Като днес си спомням далечната 1979-a. Беше избрана за Международна година на детето. От всичките мега чествания, асамблеи и прояви, най се кефех на факта, че и българската и сръбската (тогава югославска) телевизия, увеличиха почти двойно детските предавания и анимацията в програмите си. Гледахме и се радвахме - като невидели.
Всичко останало беше детски бяс под открито небе, включващ футбол на ента, колелета и прашки, ама не от онези, дето девойките сега си ги пъхат...
За първия ден на юни пък - задължителните всенародни детски тържества. Беше чак прекалено. До десетата година ОК, но после датата взе да става „срамна". Не вървеше хем да се правиш на голям, хем да празнуваш „бебешки" празници.
Лош-добър „оня строй" ни влачеше по безплатни международни лагери, екскурзионни летувания и спортни прояви. Цигарите и алкохолът бяха рядък рецидив, а за секс никой не мислеше - преди да си е вкарал головете и да си е преоблякъл куклите. Децата си бяха деца докъм 16-17 години.
След 1990-а обаче децата ПОРАСНАХА! Взеха да взимат една календарна година растеж за две, после за три, за четири ... А култовият Първи Юни започна да губи масово от почитателите си.
И нямаше как да е иначе, след като първата цигара взе да идва на 7-мата годинка, първата бира на 8-ата, първата свирка на 9-ата, първата бременност на 10-ата и накрая и първото бебе на 11-тата.
Шок и ужас!
Децата започнаха да се раждат юноши, а за първия си учебен ден някои от тях вече бяха станали възрастни! Вечният отговор е, че вината е в родителите. Истина е, че залисани в новините и чалга-каналите, те спряха да бият рутинно хлапетата и хлапетата набараха слободията на секундата. Останалото го свършиха компютрите, безконтролният Интернет и извратеността на Холивуд през 21-и век.
Децата на новия век мутираха в нагли, брутални, зли, лицемерни, подли и отмъстителни същества. Разбира се, има изключения! Но масовата група постепенно си наложи свои новодетски закони. Секс, дрога, насилие, кражба, жестокост... се превърнаха в задължителни условия да си куул, още преди първото окосмяване.
И докато в началото „пораснали" го даваха предимно момчетата, след бума на чалгата и конкурсите за миски, момиченцата се включиха на пълни обороти. Женският училищен бой и курвенската поп-фолк визия, закопаха невинния Първи Юни още поне два метра надолу.
Остана май единствено користният модел на „празника". Някой новоизпечен мошеник от ново поколение да си измоли подаръче под формата на ултра скъп телефон или лаптоп, а и самата дата да подсети, че ваканцията пристига и „хуните" са пуснати на пълна свобода.
Не светлина, а искрица няма в мрачния тунел на все по-бързото „възмъжаване" на наследниците. А и като че ли на никой не му пука!
Разбира се от касапницата, спринцовките и размяната на буквите „О" с „У", има и оцелели. Тези късметлии после стават политици. Политици, който никога не са се чувствали приповдигнато на Първи Юни, защото не са го имали.
Просто достигнахме до гнусна фаза, в която детство няма. Има само бебешество и чичковизъм:((
Няма и детски филмчета по телевизиите, станали от 2-3, чак 50-60. Ако броите уродите и страшилата, показвани по хорър-канала „Картуун Нетуърк" за детска анимация, вие сте роднини на Фреди Крюгър.
България е приета за член на международния съюз за закрила на децата още през хипер далечната 1925-ата. 85 години по-късно май трябва ние да създадем държавен съюз за закрила ОТ децата!
Да! На празничната дата ще има депутати в костюми, снимани на фона на рисуващи с тебешир по асфалта хлапета, ама този фалш сме го гледали десетки пъти. Защото в чантата до цветните тебешири, търпеливо чакат за късните часове дузина презервативи, цигари, натъпкани с омайни водорасли, и новият албум (ако има такъв) на Преслава (ако има такава).
Знам, че всеки родител сега си вика „Това не важи за моето дете!", ама после пак ще си говорим! А съветът ми е следният ... Теглете им по един хубав бой без причина, хей така ПРОФИЛАКТИЧНО, заради Първи Юни!
Дано поне с това да запомнят този ден! След като датата не им носи радост, поне малко шубе да им навява:)))
