Най-ранните ми детски спомени са свързани с четенето на приказки. Лежа на диванчето в кухнята на баба ми и се унасям в сън, докато тя ми разказва приказката за Златка Златното момиче, което чакало да дойде златната вода, за да си измие косата. Заспивам в леглото си у дома, докато майка ми ми чете приказки на братя Грим.
Когато станах на пет, бях безнадеждно влюбена в приказките, а родителите ми вече нямаха време да ми четат. След няколко опита да ги манипулирам и заплашвам, видях, че няма да стане и се научих да чета сама. Знаете, неволята...Поглъщах братя Грим, Андерсен и Шарл Перо с тонове, съчинявах си свои приказки и си ги разказвах сама на глас. Приказките ме правеха искрено и неподправено щастлива.
Пораснах бързо и безвъзвратно, но любовта ми към детските (а и не чак толкова детските) приказки не изтля. Все още смятам, че четенето на децата е най-безболезненият начин те да бъдат въведени в света на възрастните и да бъдат запознати с моралните му категории, без това да ги травматизира. Досегът до литературата още в ранна възраст разпалва фантазията, стимулира въображението и помага на детето да преодолее кризите, с които се сблъсква по време на порастването.
А днес, във времето, когато повечето родители връчват на децата си смартфон в момента, в които искат да бъдат оставени на мира, е още по-важно да се връщаме към магията на приказките. Технологиите така или иначе ще щурмуват живота на децата ни, това е нормално. Но ако можем поне малко да забавим този щурм и да въведем хлапетата в световете, чиито хоризонти ни се откриват от книгите, би било чудесно.
Не зная как бих пораснала без приключенията на Маншон, Полуобувка, Мъхеста брада, Понго, Пердита, Пипи, Мери Попинз, Том Сойер и Незнайко. Но съм сигурна, че те ми помагаха с философията си не искам моето детето да расте без тях.
Класиките в детската литература са задължителни, те са носталгични, гениални и вечни, и всяко дете трябва да има възможността да се запознае с тях. Но на сцената на детските герои се появяват и нови участници - и то родени от български автори. И смятам, че трябва да им дадем шанс.
Затова с Mamamia.bg организирахме конкурса „Напиши ми приказка", с който каним всички пишещи хора, които още обичат приказките и които смятат, че е важно да четем на децата си, да ни изпращат своите ръкописи. Да създадат новите герои на децата, за да има какво да им четем и с какво да подстрекаваме въображението им да твори. За да растат будни, умни и да пазят искрата на вълшебството колкото може по-дълго.
Очакваме вашите приказки на адрес http://mamamia.bg/konkurs-prikazki/ Те ще се оценяват от специално подбрано за целта жури, а за най-добрите от тях ще има материални награди. Но най-големият подарък за създателите им, за нас и за децата ще дойде след края на годината, когато ще издадем най-интересните писания в книга с модерни, български приказки.
Първата приказка за страхливия охлюв Марио може да се насладите тук http://mamamia.bg/konkurs-prikazki/ohlyuvat-mario-kojto-se-strahuval-ot-vsichko/
Творете, пишете, изпращайте. Чакаме ви!
Цветелина Вътева
главен редактор на Mamamia.bg
