Сутрин. Вратите на метрото се отварят, за да избълват поредния поток от хора и да погълнат нов. "Следваща станция "Сердика", Връзка с линия 2, "Надежда- Лозенец"". Сънените погледи на минувачите се срещат за миг, за да споделят негласно неволята на общата си тежка съдба- поредният работен ден.
Милиони души всеки ден се вливат в огромни лъскави бизнес сгради и сядат послушно зад мониторите, знаейки че им предстои да изкарат така осем часа. Монотонното цъкане на мишките и тракането на клавиатурите са съвременния еквивалент на работата в заводите на поточна линия.
В големите фабрики вече работят само машини и хора не са нужни, но в меката на съвременните технологии и комуникации - кол центъра, компютрите и телефоните имат нужда от хора. Хора, които да провеждат едни и същи разговори, да пишат едни и същи имейли, да цъкат по цял ден едни и същи бутони.
И няма как да издържиш на тази убийствена монотонност, освен ако се изключиш напълно и не започнеш да живееш по инерция. Именно така живеят 90% от хората, които работят най-бедната откъм въображение, най-монотонната и най-скучната работа на света, в която можеш да оцелееш, само ако се сбогуваш с мечтите и въображението си.
Всеки ден от 9 до 6. Най-голямата ти мечта е да дойде петък, най-щастливото време - краят на работния ден. И все пак би работил това цял живот. Защото е платено, удобно, сигурно, офисът е хубав, колегите - млади, шефовете възпитани, имаш всички удобства, бонуси и дори фитнес в сградата. Но не е ли това позлатеният кафез на съвременния роб?
Бедните ни души всеки ден умират малко по малко пред монитора, докато мислим за следващата си заплата. Живеем в свят, в който да загърбиш мечтата си е най-естественото нещо, защото с това си плащаш за комфорта и сигурността. Вече си работещ и отговорен човек, който става рано и носи бадж.
Майната му на бакалавъра по философия и магистратурата по българска филология. На кого му пука за това какви книги четеш или каква музика слушаш, щом след работа единственото нещо, което ти идва да правиш е да изпиеш една бира и да си пуснеш X Factor за фон.
Стремиш се към това да се издигнеш в йерархията на матрицата, за да караш по-хубава кола и да отидеш по време на отпуската на по-модерен курорт, откъдето да качиш готини снимки. Трябва да имаш и скъп телефон, скъпи дрехи, но продаваш въображението и стремежите си.
Ако Данте бе написал сега "Божествена комедия“, то Вергилий щеше да попадне в кол център, без да има право да напусне, а в деветия последен кръг на този ад, щяха да го чакат най-недоволните клиенти.
Едно мое лято мина в кол център и ме накара да се боря със зъби и нокти за мечтите си, освен ако не искам да се сбогувам с душата си. Празните зомбирани погледи на всички малки работници в огромната корпорация ме шокираха и плашеха. Енергията, която влагаха хората в тази маловажна работа ме караха да настръхна.
Виждах стотици млади хора, които загърбили живота, се отдаваха на посредствената, но сигурна печалба на що-годе поносима работа, която не изисква физически усилия и особено много мисъл. И така чак до пенсия, когато вече всичко ще ти е все едно.
Ако се опиташ да обясниш на едно дете, че най-вероятно мечтата му да стане космонавт няма да се сбъдне, а ще бъде принудено да седи наказано на един стол по осем часа на ден, за да има пари за храна, най-вероятно това дете ще страда, ще се противи ще плаче. А защо ние не го правим? Защото няма смисъл. Нищо няма да променим.
Помните, че в матрицата можеш да огънеш лъжица с поглед, стига да успееш да повярваш, че всъщност няма лъжица. И в нашата матрица само ни трябва да повярваме, че всъщност никой няма контрол над нашия живот, за да съумеем да го моделираме по наш вкус.
Не, на мен не ми харесва да съм роб, заточен зад монитора и прокълнат да е със слушалка в ухото цял живот, затова аз реших да напусна кол центъра, да обиколя света и да пиша. Скучната работа ме вдъхнови да последвам мечтите си и да се боря за тях, вместо да ги изоставям, само защото застрашават временното ми удобство. Това спечелих аз от кол центъра - погледнах заплахата от един пропилян живот право в очите.
Преди всички да се превърнем в ходещи кол центрове, нека поне за малко да помечтаем отново. Нека си помислим за това как болката извън матрицата понякога е полезна, защото ни кара да прогледнем и да съзрем несъвършенствата в нашия уреден, но крайно посредствен живот.
