Хладилникът е един от най-силните символи на консуматорската култура, с които може да се сблъскате. Това най-общо казано значи, че той ви се вижда особено полезен само ако не се заглеждате много в него. За много хора обаче той е разхищение на място, разхищение на пари, вреди на околната среда и спомага за затлъстяването.
Ако в България е желателно хладилникът да побере всички възможни зарзавати и замразени зимнини, то и в САЩ размерите на средностатистическите хладилници непрекъснато се увеличават. Ако се вземат предвид старите хладилници, които още се използват, средният обем на хладилника в американския дом в момента е някъде около 625 литра, но в магазините за бяла техника най-много се продават такива с обем дори над 725 литра; има и доста, които са 850 литра и повече.
Освен че са свръхмодерни, тези хладилници са абсурдно големи, и практически ненужни
За сравнение, в повечето европейски страни средният хладилник е с обем около 300 литра, повече от 2 пъти по-малък от типичния "гигант", предпочитан от другата страна на океана. Макар че тенденциите и в Европа постепенно са за нарастване на размерите на хладилниците, макар и не с толкова бесни темпове.
По отношение на употребата на енергия, хладилникът е вероятно най-големият консуматор на енергия, ако не броим автомобила - не че използва най-много енергия в минута (там първенството се държи безспорно от печките и климатиците), но за разлика от другите домакински уреди, той е включен денонощно.
Ако оставим настрана факта, че това струва много пари, не е ли и без това наложително хората да използват възможно най-малко енергия?
Надали някой ще започне да твърди, че не е добро решение да се пести електричество, което и без това в основната си част се произвежда по замърсяващи околната среда методи като изгаряне на изкопаеми горива, така че да преминем към следващия аргумент.
"Пълноразмерният" хладилник, произведен през 90-те години, ви струва няколкостотин евро годишно. По-нов, придържащ се към стандарта Energy Star модел от последните няколко години, вероятно ще ви струва около двойно по-малко, но ако изберете по-малък хладилник - не мини-версия, тип такава за общежитие, но просто по-малък - разходите за енергия за него са по-малко, често в рамките на двуцифрена сума. Плюс това новите, "флагмански" модели хладилници от висок клас, обикновено с огромни размери, ви струват рекордно много, докато по-малките са в пъти по-евтини.
Нещато обаче са по-сложни.
Най-важният плюс на малкия хладилник е, че пазарувате по-често, купувате по-малко храна - и това е полезно за вашето здраве
Големите хладилници насърчават нездравословното хранене. Брайън Уонсинк, професор по хранене и потребителско поведение в Корнелския университет и бивш изпълнителен директор на Института по хранителна политика към американското Министерство на земеделието, е провел изследване сред пазаруващите в хипермаркети с намаления за големи количества закупени продукти, което е показало, че семействата, съхраняващи повече храна вкъщи, като цяло консумират повече храна.
Ако фризерът ви е достатъчно голям, за да побира целия багажник на семейния джип, и е пълен със сладолед, защото сте го купили на едро, изгодно, логично е, че ще консумирате повече от този сладолед, отколкото ако сте си купили само една кутия за камерата с разумни размери.
Има и нещо още по-лошо: доклад на американския Нацонален съвет за запазване на ресурсите твърди, че средностатистическият потребител изхвърля около 25% от закупените храни и напитки. Това естествено означава много изхвърлени пари - при четиричленно семейство, годишно стойността на изхвърляните продукти е хиляди долари. И основната причина е презапасяването с продукти, което пък на свой ред се дължи на възможността за съхраняването на много продукти в хладилника.
Решението на проблема е да пазарувате по-често, няколко пъти седмично, или дори ежедневно, и да държите в хладилника само нещата, които планирате да консумирате незабавно, плюс няколко буркана с консервирани продукти, подправки и сосове.
Няма съмнение, че за доста хора това е неудобство
От друга страна, отделянето на допълнителен половин час за покупки на път към къщи няколко пъти седмично ви пести пари и енергия, и ви дава по-вкусна и по-здравословна храна. И тези посещения до магазина ще са по-бързи, защото всъщност не купувате толкова много продукти.
