Сутрин, час пик, закъсняваш за работа - на едното ти рамо виси лаптоп, на другото, дамска чанта или раница на гърба... Тичаш към ескалатора, но те отново са там преди теб - онези две-три дами, убедени, че са излезли на разходка в 8 сутринта и не само не стоят отдясно на ескалатора, но завземат цялото пространство. На следващия ден ще e майка с дете, или група ученички, които кудкудякат преди началото на втория учебен час (!) сутрин...
Всеки път са различни по пол и възраст хора. Общото в случаите е количеството нерви, което всеки бързащ хаби в опит да обясни, че ескалаторът не е начин да се изкачваш без да гориш калории, а средство за по-лесно придвижване.
Над 300 000 души дневно използват метрото в София и съответно - ползват ескалатори. Онези, които освен да си пълнят по-бързо вода от чешмите на Халите, се качват във влакчето и за да стигнат до работа, познават много добре момента, в който на ескалатора пред теб някой е обсебил цялото пространство и няма как да го изпревариш. Резултатът е една безсмислена опашка, която започва от няколко метра преди ескалатора, защото хората не го ползват, за да се качат по-бързо, а за да се качат, без да се движат.
Правила, ама друг път
Истината е, че правилото да се стои отдясно на ескалатора не е приумица на някой хипстър, решил, че е „по-куул", понеже така правят на Запад. Разписано е в правилника на столичния „Метрополитен": „да се стои от дясната страна с лице по направление на движението, като се придържа за подръчната лента". А въпросният правилник е разлепен на всяка метростанция, заедно със стикер „стой отдясно", на парапета на ескалаторите. За повечето хора обаче това е просто надпис и се возят, както им падне - най-често - отляво.т
„Когато отидем в чужбина, всички се възхищават от реда. Като сме в България, се възмущаваме", казва Цвети Благоева Радева. Тя е част от групата ентусиасти, убедени, че трябва да се тръгне от някъде, за да се променя ситуацията в България. Нарекли са се „Дискусионен, Интерактивен Клуб за Смели, Умни и Можещи - ДИКСУМ". И тръгват от метрото. Свързват се с „Метрополитен" и разбират, че за хората там стикерите с указания и разлепените правила са достатъчни. Все пак склоняват да направят още нещо, като се съгласяват на няколко акции заедно с група ентусиасти, с които да информират пътниците как да се държат на ескалаторите.
С разбиране и раздразнение
Предварително правят проучване на най-натоварените участъци и провеждат няколко акции под наслов „Толерантни на ескалатора" на -„Стадион Васил Левски", „Сердика I" и „Сердика II", „Софийския университет". Акциите са в неделя и понеделник - почивен и делничен ден, за да обхване максимална част от хората, които използват метрото.
Реакциите на пътниците са от крайност до крайност - докато някои се радват на хората, разясняващи правилната употреба на ескалатора, други са доста агресивни. Цвети дава пример с жена, която вместо да послуша съвета им и да се отмести вдясно, реагира като на война и демонстративно се вкопчва в парапета отляво. „А ако някой бърза?", пита Цвети. „Не ме интересува", отсича жената и продължава до горе срещу правилата.
За сметка на това във всички държави, които имат метро значително преди в София да се появи този транспорт през 1998 година, са наясно, че без добра организация на движението, ще страда трафикът, но най-вече ще страдат пътниците (пример с Шанхай от галерията). Затова и хората са толеранти на ескалатора.
ЦУМ е виновен
Всъщност за подобни реакции има едно колкото просто, толкова и абсурдно обяснение. Освен първият голям универсален магазин в София, ЦУМ е и мястото, на което се появяват едни от първите ескалатори в България. И понеже е място за пазаруване и свободно време, ескалаторът е престъпното удоволствие да се разходиш без всъщност да ходиш. На това отдава Цвети и склонността на хората да възприемат ескалаторите като мързелив начин за изкачване, а не улеснение за бързащите.
Следващата акция на групата ентусиасти е днес и в понеделник. След това правят пауза, за да отчетат имало ли е успех. Надяват се скоро да повторят акциите, въпреки че всички, които участват, са хора с професии и активни занимания - именно от онези хора, които забелязват разликата между движението отляво и отдясно, защото бързат, за да изпълнят служебните си ангажименти.