Защото може би сега там някъде един потенциален велик писател и откривател се отказва и решава, че може би е крайно време да си намери "свястна работа", от което светът само ще загуби. Е, аз може и да не съм този писател и с моето напускане нищо да не се промени, на моето място да дойде друг, който да работи дори по-добре, но аз бях до тук.
На добър час, малки роби! Понеделник ви очаква, за да ви покаже къде е вашето място.
Не се коси излишно, и без друго до 5-10 години този тип работа ще бъде прехвърлена на системи с ИИ. Само още малко трябва да поизгладят превода ;)
Всеки пълнолетен човек носи отговорността си избира. Ако някoй гледа на работата си като затвор, тя наистина ще е такъв. Можеш да бъдеш там половин година, една, 5, всичко зависи от теб. Ако възприемаш тази работа като място за учене и придобиване на ценни социални умения, ще продължиш нататък. Ако се страхуваш да напуснеш "сигурното", сам се преценяваш, че нямаш умения да се справиш с друга работа. И нямаш право да мрънкаш по социални мрежи.
Помните ли какво каза Тодор Колев на следователя в края на филма "Опасен чар"? - Знаете ли какво е другарю следовател цял живот да живееш ОТ - ДО? ОТ....ДО! Та така. Но нещо друго в статията ме накара да си припомня един интересен факт Авторката пише цитирам: "И няма как да издържиш на тази убийствена монотонност, освен ако се изключиш напълно и не започнеш да живееш по инерция." Странното в случая е, че абсолютно същите думи ми ги каза една проститутка при която бях и ми отговори на въпроса как я работи тази работа и какво чувства. Не че правя паралел, просто съвпадение може би, но може пък и да не е...кой знае?!?
"Енергията, която влагаха хората в тази маловажна работа ме караха да настръхна. Виждах стотици млади хора, които загърбили живота, се отдаваха на посредствената, но сигурна печалба на що-годе поносима работа, която не изисква физически усилия и особено много мисъл." Маловажната работа за един, понякога е неотложна, може даже да е животоспасяваща за друг. Ходенето на работа, отговорното отношение към нея, дисциплината, никак не са еквивалентни на загърбване на живота. Маминото и татино поетично и свободолюбиво генийче е написало сърцераздирателно есенце със заядлива поанта. Пък!
ех... да беше живота приказка!... ама обикновено не е - трябват пари за живот и човек ппродава каквото има и каквото може - в повечето случаи най-ценното си - времето си, на скучна и често безмислена работа - ама като идеш в супермаркета, сиренето е с пари, бирата също... и те така!...
Доста злобна и еднопластова статия. Да не би да е приключило всичко с уволнение?
Или как трябва да знаеш като нейтив спийкър английски, за да си говориш с разни пенсионери и да си прост телефонист, докато висш мениджър прави сделки за хиляди евро и говори английски като христо стоичков
За съжаление, един оператор на металорежеща машина, седми разряд, взима по-малко от един оператор на телефон в кол център. Трябва да говориш добре езика (даже два), да имаш нерви винаги да си учтив с клиента, да си вързан по цял ден в офиса, и хоп... Готово. Взимаш повече пари. Чуждестранни "инвестиции", ко да се прави...
Ами не съм аз с тези умения. Всъщност, няма вече много хора с такива умения. Аз знам само един английски, недостатъчно добър за честта да говоря с английски пенсионери които примерно не могат да си настроят приемника за кабелна телевизия, но достатъчно добър, да съм работил и по-смислени работи ;). Никой не иска да работи СИЛНО квалифицирана работа, често в отвратителни условия, и да взима колкото продавач на бяла техника, който стои по цял ден в магазин. Ако изключим подготовката по език, всеки от улицата може да се научи да прави това, което се прави в един тъп кол център. Докато от улицата не може да намериш човек, който да работи на струг или фреза. Ако случайно този човек знае език, той едва ли ще работи за 800 лв тук. А доколко една икономика може да бъде изградена върху бързо развиващи се, появяващи се и изчезващи дейности в слугинския сектор (кол център, сервитьор, камериер), си преценете вие...
Та работните места за оператор на металорежеща машина могат да намаляват, заради технологиите, но заплатите на запад са доста сериозни. И не могат да се сравняват с тези на телефонист. Може би ако си на мениджърска позиция, да.
