"Нещо вълнуващо за съобщаване?"
В малка странична зала седем служители на компанията Just Eat седят около Натали Форестие и гледат в лаптопите си. Остават броени дни до 14 февруари, а срещата е по повод "партито на влюбените", което компанията организира. Още детайли още имат нужда от изглаждане.
Служител отговаря, че за времето между 14:00 и 18:00 ч. вече има наети маникюрист и бръснар. Форестие пита за декорациите. Друг от служителите предлага да се поръчат балони и бележки за лепене, оформени като сърца.
"Перфектно", отговаря Форестие. "Искам любов навсякъде."
Тя е директор по щастието (Chief Happiness Officer — CHO) в компанията Just Eat (преди известна под името Allo Resto) - парижка компания за доставки на ястия. Форестие работи там от 12 години. Задълженията ѝ, както подсказва официалната ѝ длъжност (responsable du bonheur), са да гарантира, че служителите са щастливи.
Обеди с колеги, партита за рожден ден, семинари, уъркшопи… Натали има картбланш "да насърчава сплотяването между екипите".
И това далеч не се изчерпва с вътрешнофирмените събития. Работата ѝ е "много разнородна", както веселата 40-годишна жена сама обяснява. Макар това да не личи отдалеч, тя се старае да гарантира, че мениджърските практики се разбират от всички във фирмата. Винаги изслушва хората и е готова да предотврати потенциални конфликти.
Стратегическо щастие
Новата позиция "директор по щастието" се заражда в Силициевата долина в началото на новото хилядолетие и постепенно си пробива път и във Франция, особено през последните 3-4 години. Boiron Laboratories са възприемани като първопроходци в "хуманистичния мениджмънт" още през 80-те години, но трендът стартира около документален филм от 2015-а на Мартин Мейсоние, озаглавен "Щастие на работното място".
От този момент щастието на служителите на френските компании става стратегически приоритет.
Броят на директорите по щастието във Франция все още е скромен - в най-добрия случай те са няколкостотин, предимно жен, но професията привлича големи корпорации като Kiabi, Decathlon, Bouygues, Carrefour и Publicis.
Оливие Тусен е съосновател на CHO Club, който събира който компании и професионалисти, "възприемчиви към проблематиката на хуманистичния мениджмънт." Тусен обяснява, че противно на масовите представи, повече директори по щастието има в компаниите от САС 40 (френски борсов индекс), отколкото в стартъпите.
Но "позитивният" и добронамерен имидж на директорите по щастието е само част от цялата картина. Налице е и друга цел, която може да бъде обобщена в една формула: щастливият служител е продуктивен служител.
Жил Резон, управляващ директор на Just Eat във Франция, потвърждава това. Той посочва, че трябва да бъдат осигурени "икономически резултати" като убеждението в компанията е, че е нужно щастие на работното място, за да бъдат служителите по-ангажирани.
"Тя е като майка за нас"
И все пак, на този Св. Валентин офисите на Just Eat наистина изглеждат празнично. Декорирана за случая е голямата зала за отдих, в средата на която има американска кухня с кафе-капсули и шведска маса, плюс джаги и маси за пинг-понг. Хартиени розови листенца, балони, оформени като сърца лепливи бележки — нищо не липсва в украсата.
Един от служителите кара скутер. Малка група играе Mario Kart на голям телевизор. Други играят карти на дивана. Атмосферата е на свободен отдих: средната възраст на тази малка група от 100 служители е около 31 години. Малко по-надалеч, бръснарят започва да бръсне и подстригва, а уъркшопът по маникюр тъкмо е започнал.
Един от служилите отбелязва, че е "чудесно да те глезят, особено на работното място", а друг посочва, че Натали Форестие е като майка за всички.
Един от висшите служители на компанията, 60-годишен мъж, признава, че той не е целевата аудитория за събитията, организирани от директора по щастието, но въпреки това настоява, че ролята им е жизненоважна за компанията. По думите му има мениджъри човешки ресурси, които не вършат работата си както трябва, така че няма проблем в това CHO да подобри този аспект, ако може.
Консиерж услуги, курсове по йога, зони за релакс, спортни турнири, питиета и партита за рождени дни - всичко се прави, за да се изградят връзки между служителите и да бъде направен животът им по-лесен, понякога до карикатурни степени.
