В нелегална кухня само на няколко крачки от Айфеловата кула жена на име Кадидиату стои до рафт от неръждаема стомана, късайки главите на живи омари, махвайки щипките им и нанизвайки още потрепващите им тела на шишове.
Тя никога не е опитвала омар, нито някога е виждала морето. И въпреки че живее само на петнадесетина километра от Париж в предградието Сарсел, никога не е посещавала Айфеловата кула, докато Ален Дюкас не се появява в живота й.
Известният френски готвач току-що стартира последния си проект - и успехът или провалът му зависи от Кадидиату и нейните колеги. Но това не е нов ресторант или луксозен хотел - Дюкас се опитва да промени живота на бедните жени, като ги научи да готвят. Със своя проект "15 жени с бъдеще", в който партньор е глобалната фондация "Клинтън", Дюкас се опитва да разреши проблем, който отдавна измъчва френското правителство: как да бъде интегрирано дистанцираното и като цяло емигрантско население на предградията.
"Ако се вълнуваме от бъдещето на тази планета, трябва да помогнем на тези, които са извън обществото," заявява той. Малко неща са се променили от 2005 г., когато в бедняшките квартали на Франция избухнаха триседмични бунтове. Домовете там са все още порутени и недостатъчни, безработицата е над 20%, а отегчените и гневни тийнейджъри все още продават наркотици и подпалват автомобили.
Един ден миналата пролет...
Но един ден през миналата пролет сини постери се появяват в общинските центрове на Сарсел: "15 жени с бъдеще. Не пропускайте своя шанс!". Плакатите предлагат на 15 местни жени на възраст между 25 и 45 години една година платено обучение в тънкостите на кулинарията и стажуване в кухните на Дюкас. В края на годината тези, които успешно завършат стажовете си, ще получат официална диплома и работа на пълен работен ден в едно от заведенията на Дюкас.
Дюкас се е превърнал във въплъщение на френската елитна кухня по цял свят, от Токио до Лас Вегас, но малко от хората в Сарсел въобще някога са чували за него. Въпреки това, 83 жени кандидатстват за програмата. Много от тях са безработни и нямат уменията, чрез които да си намерят друга работа освен почистване на хотелски стаи или сервиране в ресторанти за бързо хранене. Някои са обременени от биещи ги съпрузи или страдащи от тежестите на самотното майчинство.
Но изведнъж нищо от това няма значение, когато жури от местни политици и социални работници избира 15 от тях, които демонстрират най-голяма решителност и мотивация.
Сред включените в програма е Кадидиату, емигрантка от Мали, която казва, че единствената храна, която е познавала до момента, е била африканската - "ориз и още ориз". Но сега набожда ракообразни на шиш в ресторанта "Жул Верн" в Париж. Стефани пък е поразително красива 27-годишна жена, която отглежда трите си със скромните доходи от поредица временни работи, но мечтае да отвори френски ресторант в Ню Йорк или Лондон.
Бягство от реалността
Кебире е избягала от изпълнена с насилие връзка и прави всичко по силите си да държи двете си млади момчета далеч от влиянието на дилърите на дрога и престъпниците в Сарсел. А Анен е напуснала последната си работа - верига от магазини за хляб, където е продавала кроасани, след като постоянният тормоз от работодателите й я хвърля в дълготрайна депресия. "Чувствах се като пълно нищожество," разказва тя. "Сега мога да докажа на какво съм способна."
Трудно е да си представиш какво общо биха могли да имат тези жени с Дюкас, който прекарва времето си в пътешествия по целия свят, държейки под око глобалните си владения: 27 ресторанта с респектиращите 19 звезди във справочника "Мишлен", луксозни заведения, школи по готвене, дори издателска къща.
Мигът, който променя живота ти
Когато бива запитан как би могъл изобщо да има някаква връзка с новите си стажанти, Дюкас споменава трагедия, която го сполита преди 26 години. Той лети в малък самолет, който се разбива в планина, като загиват всички на борда - освен него. Минава през цели 15 операции, докато отново заприлича на човек.
"Не можех да ходя, не можех да виждам, не бях в състояние да работя," спомня си той. "Така че обществото не проявяваше интерес към мен. И обществото не би имало и защо да се интересува от Ален Дюкас, тъй като той не можеше да му предложи нищо. Той беше извън обществото. Десоциализиран." Точно като тези жени.
Когато Дюкас най-после се възстановява, си намира работа в ресторанта "Луи XV" в Монако със смелото обещание, че ще му осигури три звезди в "Мишлен" за четири години. Той надминава обещанието си, постигайки го за три години - и превръщайки се в най-младия готвач във Франция, удостоен с подобно отличие.
"Не съществувах," споделя той. "А след това, малко по малко, възстанових живота си. Превърнах се отново в играч в обществото. А сега това да дам на тези жени възможността да съществуват, да бъдат независими, би ми изглеждало като истинско постижение."
Моженето се доказва с изпит
Жените започват своите стажове в началото на септември, като прекарват по три дни всяка седмица в техникум, изучавайки основите на френската кухня. Другите два дни те получават частично обучение в кухнята на заведенията на Дюкас из Париж. Програмата изисква от тях да вместят обучение, нормално траещо две години, само в една - след което да издържат почти 13-часов изпит по общи познания (френски език и математика) и практически готварски умения.
Те ще трябва да докажат, че знаят как да оформят агнешко каре, да подготвят риба в бульон с вино и подправки, да задушават зелунчуци, да правят сос "Велут" към телешко, да разбиват сметана за сладки или да демонстрират цял куп други кулинарни техники.
Няма гаранция, че всички те ще успеят. Повечето биха били смятани за твърде възрастни, за да се заемат с физически изтощителната кариера на готвач в ресторант. Всички те започват от нулата, без да са запознати с френските кулинарни понятия и техники. Много от тях никога не са виждали дори каперси, камо ли трюфели. Но те са уверени и решени да реализират потенциала, който Дюкас вижда в тях.
Халима, 40-годишна майка на четири деца, стои до Кадидиату, почиствайки пиле в чисто новите си бели дрехи на готвач. "Снощи гледах кулинарното реалити MasterChef по телевизията," разказва Халима на своята приятелка. "И непрекъснато се обръщах към съпруга ми и казвах: "Хей, това го правихме и ние днес."
