Да си зашиеш апетита

"Нямам достатъчно воля, за да се подложа на реална диета, така че това е единственият начин," казва Йомаира Джаспе. Решенията на венецуелка кога и колко да се храни се определят от пластмасова "кръпка", зашита за езика й. Тази нова форма на екстремна диета дебютира в клиниките на Каракас миналата година, и постепенно започва да навлиза масово и в световен мащаб.

Последната мода в драстичните средства за намаляване на телесното тегло обаче се радва на потресаващо разпространение в латиноамериканската страна, където външният вид на жените е станал толкова важен, че силиконовите импланти често се предлагат като подарък за 15-я рожден ден на момичетата

Всъщност "кръпката" е създадена през 2009 г. от Никълъс Чугай, пластичен хирург от Бевърли Хилс, но така и не бива възприета особено от американците поне до 2012 г. Тя представлява абразивно парче марлекс - материал, обикновено използван при възстановяване от херния - с размерите на пощенска марка.

Закрепена за върха на езика с шест шева, кръпката прави консумацията на твърда храна изключително болезнена, така че принуждава пациентите, неспособни да контролират приема си на калории, да залагат почти изцяло на течни диети.

"Открихме неразработена ниша," казва Пол Чугай, който работи с баща си Никълъс в кабинет в Лос Анджелис - единственото място в САЩ, където се предлага тази процедура. "Искахме да предложим на пациентите нещо ефективно, без да прибягваме до рискованата инвазивна хирургия".

Въпреки че няма спор, че кръпката е ефективна (пациентите свалят до 15 кг за месец), закрепването на външен абразивен обект върху езика

има много странични ефекти

Пациентите със "закърпен" език често имат затруднения с говора, а за други нормалният сън е нещо почти непостижимо. "В началото дори не можеш да си движиш езика, толкова силна е болката. Опитвала съм да консумирам твърда храна, но е практически невъзможно," разказва Йомаира в къщата си в Чаралаве, индустриалeн регион в периферията на Каракас.

"Изключително е неудобно, но го правя, за да се почувствам по-добре и да изглеждам по-добре. Бях много дебела."

"Това е добро решение. Не, не ми се струва твърде екстремна стъпка," казва майката на Йомаира - Алисия Замора. "Така човек се учи да се храни различно, а кръпката ти показва, че има и алтернативи."

Кръпката може да бъде употребявана не повече от месец, след което пациентите се консултират с експерти по храненето за други начини, чрез които да продължат мисията си за отслабване. Материалът е порест и ако бъде оставен за повече от месец, той започва да се сраства с езика, обяснява Чугай.

Той коментира, че пациентите му възприемат кръпката върху езика като абсолютно "краен вариант" (той е работил с над 100 пациенти от 2009 г. насам). Не на същото мнение обаче са предлагащите модната "терапия за отслабване" във Венецуела.

Ана Мария Пара от клиниката "Обезиесбел" в Каракас, една от първите клиники в страната, в която е достъпен новият метод за отслабване, споделя, че има около 900 клиентки месечно, откакто е започнала да предлага процедурата преди 2 години.

Поставянето на "кръпката" в Каракас струва около $150 - осезаемо по-малко от цената от $2000 в Лос Анджелис. Това превръща венецуелската столица в туристическа дестинация за интересуващите се от пластична хирургия и почти "гореща точка" за глобалните почитатели на "кръпката на езика".

"Венецуелците са особено загрижени за външния си вид," коментира Джовани Соса от клиниката "Соса-Рейес", който има стабилен наплив на клиенти за "кръпката" в последните девет месеца. "Когато получават нещо, водещо до сигурни, конкретни резултати, хората са склонни да игнорират екстремната му природа."

Американският пластичен хирург Брайън Еванс, който работи в Бевърли Хилс, има сериозни съмнения доколко е безопасна процедурата, която все още не е сертифицирана от американската FDA или от СЗО. "Внасянето на външни тела в тялото води до риск от инфекция или отхвърляне на поставения обект, което означава подуване, болка и дискомфорт," казва той.

"Подобна процедура би трябвало да премине през изчерпателни анализи и изследвания, преди да става публично достъпна."

"Това просто е най-новата мода, която се надявам да отмине бързо," казва хирургът Робърт Рей, който ръководи своя клиника в САЩ. "Без значение обаче колко креативни ставаме с тези безумни механични бариери, нищо не може да замести самодисциплината."

Екстремните диети далеч не са толкова рядко срещани в Латинска Америка и конкретно във Венецуела

Сред разпространените методи за отслабване, прилагани в латиноамериканската държава, е и ожесточената употреба на инсулинови инжекции, сиропи, предизвикващи повръщане и "споразумения за пости" между приятелки.

Мачистката култура в страната поставя пред венецуелките очакването да бъдат секси, но същевременно целомъдрени; жените там са склонни да се конкурират ожесточено за мъжкото внимание и разчитат основно на външния си вид за кариерния си ръст.

Твърди се, че средната жена в страната харчи около 20% от годишната си заплата за козметични процедури, а средно 4000 пациентки лягат под ножа ежемесечно в името на самоусъвършенстването. Много от тях плащат тези операции с кредити от банки, които предлагат тъй наречения "кредит за хубост".

Многомилиардната индустрия за разкрасяване в страната е сред най-големите в света

Не е случайно, че страната има повече победителки в конкурси за красота от всяка друга: венецуелки са били в "почетната десетка" на финалистките в 84% от всички световни конкурси за "Мис Свят" и "Мис Вселена" в последните 20 години. Младите момичета там посещават хиляди "школи за красота" - на практика фабрики за професионални участнички в конкурси за красота - още от 5-годишна възраст.

"Пазарът на мъже се свива с годините," казва 27-годишната Ванеса Варгас, дни преди да стане една от 35-те хиляди венецуелки, които ежегодно се подлагат на операции за увеличаване на бюста. "Има жени на моя възраст, които отдавна са женени и имат деца. Аз нямам партньор, така че какви други алтернативи всъщност бих могла да имам?"

"Може да звучи крайно, но обществото в страни като Венецуела е потресаващо жестоко към външния вид на жените," казва Вилмарис Охеда, 40-годишната леля на Йомайра, която също се е подложила на процедурата с кръпката върху езика като форма на солидарност с племенницата си. "Но истинското предизвикателство всъщност идва тогава, когато ти свалят кръпката. Много е лесно да не ядеш, когато физически не можеш."