Браво, Бетина!. Ей с такова момиче трябва да се запозная! Аман от дъски за гладене!
Чудесна статия! Единствено авторът е можел освен зомби неосмислеността на младия българин да акцентира така също и върху нежеланието да поема риска и да си поеме отговорността зад желанието да си гони мечтите. У нас малцина все пак тръгват по трудният път и бързо се отказват след 6 месеца, щото не им се получава а те са , “егати пича”. Решават, че освен гладуването по-пътя си няма да имат други проблеми. И винаги все някой друг им е виновен. ;)
Апропо за хейтърчетата, които все още недоизлюпени вече хейтят на работното място: у наше село сме се нагледали на това чудо кол центъра. Според мен е перфектна първа работа за млад неориентиран човек. Но всичко след 3-5тата година е загуба на потенциал! Обикаляйте си света колкото си искате. Но както първият коментар скоро ще ви сменят с ИИ. Защо ли? Защото във вас няма добавена стойност. Повечето от вас отговарят по оредифинирани хипотези и не можете, а и не желаете да помагате на хората. Същото могат и машините вече да правят. ;) По-лошото е, че много от вас отговарят включително на технически проблеми, които дори не разбират. :/ А Чепилов малцина ще го стигнат. Факт ;)
Много е ънкуул да работиш за пари за някой западняк, много по-куул е да работиш за безпари за някой Бай Ганьовец или не още по-добре майка ти да ти дава пари за пиеш ракия по 60 ст. за 100 гр. в местната кръчма. Долу работа, долу кол центрове, ракия за 60 ст. форевер.
1. Кол центровете не са кариера. Те са лесна работа за много хора, които все още учат. Ако на теб ти е било трудно да си намериш друга работа след завършването на магистратура, това си е твой проблем. 2. Да се слагат огромни групи от хора по общ знаменател е винаги знак, че всъщност идея си нямаш за какво иде реч, ала просто е лесно да наречем работещите механизирани роби, изоставили мечтите си, само защото сме свикнали мама да ни издържа цял живот. Не всеки се е отказал от мечтите си. Просто някои от нас на време са осъзнали, че за мечтите също трябват пари, а над хиляда лева на месец за човек, незавършил още университет, са добре дошли, при положение че днешните учители например едва се сдобиват с 800. Пък и мечтата не на всеки е да лентяйсва по цял ден. Някои хора ги сърбят ръцете да свършат работа, било то и в голяма компания зад монитор. 3. Щом не ти се е налагало един наем или сметки да платиш сама, да осигуриш храната си сама, храна като гледам и за две животни, значи си стигнала до зряла възраст, без наистина да си узряла. Истината е, че не си заслужила нито една от парцалките по гърба си и всякакви здравословни проблеми, за които също явно обичаш да разправяш на хората, не те оправдават. Много са хората със здравословни, че и финансови и други проблеми, но се стягат и си намират работа и не се оплакват само след два месеца, че вече им е трудно, скучно и посредствено. Ако всеки можеше да си пише каквото му хрумне от някое красиво местенце с коктейл до лаптопа, щеше. Но не става. 4. За това много хора стават сутрин и отиват на работа, защото част от това да си зрял и отговорен възрастен, който заслужава уважение, е всъщност да се справяш сам с живота и неговите трудности като това задължително -съжалявам, че трябва да го разбереш чак сега - включва да работиш и да си плащаш всичко от гащите до сметките сам, а не да висиш на врата на тате или да се криеш зад полата на мама. Така е - не всички се справят, не всики могат психически да издържат на това, което 80% от другите на техните години правят без да се оплакват. Не е за всеки работата - има и такива мекушави льольовци, които не могат да са зрели и отговорни и предпочитат да се откажат: прав им път. Ако не можеш да си полезен зад монитор в посредствен кол център, явно натъпкан с глупави роботи, то не можеш да си полезен никъде. 5. Ако енергията, която хората са влагали в маловажна работа чак те е изплашила, то е малко вероятно в погледите на същите тези ентусиасти да си намерила празнота. Но и лиогиката не е за всеки. Явно тези хора всъщост влагат мисъл в работата, просто ти си била твърде посредствена и заета да си цъкаш фейсбука, за да осъзнаеш това и да направиш същото. За глухите са луди онези, които танцуват. Май спадаш към първите. 6. Ех, че се депресирах от този понеделник! Само че когато аз се дипломирам с простия си бакалавър и 2 години опит, пак ще вземат мен пред теб с магистър по българска филология. Живот!...