Няма и година, откакто Варна уж се бореше да е Европейска културна столица. Броени месеци по-късно останките на някогашния Одесос се оказват потънали в кални води след поредния дъжд, сякаш са напълно безинтересно явление, по-скоро досаден проблем.
Преди време културата, историята и древните артефакти, на каквито земята ни е богата, бяха важни. Сега? Сега от тях някак си няма полза.
Не един и двама уж интелигентни варненци започнаха да се тюхкат за прословутата делва (бел.р. - добре запазена находка на 1500 години, открита при ремонт в центъра на Варна, която по-късно бе унищожена от ВиК авария).
Те като че ли предпочитат делвата, както и портата на византийската крепост, изобщо да не се бяха показвали изпод земята. Да де, ама се случи. Миналото има лошия навик да напомня за себе си и да проваля планове.
Тъжна гледка е разкопаният варненски център. Тъжна гледка са и институции и фирмите, които си прехвърлят топката за археологическите обекти.
Още по-тъжно е, че появата им се оказа огромна изненада. Така де, някой да не знае, че варненци ходят по хилядолетна история, когато кръстосват магазините и кафенетата в центъра? Едва ли!
Странното е, че в проекта за новата пешеходна зона на града има мисъл за историята, за древните пластове и експонирането им.
По вече обсъжданите от кого ли не павета - завършвани, започвани наново и пренареждани почти като упражнение от казармата, има една по-различна ивица. Тя е от светли, натрошени камъни и минава малко нелогично като диагонал. Нелогично, ама друг път.
Според проектантите на новия варненски център, това е проекция на някогашната крепостна стена на Одесос. Този факт може да се обяснява на туристите, например, с очакване те да цъкат от почуда.
Оставяме настрана това, че тази проекция никак не изглежда достоверна и убедителна.
Ето, сега имаме истинска крепостна стена, при това с порта, но пък без ясно решение как точно да я вържем с плановете за ларгото. И какво правим? Ами нищо - както винаги кършим ръце, умуваме, импровизираме и молим хората да извинят закъснението ни.
Ситуацията всъщност е напълно абсурдна. Ако имаше нещо, с което да започне обновяването и придаването на нов стил на варненския център, то със сигурност трябваше да е с предположение какво ще се покаже на повърхността, когато започнат изкопите.
Ако това не е предвидено в проекта, то значи той е започнат поначало погрешно. Ако пък очевидната възможност да се разкрият археологически обекти е била предвидена, то къде е решението?
Решението всъщност ще се намери, убеден съм. Възможността обаче то да е половинчато и на практика да не устройва никого, е твърде сериозна.
Ясно е, че „от кумова срама" ще имаме още един древен исторически обект в центъра на Варна. Можем само да се надяваме той да няма съдбата на „събратята" си, които всъщност никак не са малко, а повечето тънат в пълна забрава.
По-важното е да си вземем поука като граждани и да настояваме безумията с обществените пространства най-накрая да спрат.
Хората имат правото да решават как ще изглежда градът им, но това доста често им се отказва. За сметка на това, в повечето случаи им се предлагат готови решения, хвалени от специалисти с различни мотиви - от личен вкус, до лична изгода.
Когато обаче става въпрос за обществени пространства, мнението на обществото е задължително. Иначе се получава това, което става сега - всеки намира „кусури" в момент от осъществяването на проекта, когато е вече късно да се промени.
Така Варна и варненци получават за пореден път нещо, което не харесват или са си представяли по друг начин. От това по-голямо разочарование няма.
Текстът е публикуван в сайта Formalno.com
