Преди няколко годинипациент влиза в кабинета на д-р Ейбрахам Моргенталер с изненадващ проблем: той симулира оргазми. 25-годишен мъж, който да се преструва? Моргенталер, в качеството си на доцент по урология в медицинския колеж на Харвард, никога дотогава не бил чувал подобно нещо.
След като преминал през учудването как един мъж е способен да еякулира, без да изпита оргазъм, той стигнал до мотивацията на пациента. Както самият Моргенталер пише в новата си книга: "Защо мъжете симулират: напълно неочакваната истина за мъжете и секса", неговият пациент е имал проблем с достигането до оргазъм по време на секс с приятелката му, така че е симулирал удоволствието за нейно благо.
Той "просто се е опитвал да направи това, което му се е струвало правилно спрямо нея".
Моргенталер осъзнава, че симулирането е много по-често срещано при мъжете, отколкото си е мислел. "Това е проблем, за който редовно слушам мъжете да си споделят един на друг, но въпреки това този екзотичен аспект от мъжката сексуалност си остава скрит зад цялата "народна" мъдрост, касаеща това какво представляват мъжете," пише той. Неговата книга поправя това недоразумение, като разказва за мъже, които изпитват притеснения по отношение на ерекцията или пък се чувстват притиснати да правят секс, за да доставят удоволствие на партньорката си.
Мъжете са по-сложно сексуално устроени и с по-милостиви сърца, отколкото си мислим, твърди Моргенталер. "За всеки мъж, който се държи като задник, мога да ви дам десетима, които са посветени на жените до себе си, проницателни са и правят всичко по силите си, за да бъдат най-добрата версия на себе си," пише той.
Един от първите митове, за които говорите в книгата си е, че мъжете "се интересуват единствено от собствения си оргазъм". Какво мислят мъжете, с които сте работили, за женското удоволствие?
Голямата изненада за мен, когато започнах да се занимавам с това преди 25 години е, че веднъж щом един мъж се озове в сериозна връзка, той започва да се интересува повече от партньорката си, отколкото от себе си. Спомням си за един случай от началото на кариерата ми, когато едно момче влезе в кабинета ми. В чакалнята изглеждаше като готин здравеняк, който се мисли за голямата работа. Ала когато дойде при мен в кабинета се оказа, че е много уязвим и страшно много се тормози за приятелката си и за това как не може да й достави удоволствие, защото еякулира преждевременно.
В книгата разказвам за един друг случай - на 27-годишен инвалид, който не може да се движи и да чувства нищо от кръста надолу. Лекувах го, за да може да прави секс, а когато се върна при мен следващия път, беше съвършено променен. Тогава ми сподели: "усещането е прекрасно, отново се чувствам като истински мъж!"
Мисля, че естествената реакция на това е: "Да, той прави секс, значи сигурно е добре за него." Обаче ето къде е истината: този мъж не чувства НИЩО от кръста надолу; той се чувства добре в кожата си не защото свършва и изпитва всички онези приятни изживявания от секса, а защото е способен да достави удоволствие на жена.
Другата гледна точка, която също показва колко далеч сме стигнали и колко много са се променили нещата през изминалите 40 години е, че при мен идват мъже, които са разведени или овдовели, но отново излизат на срещи, и имат проблеми от рода на еректилна дисфункция (ЕД). Почти всички мъже с ЕД могат да изпитват оргазъм, така че по своята същност удоволствието от секса се запазва при тях, само че еректилната дисфункция е обидна и унизителна за тяхната мъжка идентичност.
Един мъж на 50 дойде при мен преди няколко дни и ми сподели: "Вече дори не мога да излизам по срещи. Коя жена ще иска да е с мъж, който не може да я задоволи?" Идеята, че един мъж може да бъде отхвърлен, защото не е способен да доставя сексуално удоволствие, обръща всичко с главата надолу.
До неотдавна - да кажем през 50-те години на миналия век, виждахме това определение за жените, според което те изпълняват "съпружеския си дълг". Тогава се приемаше, че жените не се наслаждават на секса и част от брачните взаимоотношения е да се "примирят" с него, за да оцелее връзката им.
Освен това твърдите, че убеждението, че сексуалното поведение на мъжете се влияе от тестостерона, е погрешно. Бихте ли обяснили това?
Като всички останали упорити митове, и в този има зрънце истина. Тестостеронът е решаващ фактор за сексуалното желание и функциониране на мъжете. Това, което се твърди в някои журналистически материали, че и дори в някои академични трудове, е идеята, че мъжете са продукт на ежеминутните, дори ежесекундните промени в нивата на тестостерона им.