Сара Барън, директор по щастието в IT компанията Oxiane, обяснява, че някои медийни публикации са навредили на професията. Написаното бързо ги е вкарало "в клишето на джагите и бара с органични смутита". Барън признава, че това е присъства в работата на CHO, но е само малка част от нея.
Това отбелязва и Амели Моте, директор по щастието в мозъчния тръст La Fabrique Spinoza. Тя обяснява, че ако длъжността CHO е сведена до това да бъдеш добър организатор на питиета, то влиянието на тези хора ще е слабо. "Компанията трябва да бъде искрена, и трябва да не се занимава с ‘имитация на щастие'", казва Моте.
Посочва, че има няколко типа директори по щастието, от които само ограничено малцинство наистина са ангажирани в по-дълбоката трансформация на компаниите.
Значи ли това, че CHO са първопроходци на модерния мениджмънт, или са просто атрактивен трик? В последните месеци тези във Франция са изправени пред вълна от "критика на щастието" заради две книги, излезли през лятото на 2018-а: "Happycratie" ("Хепикрация") и "La Comédie (in)humaine" ("(Не)човешка комедия"). Авторите им отхвърлят, освен другото, задължението хората да са щастливи и го обявяват за нова форма на поробване на служителите.
Според тях, директорите по щастието на работното място са само инструмент, служещ на мениджмънта за по-добър контрол на служителите.
Професорът от университета в Лозана Мише Гийемен посочва, че в подобен подход "няма нищо добронамерено" и той е "претекст да се увеличи доходността и да се намалят отсъствията".
Гийемен не се съмнява, че някои CHO са много добри в работата си, но по думите му целта им не винаги е особено етична, а е "трудно е да се разграничат компаниите с реална хуманистична цел от тези, които са манипулативни".
Размиване на границата между професионален и личен живот
Популяризирането на идеята за щастие в и чрез работата също така увеличава риска от твърде голяма ангажираност, която може да доведе до прегаряне.
Причината: размиване на границата между професионален и личен живот. Как можем да откажем да свършим малко допълнителна работа у дома, когато компанията ни прави всичко, за да гарантира щастието ни? Как можем да откажем на шеф, който е толкова щедър и мислещ за нас?
За Даниел Линар, специалист по социология на труда и изследовател във Френския национален център за научни изследвания (CNRS), щастието не може да бъде наложено, тъй като то разчита на критерии извън работата (семейство, хобита, занимания и т.н.). Тя дори възприема това нахлуване в емоциите като начин да се компенсира влошаването на естеството на работата.
По думите й директорите по щастието и добронамерените директори човешки ресурси съществуват, за да гарантират, че служителите могат да постигнат поставените им цели.
Вместо за щастие — което е нещо много лично — би било по-добре да се говори за благосъстояние на работното място, "което е отговорност на компанията", обясняват директори по щастието.
Амели Моте коментира, че служителите не се подвеждат лесно: можеш да поставиш джаги или трапезария с органични продукти, но ако работните условия не са добри, това не помага.
Начин да бъдат задържани милениалите
Тази професия също така страда от липса на убедителност, тъй като няма дипломи за CHO, които да потвърждават специфични познания в области като мениджмънт, психология или ергономия. Има само семинари, които обикновено траят по 2-3 дни, и са основно ориентирани към хората, работещи в областта на човешките ресурси, които искат да разширят уменията си.
Но хората, "отговорни за щастието", са убедени, че благосъстоянието на работното място е "фундаментален тренд". Оливие Тусен от CHO Club посочва, че "качеството на трудовия живот е стратегическа тема за следващите 30 години". Клубът иска да привлече милениали, които са взискателни служители и дори са готови да се конкурират с други работодатели.
Милениалите се считат за по-трудни за задържане като служители, и отдават поне толкова, ако не и повече значимост на работната си среда, колкото и на заплатата си, твърди изследване, проведено през 2017 г. от фирмата за пазарни изследвания Viavoice.
Сесил, която от няколко месеца е част от маркетинговия отдел на Just Eat, изглежда е спечелена за каузата, но не напълно. Тя обяснява, че да отива на работа с усмивка е станало много важно за нея. И ако някоя компания й предложи по-добра заплата, но без директор по щастието, не би напуснала.