Отделен въпрос е, че има много неща в хладилника, които не е наложително да бъдат там. Лютите сосове примерно изобщо не е нужно да бъдат държани на студено. Соевият сос, горчицата, оцетът, повечето видове олио, медът, сиропите и т.н.: едва след месеци престой на стайна температура ще усетите някаква разлика във вкуса, сравнена със съхранението им в хладилника, и практически няма шанс те да се развалят.
Хладилникът, фризерът и камерата са влажни места, където продуктите мухлясват и се оксидират бързо. Това особено важи за лук, картофи и чесън, които всъщност се развалят много по-бързо в хладилника, отколкото навън. Вкусът на кафето също се разваля от престоя на студено и влажно. Същото важи и за хляба. Всъщност дори яйцата не е нужно да бъдат охлаждани, освен ако се презапасявате с тях - и при положение, че купувате качествени, не преседели твърде на рафтовете на магазина яйца. Ето, само с яйцата ви спестяваме цял рафт.
Не на последно място, по-малкият хладилник пести място
Това не е от решаващо значение за повечето хора, но особено в големите градове, кухните обикновено не са просторни и всеки квадратен метър е от полза. Хладилник с обем 300 литра или максимум 450 литра може дори да бъде побран под кухненския плот - а той не е подходящ само за да си държите в него алкохола. Обикновено той е напълно достатъчен, за да побере неизядената храна на четиричленно семейство, плюс сладоледа, кутия с мляко и предостатъчно кенове с бира.
За съжаление, в последно време кухните често се предвиждат с място за хладилник с определени (естествено, големи!) размери, като в мебелите е предвидено точно пространство за него. Специалистите съветват да го оползотворите, като сложите рафтове. Да държите храна върху самия хладилник не е особено добра идея, тъй като отделяната от него топлина ще я накара да се развали доста бързо. Или може просто да си поръчате кухненските мебели така, че да не остава празно място, естествено.
Начи Другари, големият хладилник сбира и много и малко, та затова като си взимате тоя безценен уред си вземете ГОЛЯМ Но друга ми е мисълта...... Как може в статия за хладилници да не се спомене името на най- светлата личност на хилядолетието, великият инженер и гениален откривател - Джейкъб Пъркинс Те на тоя човек дължим увеличаването продължителността на живота, кубчето лед във вискито и студената биричка. Г-н Пъркинс трябва да има паметник във всеки град, село и паланка. Какво е било в Тъмните векове, преди да има хладилници? Ужас е било! Диария, разтройство, стомашно чревни инфекции.....абе осиране до ушите Хората не са могли да си вдигнат панталоните от акане...затва шотландците като по- практични са започнали да носят поли. Яко сране Другари, до обезводняване...Нямало е и антибиотици, та една обикновена дезинтерия, с яко дрискане те е вкарвала в гроба. Те затва смятам за недопустимо, името на Джейкъб Пъркинс да не присъства в тая статия .
Според древните правила на Фън Шуи, за подредба на вещите вкъщи, за да бъдем слаби и здрави се препоръчва вратата на хладилника да се обърне по посока на стената отзад.
Малък хладилник е като малко жилище, малка кола, малък пе*ис. Притежателите им са винаги морални победители, но и винаги най агресивни в пропагандата на своя стандарт.
Под оригиналната статия си е обяснена оригиналната глупост на автора. В САЩ хората имат повече деца, отколкото в Европа. Там стандартът е минимум 2-3 деца. Това естествено изисква по-голям хладилник. Обикновено пътуването до работа е 20 до 100 километра. Най-близкият магазин е примерно на 10, но това не означава, че е най-евтиният, здравословният или този, от който пазаруваме. Не винаги "магазинът" е на път след работа, доста често е в страни от пътя. Освен това спестявайки пари за хладилник и давайки ги за гориво... дори ще се замърсява повече. Под оригиналната статия има и други подобни обяснения. В статията се търси логическа връзка между неща, които нямат такава или е грешна.