Преди няколко седмици един британски вестник публикува статия, според която мъжете не са създадени да бъдат моногамни и ако една жена иска да открие верен партньор, трябва да търси мъж с ниски нива на тестостерона. Това е пълно безумие. Нещата не работят по този начин!
Всичко е част от общата представа, която сме си изградили и според която приемаме сложното устройство на жените, като междувременно опростяваме нещата при мъжете. Сякаш хората си мислят, че вече знаем всичко, което би могло да се знае за мъжете, но това не е вярно. Всъщност материята е много сложна и пълна с предизвикателства и за двата пола.
Жените отдавна са навлезли в пазара на труда и много по-голяма част от тях завършва всякакви университети - това е чудесно за тях. Абсолютно има нужда от равенство между половете. Но това равенство оказва последствия върху мъжете. Има много господа, които са във връзки или могат да попаднат във връзки, в които жената има по-добре платена или по-престижна работа. Предизвикателството за мъжете е как да се чувстват добре в кожата си, докато междувременно приемат силата и способностите на съвременната жена.
Как по-точно се отразява тази динамика върху сексуалния живот на мъжете?
Мисля че част от това, което се случва, е че намалява възможността мъжът да бъде този, който осигурява стабилност в повечето аспекти от живота. Много мъже усещат, че спалнята е едно от малкото места, в които тази им роля се запазва, и именно заради това сексът става много по-важен, отколкото е бил преди.
За съжаление, обаче, ироничното е, че при много мъже се наблюдават високи степени на сексуална дисфункция. Така че колкото и да искат да се чувстват добре, сякаш те са основен източник на удоволствието на партньорките си, истината е, че повече от 50% от мъжете на възраст между 40 и 70 години страдат от някаква степен на еректилна дисфункция.
Защо тя е толкова разпространена?
Просто е. Част от проблема е, че почти всичко, което е вредно за кръвоносните съдове, се отразява негативно и върху тази част от мъжката анатомия. Диабетът, сърдечните заболявания, атеросклерозата, затлъстяването и холестеролът - всички те са вредни за кръвоносните съдове и всички те са рискови фактори при еректилната дисфункция.
Ако се върнем към заглавието на книгата, как точно мъжете симулират оргазъм?
Това е въпрос, на който всеки търси отговор. Когато за първи път при мен дойде пациент, твърдящ, че го прави, си признах, че никога не съм чувал за нещо подобно - и аз самият бях смаян. Оттогава насам осъзнах, че това не е толкова рядък случай. Но това, което наистина ме заинтригува в тази история, след като преодолях въпроса КАК въобще го е направил, е съзнанието на мъжете, въпросът ЗАЩО един мъж би го правил.
Оказва се, че причините, поради които мъжете имитират оргазъм, всъщност са много подобни на причините при жените да правят същото. В съзнанието им - можем да спорим дали това е продуктивно, но това е отделен въпрос - това е всъщност един вид любезност. Те любезно показват на другия човек, че той прави всичко както трябва.
В случая, описан в книгата, мъжът имаше проблеми с оргазма по време на полов акт, но това никога не го е безпокояло по-рано. Той винаги се е чувствал като жребец. Проблемът възниква, когато той се влюбва. След като в ситуацията са намесени и чувства, той е започнал да се опасява, че тя може би ще се усъмни в собствения си женски чар и умения - и за да реши този проблем, е започнал да симулира.
Колко често се случва това всъщност?
Няма много изследвания по темата, но има онлайн проучване от мъжки уеб сайт, който вероятно привлича основно по-млади мъже; там 31% от мъжете казват, че са симулирали оргазъм в един или друг момент от живота си. Доста голям брой, значи!
И сигурно ще ви прозвучи като виц, но когато взех първия отпечатан екземпляр от книгата, отидох на ресторант да я покажа на приятел. Седяхме си на бара и група хора до нас видяха корицата и жена възкликна: "Мъжете да симулират? Не може да става дума за симулиране на оргазъм, мъжете не могат да го правят." А един от мъжете с нея отговори: "Могат и още как. Аз самият съм го правил много пъти!"
Добре де, как все пак се прави всъщност? Идеята често е, че това не може да бъде направено от мъжете, защото има реални... доказателства.
Знам. Предполагам, че съм много лош човек, но бих предпочел да оставя това като примамка за читателите, така че наистина да прочетат книгата. Да разкрия това би било еквивалентно на това да издадем какво става в края на някоя кримка.