И ако според „безотговорната статистика" на Цвети 70% от младите хора и 50 % от по-възрастните са убедени, че подобна инициатива е необходима, то всички са „твърде заети", за да се включат. А най-лесно би било, вместо да раздаваме флайери с правила, да казваме по-честичко на хората на ескалатора:
„Вляво се върви, вдясно се стои. Моля, преместете се!". Или за по-кратко:
По дяволите, стойте вдясно!
*Заглавието е заимствано от Facebook-група, която призовава за спазване на правилата за движение по ескалатора
Сега бабите с тубите като прочетат дописката в уебкафе нема да припарят до ескалатора. За по-сигурно пуснете и страница във фейсбук та да ги смажете съвсем.
Да го погледнем и от друга страна: значи заради потенциалните "бързащи" (които не е ясно какъв процент са), всички останали трябва да се строяват в дясно, и да има само по един човек на стълба. Ами родители с малки деца? Болни с придружител? Нека да разсъждаваме рационално -- представете си ескалатора като една тръба през която тече някакъв флуид. В случая намаляваш максималната пропускливост на тръбата 2 пъти, заради някакъв страничен трафик който я го има, я го няма. Извода от задачката е, че небързащите и ненахалните ще пътуват по-бавно отпреди. Заповядайте в хипстър-талибанизъм 2.0.
Значи понеже Авторката е с лаптоп на рамо, значи нейната работа е много по-важна от работата на всичките 300 000 пътуващи с метрото? Не знам какво пише из наредбите, но при наличие на стълби, на който му се вижда бавен ескалатора, да препуска по тях. Или кажете да увеличат скоростта му, та като се качиш направо да те изстрелва до офиса ти, вместо да се тътри така. И една бърза сметка: Ако мотрисата изтърси 200 човека и се возят рамо до рамо по двама, всички ще се качат 2 пъти по-бързо отколкото ако се наредят всички вдясно и половината ескалатор е неизползваем. Тоест да се возят и отляво и отдясно е по-добре ЗА ВСИЧКИ Ах, ама тогава аФторката с лаптопа няма да може да демонстрира, че нейната работа е много важна, а всичките други 200 са безделници.
В така превъзнесения запад, много хора също разсъждават рационално по темата: http://forums.xkcd.com/viewtopic.php?f=40&t=109603 Хубавото на запада е, че хората по-често дискутират нещата с разум и не се хвърлят на някакви догми "кое как трябва да се прави винаги". Прочетете и това: http://www.reddit.com/r/changemyview/comments/2eqn51/cmv_standing_on_the_passing_side_of_an_escalator/ -- мненията въобще не са еднопосочни.
Андонова Пита се в задачата какъв е смисъла да ползваме само половината от ескалатора (дясната), като се наредим на 2 пъти по-дълга опашка? В същото време стълбите стоят свободни вместо някой да си тича там ако не е съгласен със скоростта.
Даже и коментарите показват, че нацията ни е изключително ограничена, селяндурска и първобитна. Вместо да каже: "Да, така е", бай Ганя започва да разсъждава защо няма да се съобразява с никакви правила и ще прави каквото си поиска. Изобщо не си задава въпроса защо в цяла Европа е така (или просто не знае), и че в определени моменти на някой наистина му се налага да побърза и точно ганьовците са пречка. Разбира се, за Ганьо бързащите са пречка и не намира за нужно да се съобразява с тях.
