекорд ще бъде поставен следващия април или май.
Въпреки че повечето държави на Земята поеха ангажимента през 2015 да ограничат сериозно емисиите си на CO2 чрез Парижкото споразумение за климата, нищо значимо не се случи. Всъщност глобалните емисии на парникови газове се повишават от 2016 насам, до нива, които в момента са над 50 млрд. тона годишно. Почти всички страни на планетата носят вина за това, но най-вече Китай, Индия, Европейският съюз и САЩ.
Скорошен доклад на Програмата на ООН за околната среда констатира, че ограничаването на глобалното затопляне от Индустриалната революция насам с 1,5 градуса към края на века би изисквало глобалните емисии на въглероден двуокис да достигнат повратна точка през 2020 г. И те трябва да спаднат с цели 55% към 2030 г. Към 2050 г. те трябва да бъдат нулеви. Тези, които продължават да генерират въглероден двуокис на този етап, ще трябва да намерят начин да го изтеглят обратно от атмосферата.
Авторите на доклада пишат, че нито една от тези цели няма да бъде постигната чрез сегашните политики на международната общност. Ако нещата останат така, както са в момента, средните глобални температури ще се повишат с поне 3.2 градуса към 2100 г.
Това би означавало, че “случващото се веднъж на един век” лято на 2018 наистина ще остане рядко събитие - защото нормалните температури всъщност ще са много по-високи.
