Изпитах крайно смесени емоции в момента, в който видях картата на света, появила се на тавана в хола ми.
Едновременно бях ужасена, че съседът е успял да сътвори такова наводнение, но и бях някак си по детски учудена как мазилката от тавана е паднала в толкова прецизна форма. Сигурно изглеждах като от ситком, макар че ситуацията беше по-скоро трагикомична.
Чудех се дали да не затворя очи и на сляпо да си избера от "картата" от изпопадала мазилка дестинация, към която да потегля и да се направя, че нищо не се е случило.
Наводнението като проблем, с който ще се сблъскам след уморителен работен ден, до този момент беше само сценарий в главата ми.
А сега се пулеше срещу мен като неизбежна реалност.
Блаженият ми и безпочвен оптимизъм, че подобно нещо не може да се случи, не беше случаен. Докато съм си у дома, имам чувството, че инцидентите са невъзможни и че единственото, на което е позволено да помръдва от мястото си, е котаракът.
Уютът на внимателно подредения ми апартамент ме мами, че съдбата ме е застраховала срещу инциденти.
Приятната илюзия ме държи и докато съм далеч от дома ми. В метрото например веднага забравям домашното гнездо и се отдавам на гледане в шарените реклами.
Наум заплатата ми отива за нови обувки, последния супермодел смартфон, с който да снимам котарака, докато спи, и ей този сладък червен автомобил...
И въобще не се и сещам, че докато във въображението си се сдобивам с кукленска женска кола, в дома ми заради разсеяния ми съсед и наводнението му може да се оформи картата на света по тавана.
С тези разсеяни мисли минах през метростанцията на Софийски университет, когато очите ми бяха привлечени от логото на Generali и детайлите във великолепен червен цвят.
Компанията избира самото сърце на София и средището между двата свята - дом и работа - за да ни припомни, че има как да защитим дома си от инциденти като наводнение, пожар или токов удар.
Като застраховаме дома си със застраховка "Закрила за дома".
Generali по интерактивен и увлекателен начин привлякоха вниманието ми и визуализацията им успя да събуди детето-приключенец в мен, което със светнал поглед гледа картата на софийското метро. А там най-атрактивните клаузи на застраховката за дома са изобразени - точно така - като спирки.
Признавам, че именно докато очите ми пътуваха от спирка на спирка по картата и по красивите червени елементи, осъзнах, че домът ми има нужда от закрила, точно когато съм далеч от него.
Ето защо изборът на метростанция СУ "Св. Климент Охридски" е идеално място за подобна кампания - огромна част от жителите и гостите на столицата минават ежедневно през нея и какъв по-добър момент да им припомниш колко важна е грижата за едно от най-важните им притежания.
Това, което всяка сутрин напускаш, но в което всяка вечер се връщаш.
Защото метростанцията е временна спирка, но домът - постоянна.
Самата аз нямаше как да не забележа и QR кода, поставен от Generali. Бързо извадих смартфона си, за да видя къде ще ме отведе - до забавен куиз колко защитено е жилището ми.
Е, изтървах си влакчето към офиса, докато разцъквах теста, но като споделих причината, шефът ми не само прояви разбиране, но и любопитството на човек, на когото явно също се беше случила невесела случка.
В негово отсъствие променливото време създало в дома му обстановка, близка до тази в дискотека, само че освен присветването на лампите станал и токов удар. В резултат си заминал бойлерът, който е задължителен за някои от софийските квартали.
Честният ни разговор ни доведе до съчувствено взаимно потупване по рамото - споменът за личните ми неприятности беше пресен, неговият бойлер пък беше спешно за подмяна.
Вместо да рискувам да се насиним от дългото потупване, го посъветвах на прибиране да мине през метрото на Софийски университет.
На другият ден шефът ми дойде на работа и ми отправи онази усмивка на спокойствие и облекчение, каквато придобих и аз, откакто разбрах и сключих онлайн застраховката "Закрила за дома".
И моят, и неговият дом и техника вече са защитени, даже и когато сме далеч от тях.