Какво летище бе, пич? Коментираме метро, софийското метро. Все едно да говорим за движението по софийски булевард, а ти да го сравняваш с движеието по писта за Формула 1 - тотално различни случаи С 2 думи да обобщя: Простотия е да се блъскаш с хората по ескалатора сякаш твоята работа е най-важната на света, а не това, че си застанал вляво и чинно чакаш своя ред да се качиш. За който не му харесва скоростта на ескалатора - има стълби. А по един уред с установена скорост на движение да се ръгаш да надбягваш другите - това е простотия Никъде не е казано, че ако нещо го пише в наредба непременно е най-правилно. Тоя дето е писал наредбата може да я е преписвал от летищата Все едно някой да напише правилник за движение по пътищата, преписвайки правилата от Формула 1
Дотук разбрахме само че авторката (понеже е с лаптоп) и Борачо (понеже е с 3 куфара) бързат. Всички други се возят на метро е така за кеф. Почвам да си мисля, че тая работа да се надбягваш останалите точно по ескалатора, а не встрани по стълбите, където няма да им пречиш, е нещо като да се покажеш - вижте ме, аз имам много по-важна работа от ваште, тоест съм важна клечка, затова се свиите да ви тичам по главите По какво да преценим дали авторката с нейния лаптоп работата и е по-важна от пазаруването на пенсионера, който бърза да сготви за обяд на две внучета например? Абе един ескалатор вози за 30-40 секунди отгоре до долу сигурно. Егати и времето дето ше спестиш, та чак цели кампании водят
Поредното безумие, този път в пола и на токчета. Чудно как така си прилича като две капки вода с едно друго безумие, което обикновено е "побрано" в лъскава или не дотам кола, но държи да се движи по магистралата с над 180 км/ч и смята, че понеже кара "на дълги", всички трябва да му правят път и да се набутат в дясната лента. И в двата случая става дума за жертви на калпава здравна политика и недостатъчно места в специализираните заведения, за разлика от "на Запад".
Бай Ганя не мисли, той трябва да е по средата на всичко и да вика, "виж ме, мамо, дават мА по телевизора". И да, това е масово български синдром. И на запад ги има, ама са пренебрежимо малка бройка. А и като видиш как някой минава с куфар през тебе, почваш да внимаваш, да не пречиш на хората. И всъщност за това са толкова организирани навсякъде извън милата ни родина, не им е основен приоритет да се пречкат и да ги забележат. А коментара дали не става с "може ли?", едва в 10% от случаите работи това.
О, хвала и браво на всички вам, люде, които разполагате с неограничено свободно време и излизате 20-30 мин. по-рано от вкъщи за да си позволите удоволствието да се повозите на ескалатор и да се усмихвате приветливо сутрин на всички около вас. Толкова идилично, колкото в балканско село, когато бай Герги тръгне с овцете и поздравява всеки срещнат съселянин персонално. Сигурна съм, че всички вие на път за морето заковавате километража на 80, позиционирате се в лявата лента, калник до калник с ваш съмишленик отдясно и ей така си карате, смигайки си заговорнически чааак до Бургас. Ма други бързали? Ма искали да стигнат по-рано? Абе я ги ма'ани тея! Да тръгнат три дни по-рано, па да стигнат, закъде са зафучали!
Тралалав, не ги спестявам никъде. Изхождам дедуктивно от идеята, че щом не бързаш да излезеш от метрото, вероятно не бързаш и по пътя за него, не бързаш и да се качиш в първата мотриса, зашото това е за профани, ами правиш една парадна обиколка по перона и след това се отправяш на пътешествие, на края на което ще имаш удоволствието и да се изкачиш към повърхността с ескалатора. Аз, уви, не мога да вникна в тези удоволствия, но всяка сутрин наблюдавам хора като теб, които се наслаждават безмерно на живота. Вляво.
Ама аз му се наслаждавам на живота, Тралалав! Много даже Просто интересите ми не включват "отъркване в непознати на подвижни стълби". Знам, трудно за схващане, ама факт. И не, хората не са ми виновни генерално. Обикновено виновно ми е първото теле, което се спре. И второто след него, ако не тупне първото по рамото да се отмести. Оттам насетне каузата е изгубена за мен, но пък какво щастие настава за теб и съмишлениците ти, каква радост и наслада от тези малки прости чудеса като возенето на ескалатори.
Абе, мацките с много важния бизнес, не сте ли чули за собствен автомобил!? Като сте толкова нетърпеливи и имате непоносимост към всички категории пътуващи с метрото, има решение, айде моля ви се. Щом си в обществения транспорт, малко толерантност няма да ви е излишна, колкото и вкъщи да ви уверяват, че слънцето изгрява единствено за вас.
Съгласна съм с Оня, дето днес го прекръстиха на Трият